- 23 Ноем 2024 |
- USD / BGN 1.8784
- GBP / BGN 2.3506
- CHF / BGN 2.1094
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Халтура върху изтребител
29 Септември 2015 | 14:24
/КРОСС/ 6 декември 2008 г. В зала 6 на НДК се открива 36-ият конгрес на БЗНС. Част от залата, подкрепяща слабоизвестния делегат от Ямбол и кандидат-член на УС Николай Ненчев, започва да скандира „оставка" за тогавашния главен секретар на съюза Георги Пинчев. Подкрепящите Ненчев обвиняват ръководството, че са задраскани от списъците и са заменени с близки до лидера.
Самият Пинчев нарича групата около Николай Ненчев „провокатори" и обявява, че конгресът се отменя и ще се проведе на друга дата. На трибуната за кратко се стига до схватки при споровете за овладяване на микрофона, след което около 380 верни последователи на председателя напускат залата. Те продължават работата на конгреса в централата на партията на „Врабча" 1, докато 236 делегати остават в НДК и гласуват в подкрепа на Ненчев.
Три години по-късно ЦИК изненадващо регистрира за изборите „неговото" БЗНС, а Пинчев губи четирите златни букви. По-късно той описва преврата така: „Хората около него (Николай Ненчев - б.а.) и антуражът на бившия вицепрезидент Тодор Кавалджиев - солидно подготвена тълпа от около 300 абсолютно непознати, някои дебеловрати, други много мургави, изблъскаха проверителите на входа и нахлуха в зала 6. Носеха плакати срещу мен, неграмотно написани." В някои форуми се твърди, че мургавите земеделци са предимно от ямболските села, откъдето е родом и Ненчев.
Тази история едва ли щеше да ни интересува, защото ако не се беше присъединил към Реформаторския блок, предвожданият от Ненчев БЗНС със сигурност щеше да повтори печалния си резултат от изборите през 2013 г. Тогава съюзът се яви самостоятелно, взе много, ама много под 1%, а лидерът му призна, че „оригиналните земеделци в момента имат едва 15 хиляди членове". На следващата година обаче той бързо поправи грешката си и благодарение на това постигна нещо, за което не е и мечтал - по стечение на реформаторското службогонство стана министър.
И досега е загадка защо се реши тъкмо Ненчев да се упражнява в областта на отбраната, но явно на премиера се е видяло достатъчно, че 48-годишният юрист е преподавал в Центъра за рискове и сигурност към Нов български университет. Тайнствени са и причините, поради които Бойко Борисов все още не го е уволнил, въпреки че земеделецът непрекъснато произвежда недоразумения, а и сам по себе си е такова. При това твърде меко казано, защото става дума за наистина рядко съчетание между некомпетентност, суета и откровена глупост, което заплашително вее перчем в полето на националната сигурност.
То кой ли не е самодействал в тази сфера, но трагикомичното в случая е, че Ненчев застраши и националната сигурност на...Полша. След като обяви, че ще сключим договор с Варшава за ремонт на старите съветски изтребители МиГ-29, руската самолетостроителна корпорация направо настръхна. Генералният директор на РСК МиГ Сергей Коротков преди дни дирекно предупреди, че ако бъде направен такъв ремонт, то корпорацията ще прекрати договорните си отношения по поддръжка и експлоатация на самолетите и размаха пръст на Полша, че няма право да използва резервни части за нуждите на трети страни и затова доставката им може да бъде прекратена.
В отговор на руското предупреждение Ненчев не само потвърди, че преговорите с поляците продължават, ами и гордо обяви: „Не може да си част от ЕС и НАТО и да продължаваш зависимостта си от страни извън тези общности." С позоваване на решението на Съвета на Европейския съюз от 31 юли 2014 г. за предприемане на мерки срещу Москва заради анексирането на Крим, така нареченият военен министър отхвърли всякаква възможност да извършваме ремонта и поддръжката на техниката ни в Русия.
Хубаво, само дето тази техника все пак е руска, а положението в авиацията ни е критично. Ако не се ремонтират спешно изтребителите, България няма да може да охранява сама въздушното си пространство. През януари Ненчев се надяваше САЩ да ни подарят нов изтребил, че даже цяла ескадрила, но работата се разсъхна. За да постигне мечтата си, която със сигурност е подплатена и с някакви договорки с евро-атлантическите партньори, той първо се обяви срещу преподписването на договора за поддръжка на руските МиГ-29 и с това създаде риск от средата на следващата година да останем със старите МиГ-21.
Междувременно обаче му хрумна смайващата идея да поискаме охрана на въздушното пространство от съседна държава-членка на НАТО. Идеята, разбира се, отпадна, защото така не само ще плащаме наем от няколко милиона на година, а и ще загубим суверенитет. Освен това на заседанието на КСНС през април ясно му беше казано, че до края на годината няма как да се отпуснат повече пари за отбрана, камо ли 4 млрд. лв. допълнително за превъоръжаване. На опитите му да извива ръцете на премиера и финансовия министър, не помогнаха и петдесетината клакьори, които бяха извикани да опънат транспаранти „България - сигурен и лоялен член на ЕС и НАТО", „Тук не е Москва" и „Браво, министър Ненчев!"
Земеделецът от Реформаторския блок обаче се оказа по-упорит и от китайска капка. Заедно с командващия ВВС ген. Румен Радев той успя да убеди депутатите от Комисията по отбрана, че изтребителите МиГ-29 са пред изчерпване на техническия си ресурс (който реално изтича през 2030 година). Нещо повече, Ненчев се закани до 30 юни отново да внесе за разглеждане в Министерски съвет проекта за придобиване на нов тип многоцелеви боен самолет. До тогава щели да бъдат отремонтирани няколко МиГ-29, обясни бодро министърът, въпреки че и при най-оптимистичния вариант натовските изтребители щяха да са в състояние да дават бойно дежурство не по-рано от лятото на 2018 г.
В това време в интервю за в. „Сега" министър Ненчев беше категоричен, че няма да подпише договора за поддръжка на МиГ-29 и така скоро няма да имаме летящи изтребители с изключение на старите МиГ-21. Основният му аргумент беше, че руската оферта от 80 млн. лв. била тройно завишена и даже му предлагали процент, за да я подпише. В началото на юли обаче прокуратурата прекрати разследването за предлагания подкуп и отправените смъртни заплахи срещу министър (така твърдеше самият Ненчев), тъй като думите му не се потвърдили. От отказа да се образува досъдебно производство стана ясно, че въобще не е имало договор за 80 млн. лв., а два договора с РСК МиГ на обща стойност около 7,5 млн. лв. Те били подписани от българската и руската страна, но заради интервюто на министъра стояли заключени в служебната каса на зам.-министър в МО.
Пред разследващите Ненчев няколко пъти променял версиите си, които ставали все по-абсурдни. В крайна сметка се спрял на разказа, че на някаква конференция имало много хора и в коридора го доближил непознат за него мъж, който го попитал дали щял да приеме да се срещнат във връзка с поддръжката на МиГ-29. Казал, че Ненчев щял да остане доволен, защото процентът бил добър. Министърът заявил, че не приема и го отминал, а непознатият, естествено, не си дал телефона, нито визитната картичка...
Интересното е, че след това изобличение не последва каквато и да било санкция спрямо така наречения военен министър. Служителите в сайта на БЗНС пък продължиха да не пестят хвалебствията за лидера на партията, като дитирамбите се редуваха с панегирици, а всяко трето изречение завършваше с възторжена удивителна. Ако не живеехме в демокрация, щяхме да си помислим, че в БЗНС цари култ към личността, доколкото текстовете дословно отговарят на дефиницията: „Култ към личността възниква, когато даден индивид използва масмедиите, пропаганда или други методи, за да създаде идеализиран или героичен публичен образ, често чрез безвъпросно ласкателство и венцехваление."
В сайта например можем да прочетем: „Николай Ненчев е демократ, подготвен за битката с Русия. Има силна воля и идеологическа чистота." Още: „Министър Ненчев знае историята на своята политическа сила. Знае, че да си лидер на БЗНС НИКОГА не е било безопасно. Но БЗНС винаги е бил на правилната страна на историята!" И още: „Реформаторските министри са на полевата линия и се бият, но ГЕРБ ще трябва да докажат, че са демократи. РБ участва в правителството и провежда собствена национална политика, най-силно отстоявана от министър Ненчев."
Самият министър също е твърде ласкав към себе си: „Дълбоко съм убеден във всичко онова, което правя." За да се възхвали за разсекретяването на военните досиета, през пролетта Ненчев дори свика спешен брифинг, все едно сме нападнати или всеки момент ще нападнем вражеска страна. Липсваха само военните почести и празничната заря, но така или иначе акцията беше обилно напудрена с фалш. Чак Методи Андреев се възмути: „Не одобрявам това, което направи министърът на отбраната, не беше нужна тази помпозност". А депутатът от ГЕРБ, както знаем, е сред ветераните на гръмката антикомунистическа реторика.
Впрочем Андреев се изрази доста меко, а и не точно помпозността, или поне не само тя беше проблемът. Архивите на служба „Военна информация", наследник на бившето РУМНО, бяха предадени в Комисията по досиетата още на 22 декември 2013 г., а самата Комисия работи от 2006 г. Ненчев, с други думи, нямаше никакви заслуги по отварянето на „страницата за репресивните структури на комунизма", но за сметка на това създаде риск за все още действащата чужда агентура. Казано по-разбираемо: има имена на живи хора, някои от които са на високи постове в чужбина, та затова и уволненият от „демократа" Ненчев бивш шеф на службата Веселин Иванов отказваше да предаде тази част от архива с аргумента, че законът засяга единствено български граждани.
Уволнението на Иванов, между другото, също е странно, защото се случи само две седмици след като Ненчев го засипа с похвали. Високи оценки за работата на службата не спести и шефът на военното разузнаване на НАТО вицеадмирал Бред Хаймбигнер, който я обяви за една от трите най-добри в алианса. Кое тогава наложи начело на служба „Военна информация" да бъде назначен дългогодишният син депутат Йордан Бакалов, може само да се гадае. Но едва ли ще да е професионализмът, като се вземат предвид следните пасажи от книгата му „Теоретичен модел на политика за сигурност и граждански контрол в РБ": „Йерархичността дава определени пълномощия и налага съответните отговорности на стратезите от различните нива на йерархията."; „Политиката в най-общ смисъл е процес, при който група взима общи решения"; „Снегът е валеж, който обикновено се образува високо в атмосферата от водни пари при температура 0 градуса"...
Е, справедливостта изисква да признаем, че Ненчев е министърът, който непрекъснато демонстрира преданост към евро-атлантическите партньори и яростно се зъби на Москва. Само клишетата за лошите комунисти и „хибридната война на Кремъл" обаче не стигат, което очевидно забелязаха и в САЩ, щом посещението му през март там се отложи. Все пак неадекватността не може да се прикрие с помпозни писания от рода: „В БЗНС поддържат жива паметта за миналото! За пръв път от времето на Никола Петков някой от БЗНС показва зъби и хапе - той казва „не" и на излишни пари за руските изтребители и поддържа безотказно принадлежността на България към Евро-Американската цивилизация. А мафията се страхува, защото не знае докъде ще стигне всичко това."
Всъщност и ние не знаем докъде ще стигне всичко това, но едно би трябвало да е ясно - работата си е за страх, понеже управленската халтура не предвещава нищо добро. Nothing in the world is more dangerous than sincere ignorance and conscientious stupidity, казал Мартин Лутър Кинг. В превод това ще рече: „На света няма нищо по-опасно от откровеното невежество и съзнателната глупост." Не несъзнателна, забележете, а осъзната и преднамерена. Нещо като художествена самодейност, качена на изтребител.
Любослава Русева