Да си пожелаем да бъдем по-толерантни

Създалото се напрежение между някои от партньорите в новосформираното правителство ми дава повод, с риск да стана отегчителен, за пореден път да обърна внимание на необходимостта от по-голяма толерантност в обществото. Темата за толерантността, особено за етническата такава у нас, трябва да бъде „защитена територия", която всички активно да опазваме. Патриотизмът и родолюбието ни ще проличат именно в грижата да съхраним доброто съжителство между различните етноси, с което сме се гордели винаги. Крайно време е да покажем по-голяма зрялост и да се абстрахираме от етническата принадлежност на кандидати за един или друг пост в администрацията. Представете си само как изглеждаме в чужбина, сега, когато очакваме да ни бъдат отпуснати средства по редица програми, да губим време и усилия за един определено недостоен въпрос относно етническия произход на доказал се експерт. Този конкретен случай ни връща в минали периоди и е показателен за това колко лесно може да се прави политика на етническа основа, когато реалните проблеми в обществото са други. Все повече четем за отчаяни хора, които нямат средства за лекарства или за прехрана.
Усеща се известна нетърпимост и по отношение на бежанците, идващи у нас, повечето, от които само преминават през страната ни. България, заради географското си разположение като граница на ЕС, харесва ли ни или не, ще приема бежанци и ще трябва да се справя с този нелек проблем, което се е случвало в една или друга степен векове наред. Със сигурност решението на този въпрос е сложно и изисква усилията и помощта и на другите европейски страни, и не приключва с поставянето на високи огради. Ако политиците ни не проявят далновидност и сами разпалват огъня на нетърпимостта, как очакваме обществото да не се радикализира? За пример може да ни послужи северната ни съседка, която западните медии поздравяват за проявената толерантност с избора на новия президент Йоханис, произхождащ от германското малцинство там.
Усилието, което направиха коалиционните партньори у нас при сформирането на настоящото правителство е наистина похвално, още повече, че почти всички наблюдатели са на мнение, че то бе направено прозрачно и на принципна основа - търсейки допирните точки в програмите на отделните политически субекти, и изглаждайки различията между тях. Това ми напомня собствения ми опит при сключването, в два поредни мандата, на коалиционни споразумения. Тези, които са работели с мен и ме познават, знаят колко държа на управление, съставено от „широко ветрило" от политически сили. Убеден съм, че за България това е по-добрият модел поради това, че сме млада демокрация, която има нужда от утвърждаване.
Обратно на това, което трябваше да слушам през изминалите години, и двете коалиции, в които е участвала НДСВ, бяха направени на основа на конкретна управленска програма. Това, че споразумението между партньорите не е било публично подписано, в присъствието на медиите, съвсем не означава, че е било безпринципно. В първия случай приоритетите, около които се обединиха двете либерални партии, бяха повече от ясни и прозрачни и доведоха до конкретни резултати - влизане в НАТО, подписване на договор за присъединяване към Европейския съюз, реално работеща пазарна икономика, намаляване на безработицата, създаване на благоприятен бизнес климат, инвестиции, социални придобивки и облекчения за работодатели и работещи. Във втората коалиция НДСВ заложи в споразумението три икономически принципа и не допусна отклонение от тях - поддържане на бюджетен излишък, продължаващо намаление на преките данъци и бюджетни разходи не по-високи от 40% от БВП. Чест прави на БСП, партньорът, защитаващ социалистически идеи, осъзнавайки реалностите на момента и изискванията за приемането ни в Европа, че ни подкрепи по горните точки. Както ДПС, така и НДСВ пък отстъпиха по други въпроси - така се управлява в коалиция.
Жалко бе, че през 2009г.,заради предизборни популистки цели, тази модел на управление бе демонизиран в очите на обществото и се обърна повече внимание на формулата „8:5:3", отколкото на политиките, които трите партии следваха. Истината е, че т.нар. „тройна коалиция" от 2005 г. насам беше толкова очерняна от управляващите партии и медии, че се създаде обществено неодобрение за коалиции въобще.
Радвам се, че днес този негативизъм е преодолян, за което принос има цялото общество и най-вече тези политически сили, които съзнавайки голямата отговорност, с която са натоварени от избирателите, направиха възможно сключването на сегашното коалиционно управление. Проблемът не е в коалиционните правителства, проблемите на България, както и в много други страни, са корупционните практики и липсата на решителни реформи. Вероятността да управлява само една партия при пълно мнозинство не гарантира, че няма да има корупция, и че реформите ще бъдат провеждани. Важното е изпълняват ли се поставените управленски приоритети и действа ли чувството за национална отговорност на партньорите.
Има и още един аспект, този път от новосформирания Парламент, който привлече вниманието ми тези дни - данните за намаленото присъствие на нежния пол в него. Броят на жените депутати е значително по-малък в сравнение с предишните мандати на Народното събрание. Най-вероятно това е плод на случайност, но в едно модерно общество, какво искаме да бъдем, трябва да бъде провеждана целенасочена политика за постигане на равнопоставеност. Политиците и тук имат основна роля - с включването на повече жени сред кандидатите за различни държавни постове и в администрацията, спомагат за изграждане на обществено съзнание, което заклеймява дискриминационните практики, а оттам и срамното явление битово насилие.
Още със завръщането ми в Родината участието на жените в управлението е било сред приоритетите ми. За това говорят и данните от 2001г., когато в парламентарната група на НДСВ от 120 депутати 55 бяха дами. В 40-то Народно Събрание НДСВ също е с най-голям брой жени депутати - 22, което прави 42% от всички представители на партията. За сравнение БСП имат 16, ДПС 3. В изборните листи на НДСВ през 2005г. жените в първите 5 места са 58, т.е. 37,40%., и това е партията с най-много жени в листите до 5-то място. През 2007г.три партийни листи се водят от жени - на ГЕРБ, НДСВ и ДПС. Най-голям е броят на жените до 5-то място в листите на НДСВ (4 жени), ГЕРБ (3 жени) и ДПС (3 жени). *
Цитирам горните данни не за друго, а за да отбележа, че това явно бе съзнателно провеждана политика, не само от нас, както се вижда от статистиката. Не може да бъде допускано отстъпление от принципа на равнопоставеност, това говори за отживели времето си порядки и ни отдалечава от модерните европейски общества, както и всички други прояви на нетолерантност.

Коментар на Симеон Сакскобургготски