Да пожелаем попътън вятър на Б. Б. в Турция

/КРОСС/Без съмнение оповестената вече твърдо утрешна визита на нашия премиер Бойко Борисов (Б.Б.) в Турция, в момента е най-актуалната, основна и жизнено важна за нас тема. Не само по линия на двустранните връзки и доверие, но и в аспект съюзнически отношения и диалог в рамките на НАТО и ЕС.

Страшно трудно посещение, няма спор. Натоварено с много очаквания, не само вътрешно наши, но също европейски и евроатлантически. Знаем и откровението на Б.Б. по повод  казуса Абдуллах Бююк, а именно за рязането, или за падането на глави, или нещо от тоя сорт. Остава едно неприятно впечатление, че  той просто е бил принуден да го направи, това изявление. Да не казваме -  подведен, звучи твърде грозно. А и да се надяваме, че е оценил от кого и в замяна на какво. Той си знае.

Тези негови думи обаче бяха изтълкувани в югоизточната ни съседка ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ по некоректен, по превратен  начин. В смисъл такъв, че ние сме „КЛЕКНАЛИ" и че имаме готовност  да повторим и безкрайно да преповтаряме „случая Абдуллах Бююк". Като кукла на конци, например. Това незабавно трябва да ни светне „сигналната червена лампа". Ако имаме такава, разбира се.  Но, нека все пак това да стане преди утрешното посещение на Б.Б. Иначе ще е безкрайно КЪСНО.

Сега, в навечерието на визитата, имаме основания да се съсредоточим в две главни направления:

Първо. Силните въпросителни за очакваните ефекти от посещението, от една промотирана и промоционална сделка (или пазарлък - колко звучна турска дума, нали) за бежанците.

Второ. Изчистване, ако трябва - и химическо, на въпросния случай Абдуллах Бююк.

По първото направление - ето кратка реминисценция:

Понеже посещението е в югоизточната ни съседка ни съседка, няма как да не си спомним една ключова визита на турски вицепремиер преди повече от 20 години в Иран, тогава за да договори петролна сделка. Не случайно се връщаме толкова назад, защото пак става въпрос за сделка, за пазарлък, макар в момента и не петролен.

 Тогава въпросният турски вицепремиер, естествено няма да му казваме името, той все още е в голямата политика, направи бомбастични изявления за предстоящото си посещение. За съжаление, не се случи нищо подобно. Стана точно обратното. На връщане турските журналисти, естествено го затрупаха с въпроси - къде с иранският петрол?  А той, без да му мигне окото им отговори много дръзко и на битово ниво - „Аз да не съм танкер, бе, петролът идва след мен.".

Та в тази връзка, нека да си пожелаем танкерът откъм Босфора след визитата на Б.Б. в Турция  да дойде заедно с него, или даже той директно да се е качил на него. Може и на бял кон. Имам предвид танкера с добрите новини, на който е желателно да няма бежанци и мигранти. Ако е в състояние и форма, нека Б.Б. да ги остави да си плават там някъде по Босфора. Разбира се, още веднъж да му пожелаем попътен вятър, на нашия премиер. Стискаме му палци.

А що се отнася до второто направление - казуса Абдуллах Бююк, струва си наистина да го оставим в историята. Той вече се е случил. Категорично, това е срамно петно. Спор няма. И ще ни остане като обеца на ухото. Но нека повече да не ровим, наистина много вони. Ако е възможно, а струва ми се - това е силно препоръчително и желателно, поне на настоящия етап и при сегашните други заплахи, нека да се опитаме някак си да го зачислим към категорията „sui generis".

Знаете, латинската фраза и максима, означаваща уникален по своята същност факт, който обаче не може да се приеме за прецедент. Т.е. правна (вкл. и международноправна) ситуация, която не се възприема за прецедент, не подлежи на повторение. Това ни подсказва, че още древните римляни са имали подобни нелицеприятни,  деликатни, извънсистемни ситуации. Които е трябвало да обвият и представят в някакво витиевато обяснение и опаковка, само и само за да преглътнат и да се примирят със събитието. Но едновременно с това, естествено  и да си запазят  в някаква степен достойнството.

В днешни дни препратка и справка са перипетиите и  начинът за признаване на независимостта на Косово от 2008 година. Това е парекселанс „sui generis". Така че, ако е възможно,  нека нашият, родният казус Бююк, по някакъв начин да се препокрие с казуса Косово.  Именно в категорията „sui generis". Знам, че нещата не са съизмерими, чисто правно те не са и съпоставими. Но трябва да разберем: Това е важно не само за самите нас, но и за нашите съюзници и партньори по линия и на НАТО и на ЕС. Те също ще го оценят подобаващо. Официално, или под масата, няма значение. Важното е, че се очертава като удачен ход.

Автор: Георги Димов (Политически анализатор и журналист, бивш Генерален консул на РБ в Одрин, Турция)