Нямало ляво и дясно? Вижте Сандърс и Тръмп!

/КРОСС/ Странно, а може би - не, но ренегатите на лявото споделят тезата „Няма ляво, няма дясно, има добро и лошо управление". Тя се чу в прав текст първо от Първанов, после от Кадиев, също и от Дончева. Разбира се, най-разумно е да възприемаме тази теза в тесния контекст на прагматичната всеядност на споменатите. Тя им оставя отворени валенции, както би казал и един друг адепт на политическата мъдрост на реалполитиката. Но не това ме занимава.

Моята теза е друга. Ляво и дясно има. Границата между тях става все по-отчетлива. В развитите демокрации партизацията на политическия живот напредва. Това са процеси с корен в увеличаващото се неравенство. Върху тази основа могат да се наложат и други социално-икономически и социално-политически динамики. И общи и специфични за даден социум. В Европейския съюз сега това са динамики, породени от новото Велико преселение на народите, което едва начева, а вече се превърна в обществен кошмар.

Но нека, верни на евроатлантизма си, прескочим Атлантика и погледнем какво става в САЩ.

Вижте политическите нагласи в армията на САЩ, обективирани чрез подкрепата на един или друг кандидат. Армията, по дефиниция, е консервативна национална институция, която решава надпартийни задачи. Но с изненада установяваме, че точно радикалните кандидати - социалистът Сандърс и консерваторът Тръмп - си поделят, почти наравно, подкрепата на повече от половината анкетирани военнослужещи. Останалите участващи в праймъриз кандидати се представят с резултати практически на половината на тези на Сандърс и Тръмп.

Вижте резултатите на изследване, проведено от учени от института в Санта Фе. То изследва степента на партизация на Конгреса на САЩ. По един простичък индикатор - измерва чрез мрежов модел колко от демократите подкрепят при гласуване през последните сто години законодателни проекти на републиканците и обратно - колко от републиканците подкрепят проекти на демократите. Това, впрочем, е обичайно за Конгреса. Ако сте гледали „Линкълн", то си спомняте прекрасно представената във филма борба за гласове за такова важно решение като отмяната на робството.

Та, това изследване, чудесно онагледено със синьо-червените мрежови диаграми, показва как след Рейгън започва и се развива, продължавайки и днес, процес на сегментация на вота в Конгреса. Общата мрежа се разделя, обособявайки две отчетливи ядра - синьото (на демократите) и червеното (на републиканците) - практически без връзка помежду си.

Изследването само представя данните, не търси причини в дълбочина. Но ако си направите труда да съпоставите тези диаграми с динамиката на кривата на неравенството в доходите, то ще установите силна положителна корелация. Колкото неравенството е по-голямо, толкова и сегментацията на вота в Конгреса расте. И в това няма нищо чудно. При една зряла демокрация, каквато е американската, динамиката в представителството следва да отразява обществената динамика.

Ляво има. Има и дясно.

На предните избори хит бе „Чаеното парти", както и „Окупирай Уолстрийт", в малко по друг контекст. Сега хитът е Бърни Сандърс. Но Бърни Сандърс далеч не е в младенческа политическа възраст. Напротив. Следователно не личната му еволюция го изведе напред, а обществена потребност. Потребност отляво. Съвсем доскоро Обама бе наричан „социалист" от опонентите си. Но сравнен с Бърни Сандърс, си е направо опортюнист, разбира се.

Правил съм тази прогноза тук и преди, ще я повторя. Неравенството, отношението към него, през следващите години ще е вододелът между ляво и дясно. Натрупа се критична, авторитетна маса от автори и изследвания, които сочат връзката на неравенството с динамиката на ред негативни за социума фактори. Тази връзка е връзка на причина и следствие. Агрегираният ефект на тези фактори влошава съществено качеството на живот и човешкото развитие. Намаляването на неравенството е отчетливо лява теза и кауза.

И още един аспект.... Този за ... свободата. Оказва се, че опрени на обусловените от неравенството свои конкурентни преимущества, нашите мили съграждани в златния 1% ограничават фундаментални за демократичното общество и процеси свободи. Парадоксално, но днес левите са призовани да защитават свободния пазар. Просто защото той вече не е свободен, а изкривен от влиянието и натиска на овластилия се с публична власт златен 1%. В спецификата на милите ни родни картинки - т.нар. местна криминална в генезиса си „олигархия". Златният 1% създаде чрез навлизането си в публичната власт възможности да проектира неравенството в доходите в доходно за себе си неравенство в потребата на публичните ни ресурси. И корупцията, по дефиниция съдържаща в себе си търговията с влияние, злоупотребата с власт, непотизма и ред други „инструменти", е само най-бруталният способ за това. Но далеч не единственият. Свободата, въпреки ревността на десните по темата, е лява кауза.

И така, да обобщим - разграничаването на лявото и дясното не е демоде, не е рудимент на оттеклия се ХХ век. Напротив, то става все по-актуално. Религия или политика - това е въпрос на избор. Изборът, първо, да признаеш различието им и второ, "да вземеш страна" в конфликта им. Да се определиш. Или пък не. Избор е. Разбира се, опцията да си добре нахранен по причина на всеядност конформист също винаги е налице. Както посочих и в началото.

Firmin, форумът на в. „Сега"