29 май 1989-та да се помни. Турското робство - не

/КРОСС/Нери Терзиева написала един малък текст във Фейсбук. Озаглавен е: „29 май преди 27 години. Боли". Поводът е изселването на българските турци през 1989-а, което, като всичко останало в нашата история, вече също е обрасло с митове.

Затова никак няма да бъде лошо, ако читателят си припомни какво точно каза Живков на онзи 29 май - изявлението му го има в Мрежата. Във всеки случай, той никого не гонеше, а просто се. опита - макар и с голямо закъснение - да се измъкне от капана, който ни постави Турция. А това беше отвратителен, много коварен капан: накараха нашите турци - почти пет години след преименуването им, да се юрнат към Турция, а сетне, три месеца по-късно, независимо от междудържавните договорки, отново затвориха границата. И оставиха нашите хора разчекнати - между „тук" и „там", превърнаха ги в емоционална бомба направиха ги лесни за последващи спекулации.
Впрочем такъв капан Турция ни готви и днес с бежанските орди, но кой да го мисли това.

***
Текстът на Нери, поне в нейната представа, трябва да е сърцераздирателен, обаче свършва доста кръвожадно: тя иска наказания. Но аз се питам друго: защо днес и толкова късно се появява този текст? Навремето, през 1990 година, почти насила докарах Нери от Пловдив и я направих водеща на централната емисия „По света и у нас" заедно с онзи политически палячо Асен Агов. Кой знае какво щеше да се случи иначе с нея - сигурно отдавна изобщо щеше да е забравила за телевизията и журналистиката и кротко да пие шербет в някой турски град. Дадох й отлична трибуна - но тя никога не се осмели да прочете такъв текст от екрана на телевизията. Защо днес? Защо са тия късни излияния? Само да не ми казват, че за подобни неща няма давностен срок - тия да ги разправят на турските баби с шербета.

А за арменския геноцид има, нали! И когато говори за „наказания", H. има ли предвид и своите колеги, които се държаха като джандари на границата и безсрамно се гавреха с отпътуващите турци? Тях -какво, букетчета ли да им връчват всяка година на 29 май за добра служба?

Смятам, че имам право да говоря така, защото моята „Всяка неделя", беше единственото предаване (а и изобщо медия), при това най-влиятелното, което не обели нито една дума в подкрепа на „партийната линия". И това също беше една от причините да го спрат - и така да му отредят безподобна съдба. А когато отново го разрешиха, започнах една от първите си емисии с минута мълчание за дивотията с турците.

Защо мълчахте и тогава, веднага след промените? Нери също мълча тогава. Е, да, комунистите бяха все още на власт и бяха като разсърдени оси, но нямаше да ви пратят в Сибир. А днес, когато прочетат мелодраматичното й текстче, много хора ще се сетят и за варварския турски терористичен акт на гара Буново и за друго ще се сетят. Все сме в плен на подобни закъснения - по всякакъв повод. Те неизменно пораждат късни злоупотреби, късно кредитиране на състрадание или дори храброст, и пр.

***
Разчиствах вестници и списания и попаднах на стар брой на притурката на „Капитал" - „Light". Там решават да направят анкета с известни лица, които да „мотивират" завършващите гимназия. И един от анкетираните, след като споделя семейните колебания какво да учи, казва следното: „Приеха ме журналистика и след тридесетина години олицетворявах професията в единствената тогава телевизия"!
Не можех да повярвам на очите си - казано е от моята любимка Нери.
Нери Олицетворението. Какво им става на тия хора, по дяволите? Какви са тия техни късни прозрения - леко безсрамни? Кого искат да излъжат? Или смятат Общата Памет за толкова беззащитна?
А може и да са прави -като гледам как я насилват от четвърт век насам по всякакъв повод.
Колко му е тогава да се самопровъзгласиш за Олицетворение...

***
В същата анкета чудесният поет Виктор Самуилов отговаря с прекрасното си стихотворение „Писател":
Само две-три букви зная,
но натискам сто клавиша.
На писател си играя.Важни писаници пиша.
Май описах доста случки.
Много лесно ги написах! Азбуката щом науча,
ще узная и какви са.

Какво възхитително при знание и себеразкриване на един отличен автор, на когото и през ум не му минава, че е „олицетворение". Какво драматично пътуване към Непостижимото! Днес и „олицетворенията" ни сякаш са пазарувани от Илиенци

Споменах вече как доведох Нери от Пловдив - и по този начин промених съдбата й. Направих го с обич и доверие, макар че към онзи момент тя беше само водеща на предаването „Стоки за един милиард". Дори самото заглавие днес звучи конфузно: социализъм и стоки за милиард! Но видях в нея възможности - и дори говорих за тях в едно от предаванията на „Всяка неделя", нещо съвършено безпрецедентно за ония години. Имаше нещо в това момиче, някакъв огън, нещо различно от телевизионната конфекция. И така я пратих в „По света и у нас" - до манекена Агов, верноподаник на БКП и старателен американофоб, колкото да оживя в някаква степен превзето-дърварското му излъчване.

Сетне манекенът стана шеф на БНТ, по някакви неясни съображения на тогавашната върхушка на СДС, в която превес бяха взели също тъй неясни фигури - дори самата походка на някои от тях пораждаше съмнения за другост. Но те си харесаха апологета на „международното революционно движение" - и той се раз-гащи с пълна сила, ходеше с панталони, смъкнати до коленете, както се полага на всеки новопокръстен „демократ". Нери пък оглави Ефир 2, който някои от нейните „ученици" също представят с комичен апломб. А сетне цъфна край Веселата уста Стоянов - е, казвам си сега, щом се е имала за „олицетворение", дори и това е можела да изтърпи.
А днес има самочувствието, че е измислила телевизията. Всеки полудява по свой си начин.
Добре, само да не чопли стари рани с късна дата.

***
Маниаците все ме подсещат за една история, която съм описал вече в дописката си „Секретарите на Сталин". В „Тайният дневник - 1938 - 1942" на Лаврентий Берия има следния епизод. Берия докладва на Сталин за военните неразбории, а той му казва: „Историята е забравяща дама, но това не е страшно. Важно е тя да има добри секретари. А ние ще бъдем добри секретари..." - в смисъл, ще я пишем, както си щем.
И днешните маниаци, олицетворители и пр. оцветители на собствения си живот се държат с Историята като добри Сталинови секретари.

***
Няма да бъде проява на добър вкус да ви занимавам с една друга особа - художника Черкелов, който преди време олицетвори на-лудните си амбиции с твърдението, че българските художници-класици са „селски художници, които са рисували селски неща". Рекъл е това по Би Ти Ви и някой пъзльо е изтърпял въпросния маниак, вместо да го натири веднага от студиото. И това олицетворение, което се подвизава в САЩ, едва ли е наясно, че картини на Владимир Димитров - Майстора има дори в Белия дом, попаднали там вероятно през колекцията на Крейн.

***
На 24 май Стефан Данаилов остави едно ценно свидетелство по телевизията - в смисъл, че БСП няма да я бъде, възраждането й се отлага Обичайно Данаилов говори за партийните дела така, сякаш става дума за някоя постановка на „Криворазбраната цивилизация". Той направи впечатление още на последния конгрес на БСП, когато укори Нинова, че е „прекалено емоционална". И кой го казва това - емоционалното знаме на партията, дето се влачеше по трамваите с несъстоялия се ватман Станишев. А най-нелепо стана, когато започна да укорява Калфин. Данаилов може да играе ролята на Боримечката и да гърми с фалшив топ на Бузлуджа - но иначе за делова партийна работа е напълно неподготвен, ако изключим кипренето му по разни президиуми. Но и той се има за Олицетворител. През 2009 година, по време на президентските избори, писах, че той е ДДС-то на Калфин.

Вижда ми се точно и досега. ДДС - да, нещо притурва, но да кажеш, че Калфин върви след теб, вече е неприлично. Калфин, дори да е бил най-слабият ученик в килийното училище за български политици, има неизмеримо повече опит и политическо познание. Данаилов схваща политиката като някаква игра, както се полага на едно галено дете, леко разглезено. Той не каза и една дума срещу Станишев - дори и тогава, когато и портиерите на „Позитано" разбраха, че въпросният Мукавен Голиат кънти на кухо. А сега твърди, че на онези избори през 2009 г. Калфин бил „подставеното лице", хората гласували за Данаилов.

Защо да не вземе да се пробва тогава сега? Както и да е - но и заради подобни маниащини българското „ляво" изглежда обречено.

Източник: в.Уикенд