Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец

/КРОСС/Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, чрез които се прославил пред Бога и човеците. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа и, като посочил юношата, извикал: "Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще приведе към истината заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи!" Целият живот на св. Николай бил изпълнение на тия пророчески думи: той не преставал да помага на страдащите, да защищава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.

След смъртта на родителите си той употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Той помнел Божията заповед - да правим добро скришом ида не търсим за него светска слава.

Един твърде богат жител на гр. Патара ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към богатство, той не бил в състояние да се бори с изкушенията на бедността и замислял вече по безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и на своето семейства, което се състояло от три дъщери. Той имал намерение да пожертвува честта на дъщерите си. Но той не успял да изпълни своето греховно намерение, защото бил спасен с навременната помощ на св. Николай. Като узнал за бедственото му състояние, Божият угодник нощно време му подхвърлил през прозореца голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, нещастният баща едвам могъл да повярва на неочакваното богатство. Работите му се поправили и наскоро той омъжил най-голямата си дъщеря. Св. Николай решил по същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери. След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.

"Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли!"

Това желание било изпълнено. Една нощ той чул лак някой отворил прозореца и хвърлил също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал Николай, който в това време управлявал Патарската епархия в отсъствие на своя чичо, който заминал за Йерусалим. Той паднал пред нозете му и, проливайки сълзи на благодарност, казвал: "Ако не беше те лратил Господ да ни спасиш, аз не щях да устоя против изкушенията и бих увлякъл в грях и безчестие невинните си дъщери".

Св. Николай спасява по море. St. Nicholas saving on sea. Source: gpdormition.com.След завръщането на чичо му, св. Николай сам се отправил за Божи гроб и във време на пътуването по море с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк, който се убил при падане от върха на корабната мачта. Все повече и повече горейки от любов към Бога, Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи чрез трудовете и лишенията на монашеския живот. Но волята Господня му била предназначила друг път. Една нощ св. Николай, стоейки на молитва, чул глас, който му говорел: "Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!" В страх и недоумение Николай размишлявал в себе си - какво ли означава това призоваване? Същият глас му казал отново: "Николай, това не е оная нива, на която можеш да принесеш очаквания плод. Обърни се към лю-дете, та в тебе да се прослави името Ми!" Сега Николай разбрал, че Господ му посочва друг живот и иска от него не монашеско служение. Покорен на Божията воля, той оставил избрания от него живот и се отправил в Мир (главен град в областта Ликия), без да знае за какво го предназначава Господ, но бил готов да изпълни Неговото повеление.

В същото време в гр. Мир избирали архиепископ на мястото на неотдавна починалия епископ Йоан. Събралите се от всички градове епископи се затруднявали в избора и разбирайки, че само един Бог може да ги просвети и вразуми, готвели се към това дело чрез молитва и пост. Господ Бог чул молитвата им и на един от тях открил волята Си. На тоя епископ във време на молитва се явил един мъж, сияещ е неземна светлина, и му заповядал същата ранна сутрин да застане на църковните врата и да очаква минаващите. "Пръв, който влезе - казал той - е избраният от Бога, името му е Николай". Епископът разказал на другите за случилото се и застанал рано сутринта на църковните врата, а другите епископи се събрали в храма. Между това св. Николай пристигнал в Мир, прекарал почти всичкото време в молитва и тая сутрин, по свой обичай, отишъл в храма да слуша утренята. Току що прекрачил вратата, и епископът го спрял и попитал за името. - "Николай, раб на твоя светиня, Владико" - отговорил той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръка, довел го в храма и го поставил сред другите епископи. Мълвата за всичко това бързо се разнесла и народът се струпал в безбройно множество. Наученият чрез видение епископ се обърнал към народа и, като посочил Николай, казал: "Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Дух Свети и комуто Той повери ръководството на нашите души. Постави го не събрание на човеци, но Божието определение!" Народът се радвал и благодарил на Господа. Сам Николай в дълбоко смирение, смятайки себе си недостоен за високия сан, искал да се отрече от него, но се покорил на волята Господня и приел архиепископството. Цариградският патриарх св. Методий разказва, че няколко време преди това св. Николай сам имал видение. Нощем му се явил Иисус Христос, сияещ от слава, и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна пресв. Богородица му възлагала светителски омофор.

Станал пастир на Мир-Ликийската църква, св. Николай бил винаги строг към самия себе си още повече засилил трудовете си. Той разсъждавал, че според новия сан и място повече от преди трябва да живее не за себе си, а за другите. Избрал си двама достойни сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му. Всички приемал с бащинска любов, изслушвал всякакви молби и оплаквания, охотно давал помощ и съвет, с твърдост се застъпвал за невинните и обидените. Сред такива грижи го застигнала бурята на гонението, предприето срещу християнската Църква, която в течение на 50 години се ползувала със спокойствие и тишина.

Това страшно гонение, повдигнато от императорите Диоклетиан и Галерий, продължило 10 години. То започнало в столичния град Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма до 20,000 християни. Оттам гонението се разпространило по многобройните области на Рим-ската империя. Навсякъде издирвали християните и ги предавали на мъчения и смърт. Без да гледа на опасността, св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, и затова заедно с много християни бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение и глад, и жажда, и различни страдания, като не преставал със словото Божие да утешава другите затворници.

Най-после гонението се прекратило. Новият император Константин познал истинния Бог, Който му дарувал чрез силата на Кръста победа над враговете. Той освободил проповедниците на словото Божие и навсякъде разрушавал идолските капища и строил храмове на истинския Бог. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски престол.

Кървавите гонения се прекратили. Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Наченали се вътрешни раздори. Някои лъжеучители започнали да проповядват ереси. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлял Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин в 325 г. свикал на събор в гр. Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор.

Св. Николай удря плесница на Арий на I Вселенски събор в Никея. Детайл от фреска в манастира Панагия Сумела (Sumela Monastery) в Турция. Снимка: ufukdonmez.На тоя събор, който продължил около два месеца, бил съставен Символът на вярата (до осмия член) за общо църковно употребление. Ереста на Арий била осъдена.

Разказват, че св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За тая му постъпка св. отци лишили Николай от архиерейски сан. Но някои от най-достойните отци на събора се удостоили с чудесно видение: видели от едната му страна Господ Иисус с Евангелие, а от другата - Божията Майка с омофор. Като узнали, че Сам Господ и пречистата Му Майка възвръщат на Своя избраник Николай отнетото от него, св. отци вече не осъждали дръзновената му постъпка и започнали да го почитат като велик Божи угодник.

Като се върнал от Никея, св. Николай започнал пак да управлява своето паство, като го утвърждавал в истинското учение и опровергавал всякакви лъжливи учения, които могли да смутят вярващите. За всичко се обръщали към него и търсели неговата помощ. Всички били убедени, че в негово лице ще намерят защитник на правдата и изобличител на всяка несправедливост. Веднъж във Фригия (Мала Азия) бил повдигнат бунт и императорът изпратил там трима военачалници: Непотиан, Урс и Ерпилион, със значителна войска. Застигнати от буря около бреговете на Ликия, те били принудени да спрат недалеч от гр. Мир. Тук техните войници, като слезли от кораба, започнали да ограбват жителите, и от това произлязло кърваво сблъскване. Като чул за това, св. Николай незабавно дошъл при враждуващите и чрез съвети успял да възстанови между тях съгласие.

Св. Николай Мирликийски - икона от едноименната църква в Сливен, Йоаникий Папа Витанов, 1831 г. Източник: Църковен вестникВ това време получил известие, че в негово отсъствие градоначалникът, подстрекаван от лоши люде, осъдил на смърт трима невинни граждани, за които всички в града скърбели и плачели. "С нетърпение те чакат, владико - казали му известителите, - защото всички са уверени, че ако ти беше там, нямаше да допуснеш такава несправедливост". Светителят бързо се отправил за града, като взел със себе си и пратените от царя военачалници. Когато той влязъл в града, нещастниците вече били доведени на мястото на наказанието. С гол меч в ръка палачът вече се готвел да изпълни присъдата, когато изведнъж народът отворил път и светителят Николай, като дошъл при палача, изтръгнал меча от ръката му и снел оковите от нещастниците, които с радостни сълзи паднали пред нозете му. Никой не смеел да се противи на великия пред Бога и людете светител. Градоначалникът, чувствувайки себе си виновен, започнал да се оправдава. Но св. Николай го заплашил с гнева на Бога и царя. И той, изповядвайки своята вина, започнал смирено да моли за прошка.

След известно време същите военачалници, като се върнали в Цариград след усмиряването на бунта, били наклеветени от цариградския градоначалник, който със злато бил подкупен от завистливи техни врагове. Той донесъл на царя, че те уж замислят да вдигнат бунт срещу него. Царят заповядал да ги затворят в тъмница, докато бъдат съдени. Но скоро злобните клеветници, боейки се, че в съда ще се разкрие невинността на затворниците, убедили градоначалника отново да донесе на царя, че те и в тъмницата продължават своите коварни замисли. Нещастните узнали за това чрез тъмничния стражар и били поразени от ужас, като не виждали никаква вина в себе си. Последната надежда да бъдат оправдани им била отнета, и те трябвало да загинат като злодеи. Тогава един от тях, като си спомнил как светителят Николай, спасил от смърт Тримата невинни граждани, започнал задочно да го моли за застъпничество и извикал:

- Боже Николаев, Който си избавил тримата затворници от незаслужена смърт, погледни милостиво и на нас, невинно осъдените, понеже нямаме помощник между людете. Побързай да ни помогнеш!

Бог чул молитвата и изпратил на нещастните помощ чрез Своя угодник, великия архиерей Николай. Същата нощ на царя се явил насън св. Николай и му казал:

- Освободи тримата военачалници, които невинно страдат! Ако не послушаш, ще вдигна срещу тебе война, и ти ще загинеш.

Учуден, царят запитал:

- Кой си ти и как смееш да ме заплашваш?

Светителят отговорил:

- Аз съм Николай, архиепископ на Мир-Ликийската митрополия.

Същия сън видял и цариградският военачалник и съобщил това на царя, който на следния ден повикал тримата военачалници и им казал:

- Чрез какво магесничество сте ни изпратили такъв страшен сън, и кой е тоя страшен и разгневен мъж, които иска вашето освобождение и смее да ме заплашва с война и гибел?

Военачалниците с изумление гледали един на друг. Като не знаели какво да отговорят на царя, те могли само да го уверят в своята невинност. Но изведнъж, като вдигнали очи, те видели наред с царя светителя Николай и започнали гръмко да го молят за застъпничество. На въпроса на царя, кой е Николай, за когото те споменават, те му разказали всичко, що видели в Мир; Тогава царят, изумен от чудесното застъпничество на св. Николай, веднага ги освободил, като казал: "Не аз ви дарявам живота, но Николай, великият служител на Господа, когото вие викате за помощ. Вървете при него, благодарете му и кажете да не се сърди на мене, понеже аз изпълних волята му". Царят им дал богати дарове за Мир-Ликийската църква. Като стигнали в Мир, те благодарили на светителя, който ги спасил от смърт и безчестие.

икона на св. Николай Чудотворец Светителят извършил много други чудеса чрез Божията благодат. Той спасил от буря пътуващи по море и след това, като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне. Удивително било влиянието на неговите думи и дори на неговия външен вид, сияещ с божествена благодат, върху сърцата не само на верните люде, но и на неверните, които той обръщал към Бога и укрепявал във вярата.

Като достигнал дълбока старост, той починал тихо и блажено, след кратко боледуване в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетлени мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение.

През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола".

Още от 1077 г. град Мира бил завладян от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в този град много намалели. По същото време светителят Николай заповядал в съновидение на един благочестив свещеник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили незабавно в три кораба за Мала Азия. На около два километра от тогавашния град Мира се намирала църквата, в която се покоили благодатните мощи на великия древен светител. След преговори с местните християни, с благоговейна радост мощите били натоварени на един от корабите, и с тях заминали за Бари и двама от иноците при храма в Мира. През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на светителя Николай и бил завършен в 1139 г. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни.

Този ден започнали да празнуват в Русия още през 1091 г. поради изключителното уважение всред руските християни към този благодетелен Божи угодник и за възпоменание на чудотворното спасение на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари, където се пазят и досега.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Ден на пренасяне светите мощи на св. Николай от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия)

9 май (22 май стар стил)

Пренасяне мощите на св. Николай, руска икона от 19 в.Свети Николай, архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), е починал на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 година. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола".

Още от 1077 г. град Мира бил завладян от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в този град много намалели. По същото време светителят Николай заповядал в съновидение на един благочестив свещеник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили незабавно в три кораба за Мала Азия. На около два километра от тогаваяния град Мира се намирала църквата, в която се покоили благодатните мощи на великия древен светител. След преговори с местните християни, с благоговейна радост мощите били натоварени на един от корабите, и с тях заминали за Бари и двама от иноците при храма в Мира.

През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на светителя Николай и бил завършен в 1139 година. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни.

Този ден започнали да празнуват в Русия още през 1091 г. поради изключителното уважение всред руските християни към този благодетелен Божи угодник и за възпоменание на чудотворното спасение на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Мощите на св. Николай почиват в гр. Бари до днес във величествената базилика, издигната в негова чест. През 1972 година Римокатолическата църква дари части от мощите на светията на Гръцкия Архидиоцез на Северна и Южна Америка, където те почиват в почит. Частици се намират и в параклиса Св. Николай при катедралния храм на архидиоцеза - Свети Кръст в Ню Йорк, Църквата на Архангелите в Стамфорд, Кънектикът, църквите Св. Николай във Флъшинг и Западен Вавилон в щата Ню Йорк, а също и в разрушената на 11 септември църква Св. Николай до Световния Търговски Център.

Службата, извършвана този ден в чест на светителя е съставена през 1097 г. от руския православен инок на Печерската обител Григорий и руския митрополит Ефрем.

Pravoslavieto.com

Житие на светителя и чудотвореца Николай, архиепископ Мирликийски

Христовият светител Николай, великият чудотворец, бърз помощник и изряден ходатай пред Бога, израснал в Ликийската страна. Той се родил в град Патара. Родителите му Теофан и Нона, били хора благочестиви, знатни и богати. Тази благословена двойка, за своя богоугоден живот, много милостини и велики добродетели, се удостоила да отгледа святата клонка и "като дърво, насадено край водни потоци", дала плода си в свое време (Пс. 1:3).

Когато се родил този благословен отрок, му дали името Николай, което значи победител на народи. И той, по Божие благословение, наистина се явил победител над злобата, за доброто на целия свят. След раждането майка му веднага се освободила от болките и оттогава до самата си смърт останала неплодна. С това сякаш самата природа засвидетелствала, че тази жена не може да има друг син, подобен на свети Николай: той единствен трябвало да бъде първи и последен. Осветен от боговдъхновената благодат още в утробата на майка си, той се показал благоговеен почитател на Бога, и преди да е видял светлината, започнал да върши чудеса, бил постник, преди да започне да се храни с майчиното мляко. След раждането си, още в купелта на кръщението, той стоял три часа на нозете си, неподдържан от никого, въздавайки с това чест на Пресвета Троица, Чийто велик служител и защитник се явил впоследствие. В него можело да се познае бъдещият чудотворец дори по това, как сучел от гърдите на майка си; защото той се хранел само с млякото от дясната гърда, изразявайки с това бъдещото си стоене отдясно на Господа заедно с праведните. Своето изрядно постничество той проявил с това, че в сряда и петък приемал мляко от майка си само веднъж, и то вечер, след прочитането на обичайните молитви от родителите. Баща му и майка му много се удивлявали на това и предугадили какъв строг постник ще бъде синът им в своя живот. Привикнал още от пелени към такова въздържание, свети Николай през целия си живот, до самата си смърт, прекарвал сряда и петък в строг пост. Израствайки на години, отрокът израствал и по разум, усъвършенствайки се в добродетелите, в които бил възпитаван от своите благочестиви родители. И той бил като плодоносна нива, която приемала в себе си и отглеждала доброто семе на поучението, и всеки ден принасяла нови плодове на благонравието. Когато дошло време да се учи на Божественото Писание, свети Николай, със силата и остротата на своя ум и с помощта на Светия Дух за кратко време постигнал голяма премъдрост и преуспял в книжното учение така, както подобава на добър кормчия на Христовия кораб и изкусен пастир на словесните овци. Достигнал съвършенство в словото и учението, той се показал съвършен и в самия живот. По всякакъв начин странял от суетните приятели и празните беседи, избягвал разговорите с жени и дори не гледал към тях. Свети Николай пазел истинско целомъдрие, винаги съзерцавайки Господа с чист ум и усърдно посещавайки Божия храм, следвайки Псалмопевеца, който казва: "Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом" (Пс. 83:11).

В Божия храм той прекарвал цели дни и нощи в богомислена молитва и четене на божествените книги, поучавайки се с духовен разум, обогатявайки се с божествената благодат на Светия Дух и съзиждайки в себе си достойно жилище за Него, по думите на Писанието: "вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас" (1Кор. 3:16). Духът Божий наистина обитавал в този добродетелен и чист юноша и служейки на Господа, той горял духом. В него не се забелязвали никакви привички, присъщи на младостта: по своя нрав той бил подобен на старец, поради което всички го уважавали и му се удивлявали. Старият човек, ако проявява юношески увлечения, служи за посмешище на всички; обратното, ако юношата има нрав на старец, то от всички се почита с удивление. Младостта е неуместна в старостта, но старостта в младостта е прекрасна и достойна за уважение.

Свети Николай имал чичо, епископ на град Патара, едноименен на племенника, който в негова чест бил наречен Николай. Този епископ, виждайки, че племенникът му преуспява в добродетелния живот и всякак се отстранява от света, започнал да съветва родителите му да го дадат да служи на Бога. Те послушали съвета му и посветили на Господа своето чедо, което получили като дар от Него. Защото в древните книги за тях се разказва, че те били неплодни и вече не се надявали да имат деца, но с много молитви, сълзи и милостиня измолили за себе си от Бога син и сега не пожалили да го принесат в дар на Дарувалия го. Епископът приел този млад старец, имащ "седина на мъдростта, възраст на старостта и нескверно житие" (ср. Прем. Солом. 4:9), и го възвел в презвитерски сан.

Когато ръкополагал свети Николай за свещеник, по внушение на Светия Дух, се обърнал към народа в църквата и пророчески казал:

- Аз виждам, братя, ново слънце, изгряващо над земята и явяващо се милостиво утешение за скърбящите. Блажено е това стадо, което ще се удостои да го има за пастир, защото той добре ще опасе душите на заблудените, ще ги прехрани на пасището на благочестието и ще се яви милосърден помощник в беди и скърби.

Впоследствие това пророчество действително се сбъднало, както ще се види от по-нататъшния разказ.

Приемайки презвитерски сан, свети Николай прибавял трудове към трудовете; бодърствайки и пребивавайки в непрестанна молитва и пост, той, бидейки смъртен, се стараел да подражава на безплътните. Водейки такова равноангелно житие и от ден на ден все повече процъфтявайки с душевна красота, той бил напълно достоен да управлява Църквата. По това време епископ Николай, желаейки да отиде в Палестина на поклонение на светите места, поверил управлението на Църквата на своя племенник. Този Божий иерей, свети Николай, заемайки мястото на своя чичо, се грижел за делата на Църквата така, както и самият епископ. По това време родителите му се преселили във вечния живот. Като получил от тях имение по наследство, свети Николай го раздал на нуждаещите се. Защото той не обръщал внимание на скоропреходното богатство и не се грижел за умножаването му, но отрекъл се от всякакви светски желания, с цялото си усърдие се стараел да отдаде себе си на Единия Бог, молейки се така:

"Към Тебе, Господи, въздигам душата си (Пс. 24:1). Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог (Пс. 142:10). Още от утроба съм привързан към Тебе, от майчина утроба Ти си мой Бог (Пс. 21:11)."

И ръката му винаги била протегната към нуждаещите се, върху които изливала пребогата милостиня, като многоводна река с изобилни струи. Ето едно от многото му дела на милосърдие.

В град Патара живеел един мъж, знатен и богат. Изпаднал в крайна нищета, той изгубил предишното си достойнство, защото животът в този век е непостоянен. Този човек имал три дъщери, които били много красиви. Когато се лишил от всичко необходимо и вече нямало какво да яде и какво да облече, той, поради голямата си нищета, замислил да отдаде дъщерите си на блуд и да превърне жилището си в блуден дом, за да може по този начин да придобива средства за живеене, за храна и облекло за себе си и дъщерите си. О, до какви недостойни мисли води крайната нищета! Имайки такава нечиста мисъл, този мъж вече искал да изпълни своето зло намерение. Но Всеблагият Господ, неискащ да вижда човека в погибел и човеколюбиво помагащ в нашите беди, вложил блага мисъл в душата на Своя угодник, светия йерей Николай, и с тайно вдъхновение го изпратил при душевно погиващия мъж, за утешение в нищетата и предпазване от греха. Свети Николай, като чул за крайната бедност на този мъж и по Божие откровение узнал за злото му намерение, почувствал дълбоко съжаление към него и решил със своята благодетелна ръка да го извлече, заедно с дъщерите му, като от огън, от нищетата и греха. Но той не пожелал да извърши благодеяние към него открито, но замислил тайно да му даде щедра милостиня. Свети Николай постъпил така по две причини. От една страна, искал да избегне суетната човешка слава, следвайки казаното в Евангелието: "гледайте да не правите своята милостиня пред човеците" (Мат. 6:1).

От друга страна, той не желаел да оскърби мъжа, който някога бил богат, а сега се намирал крайна нищета. Защото той знаел колко тежка и оскърбителна е милостинята за онзи, който от богатство и слава изпаднал в бедност, понеже тя му напомня за предишното благоденствие. Затова свети Николай сметнал за по-добре да постъпи според Христовото учение: "лявата ти ръка да не знае, какво прави дясната" (Мат. 6:3).

Така избягвал човешката слава, стараейки се да се скрие дори от този, когото облагодетелствал. Той взел голяма кесия със злато, дошъл в полунощ до къщата на мъжа и като хвърлил кесията през прозореца, побързал да се върне у дома си. Като станал сутринта, мъжът намерил кесията и я развързал. При вида на златото той се изпълнил с велик ужас и не вярвал на очите си, защото отникъде не можел да очаква такова благодеяние. Но прехвърляйки монетите през пръстите си, мъжът се убедил, че пред него наистина стои злато. Развеселил се духом и удивлявайки се на това, той дълго размислял кой би могъл да му окаже такова благодеяние, и нищо ни могъл да измисли. Като приписал това на действието на Божествения Промисъл, той непрестанно благодарял в душата си на своя благодетел, въздавайки хвала на грижещия се за всички Господ. След това омъжил най-голямата си дъщеря, давайки й в зестра чудесно даруваното му злато. Свети Николай, като узнал, че мъжът е постъпил според желанието му, го възлюбил и решил да му стори същата милост и за втората дъщеря, възнамерявайки със законен брак да предпази и нея от греха. Той приготвил друга кесия със злато, същата като първата, и през нощта, тайно от всички, през същия прозорец я хвърлил в къщата на мъжа. Като станал сутринта, беднякът отново намерил при себе си злато. Той твърде много се удивил, паднал на земята и обливайки се в сълзи, казал:

- Боже милостиви, Строителю на нашето спасение, изкупил ме със самата Твоя кръв и сега изкупващ със злато моя дом и моите деца от вражеските мрежи, Сам Ти ми покажи слугата на Твоето милосърдие и Твоята човеколюбива благост. Покажи ми този земен ангел, който ни запазва от греховна погибел, за да мога да узная кой ни изтръгва от угнетяващата нищета и ни избавя от злите мисли и намерения. Господи, по Твоята милост, тайно извършвана към мене чрез щедрата ръка на неизвестния ми Твой угодник, аз мога да омъжа по закона и втората си дъщеря, и така да избегна мрежите на дявола, който искаше със скверно богатство да умножи и без това голямата ми погибел.

Като се помолил така на Господа и благодарил на Неговата благост, мъжът отпразнувал брака и на втората си дъщеря. Уповавайки се на Бога, бащата хранел несъмнена надежда, че Той и на третата дъщеря ще даде законен съпруг, отново дарувайки чрез тайно облагодетелстващата ръка потребното за това злато. За да узнае кой и откъде му носи злато, бащата не спал през нощта, очаквайки своя благодетел и желаейки да го види. Не след дълго очакваният благодетел се явил. И третия път Христовият угодник Николай дошъл тихо, и като се спрял на обичайното място, хвърлил през същия прозорец същата кесия злато, и веднага побързал към дома си. Като чул звъна на златото мъжът бързо се затичал след Божия угодник. Като го догонил и го познал, защото не било възможно да не познава светеца поради неговите добродетели и знатен произход, мъжът паднал в нозете му, целувайки ги и наричайки светеца избавител, помощник и спасител на души, достигнали до крайна погибел.

- Ако - казвал той - Великият в милостта Си Господ не ме беше възстановил чрез твоите щедрости, то аз, нещастният баща, отдавна да съм погинал заедно с дъщерите си в Содомския огън. Сега ние сме спасени от тебе и избавени от ужасно грехопадение.

От многото дела на милосърдие на Божия угодник ние разказахме само за едно, за да стане известно колко милостив бил към бедните. Защото не би ни стигнало време подробно да разказваме за това, колко щедър бил към нуждаещите се, колко гладни нахранил, колко голи облякъл и колко хора откупил от заемодавците.

След това преподобният отец Николай пожелал да отиде в Палестина, за да види и да се поклони на онези свети места, където Господ Иисус Христос, нашият Бог, е ходел с пречистите Си нозе. Когато корабът плувал около Египет и пътниците не знаели какво ги очаква, намиращият се сред тях свети Николай предвидил, че скоро ще се надигне буря и съобщил за това на спътниците си; казал им, че е видял самия дявол, влязъл в кораба, за да потопи всички в морската дълбочина. И в същия час небето се покрило с облаци и силна буря предизвикала страшно вълнение в морето. Пътниците изпаднали в силен ужас и отчаяни за спасението си и очакващи смъртта, молели светия отец Николай да помогне на тях, погиващите в морската дълбочина.

- Ако ти, угодниче Божий - казали те, - не ни помогнеш със своите молитви към Господа, ние още сега ще погинем.

Като им заповядал да бъдат мъжествени, да възложат надеждата си на Бога и без никакво съмнение да очакват скорошно избавление, светецът започнал усърдно да се моли на Господа. Морето на часа се успокоило, настъпила голяма тишина и всеобщата скръб се обърнала в радост. Зарадвани, пътниците въздали благодарност на Бога и на Неговия угодник, светия отец Николай, и двойно се удивлявали - и на предсказанието му за бурята, и на прекратяването на бедата. След това един от моряците трябвало да се изкачи на върха на мачтата. Слизайки оттам, той паднал от високо в средата на кораба, пребил се до смърт и лежал бездиханен. Свети Николай, готов за помощ още преди да я поискат, веднага го възкресил с молитвата си, и той станал като след събуждане от сън. След това, като вдигнали всички платна, пътниците продължили плуването си благополучно, при попътен вятър, и спокойно пристигнали на брега на Александрия. Тук Божият угодник свети Николай изцелил много болни и бесновати и утешил скърбящите, след което отново се отправил по набелязания от него път към Палестина.

Като достигнал светия град Йерусалим, свети Николай отишъл на Голгота, където Христос, нашият Бог, разпрострял на кръста пречистите Си ръце, извършил спасението на човешкия род. Той обходил всички свети места, навсякъде отправяйки усърдно поклонение. И когато през нощта искал да влезе в светата църква на молитва, затворените църковни двери се отворили от само себе си, давайки свободен вход на този, за когото били отворени и небесните врати. Като прекарал в Йерусалим доста дълго време, свети Николай възнамерявал да се отдалечи в пустинята, но бил спрян свише от Божествен глас, увещаващ го да се върне в родината си. Господ Бог, устройващ всичко за наша полза, не благоволил такъв светилник, който по Божия воля трябвало да свети на Ликийската митрополия, да остане скрит под крина в пустинята. Като се качил на кораба, Божият угодник се уговорил с моряците да го откарат в родната му страна. Но те замислили да го измамят и насочили кораба си не към Ликия, а към друга страна. Когато отплували от пристанището, свети Николай, като забелязал, че корабът плува по друг път, паднал в нозете на моряците, умолявайки ги да насочат кораба към Ликия. Но те не обърнали никакво внимание на молбите му и продължили да плуват по набелязания от тях път: те не знаели, че Бог няма да остави Своя угодник. И изведнъж ги връхлетяла буря, обърнала кораба в друга посока и бързо го понесла към Ликийската страна, заплашвайки злите моряци със сигурна гибел. Така, носен от Божествената сила по морето, свети Николай накрая пристигнал в отечеството си. Поради своето незлобие той не сторил никакво зло на злокознените си врагове и не само не се раз-гневил и не ги упрекнал с една дума, но с благословение ги отпуснал да си вървят в своята страна. Сам той дошъл в обителта, основана от неговия чичо, Патарския епископ, и наречена свети Сион, и тук се оказал желан гост за всички братя. Приемайки го с голяма любов, като ангел Божий, те се наслаждавали на боговдъхновените му слова и подражавайки на добрите нрави, с които Бог украсил Своя верен раб, се поучавали от равноангелния му живот. Намирайки в този манастир безмълвно житие и тихо пристанище за богомислие, свети Николай се надявал да прекара тук и останалото време от живота си, без да излиза никъде. Но Бог му посочил друг път, защото не искал такова богато съкровище от добродетели, с които трябвало да се обогати светът, да пребивава затворено в обителта, подобно на съкровище, заровено в земята, но да бъде открито за всички, та с него да се извършва духовното купуване, придобиващо много души. И ето, веднъж светецът, стоейки на молитва, чул глас свише:

- Николай, ако искаш да се удостоиш с венец от Мене, иди и се подвизавай за благото на света.

Като чул това, свети Николай изпитал ужас и започнал да размисля за това какво желае и изисква от него този глас. И отново чул:

- Николай, не е тук нивата, на която трябва да принесеш очаквания от Мене плод; но се върни и иди в света, и да бъде прославено в тебе името Ми.

Тогава свети Николай разбрал, че Бог иска от него да остави подвига на безмълвието и да отиде да служи на хората за тяхното спасение.

Той започнал да размисля къде да отиде, в отечеството си, град Патара, или на друго място. Избягвайки суетната слава сред своите съграждани и опасявайки се от нея, той замислил да се отдалечи в друг град, където никой не го познавал. В същата Ликийска страна се намирал славният град Мира, който бил митрополия на цяла Ликия. Свети Николай дошъл в този град, воден от Божия Промисъл. Тук той не бил известен на никого; и живеел в този град като беден, нямайки къде да подслони глава. Само в Господния дом намирал прибежище за себе си, имайки пристанище единствено в Бога. По това време починал архиереят на този град Йоан, архиепископ и първопрестолник на цялата Ликийска страна. Затова в Мира се събрали всички епископи на Ликия, за да изберат достоен на новоосвободилия се престол. Много мъже, почитани и благоразумни, били набелязани за приемници на Йоан. Сред избиращите имало голямо несъгласие, и някои от тях, подбудени от Божествена ревност, казали:

- Избирането на епископ на този престол не подлежи на човешко решение, но е дело на Божия промисъл. На нас подобава да се помолим Сам Господ да ни открие кой е достоен да приеме такъв сан и да бъде пастир на цялата Ликийска страна.

Този добър съвет бил посрещнат с всеобщо одобрение и всички се отдали на усърдна молитва и пост. Господ, изпълняващ желанията на боящите се от Него, чувайки молитвата на епископите, открил на най-старшия от тях Своята воля. Когато този епископ стоял на молитва, пред него се явил светлообразен мъж и му заповядал през нощта да отиде при църковните двери и да наблюдава кой ще влезе в църквата преди всички.

- Този - казал Той - е Моят избраник; приемете го с чест и го поставете за архиепископ, името на този мъж е Николай.

Архиереят съобщил за това божествено видение на другите епископи и те, като чули това, усилили молитвите си. Удостоилият се с видение епископ застанал на мястото, което му било посочено във видението, и очаквал идването на желания мъж. Когато дошло време за утринната служба, свети Николай, подбуждан от Духа, дошъл в църквата преди всички, тъй като имал обичай да застава на молитва в полунощ и да идва на утринната служба преди другите. Още щом влязъл в притвора, епископът, който се бил удостоил с откровение, го спрял и го помолил да каже името си. Свети Николай мълчал. Епископът отново го попитал същото. Светецът тихо и кротко му отговорил:

- Името ми е Николай, аз съм раб на твоя святост, владико.

Благочестивият епископ, като чул такава кротка и смирена реч, разбрал, както по самото име - Николай, - предсказано му във видението, така и по смирения и кротък отговор, че пред него стои същият този мъж, за когото Бог е благоволил да бъде първопрестолник на Мирската църква. Защото той знаел от Свещеното Писание, че Господ поглежда милостно към кроткия, мълчаливия и треперещия пред словото Божие. Той се зарадвал с велика радост, сякаш получил някакво тайно съкровище. Веднага взел свети Николай за ръка и му казал:

- Следвай ме, чедо.

Когато той с чест довел светеца при епископите, те се изпълнили с Божествена сладост и утешавайки се духом, задето са намерили посочения от Самия Бог мъж, го повели към църквата. Мълвата за това се разнесла навсякъде и по-бързо от птици в църквата се стекло безбройно множество народ. Епископът, удостоил се с видение, се обърнал към народа и възкликнал:

- Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Сам Светият Дух, и на когото Той повери грижата за вашите души. Не от човешко събрание беше поставен той, но от Самия Бог. Сега ние имаме този, когото желаехме, и намерихме и приехме когото търсехме. Под негово управление и наставление няма да се лишим от надеждата, че ще застанем пред Бога в деня на Неговото явяване и откровение.

Целият народ въздавал благодарност на Бога и се радвал с неизказана радост. Не понасяйки човешките похвали, свети Николай дълго отказвал да приеме свещения сан; но отстъпвайки пред усърдните молби на събора на епископите и целия народ, встъпил на архиерейския престол против волята си. Към това го подбуждало Божественото видение, което имал още преди смъртта на архиепископ Йоан. За това видение разказва свети Методий, патриарх Константинополски. Веднъж - разказвал той - свети Николай през нощта видял, че пред него стои Спасителят във всичката Си слава и му подава Евангелието, украсено със злато и перли. От другата си страна свети Николай видял Пресвета Богородица, възлагаща на раменете му светителския омофор. Не много дни след това видение Мирският архиепископ Йоан починал.

Спомняйки си видението и виждайки в него явно Божие благоволение и не желаейки да отказва на усърдните молби на събора, свети Николай приел паството. Съборът на епископите и целият църковен клир извършили посвещение над него и светло празнували, веселейки се за дарувания от Бога пастир, Христовия светител Николай. Така Църквата Божия приела светлия светилник, който не останал под крина, но бил поставен на подобаващото му архиерейско и пастирско място. Удостоен с този велик сан, свети Николай вярно преподавал словото на истината и наставлявал своето паство в учението на вярата.

В самото начало на своето пастирство Божият угодник си казвал така:

- Николай! Санът, който прие, изисква от тебе други обичаи: да живееш не за себе си, но за другите.

Желаейки да научи своите словесни овци на добродетели, той вече не скривал, както преди, своя добродетелен живот. Защото преди прекарвал живота си, тайно служейки на Бога, Който Единствен знаел неговите подвизи. А сега, след приемането на архиерейски сан, животът му станал открит за всички не поради тщеславие пред хората, но за тяхна полза и за умножаване на славата Божия, за да се сбъдне Евангелското слово: "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:16). По своите добри дела свети Николай бил като огледало за своето стадо и, по думите на апостола, "образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота" (1Тим. 4:12).

Той бил кротък и незлобив по нрав, смирен духом и избягвал всяко тщеславие. Дрехите му били прости, храната, която приемал само веднъж на ден, и то вечер - постническа. Целия ден прекарвал в подобаващи на неговия сан трудове, изслушвайки молбите и нуждите на идващите при него. Вратите на неговия дом били отворени за всички. Той бил добър и достъпен за всички, на сираците бил баща, на бедните - милостив подател, на плачещите - утешител, на обидените - помощник, и на всички - велик благодетел. За свои помощници в църковното управление той избрал двама добродетелни и благоразумни съветници, облечени в презвитерски сан. Това били известните в цяла Гърция мъже - Павел Родоски и Теодор Аскалонски.

Така свети Николай пасял повереното му стадо словесни Христови овци. Но завистливият лукав змей, никога непреставащ да повдига борба срещу Божиите раби и непонасящ процъфтяването на благочестието сред хората, повдигнал гонение срещу Христовата Църква чрез нечестивите царе Диоклетиан и Максимиан. От тези царе излязла заповед по цялата империя християните да се отрекат от Христа и да се покланят на идолите. За онези, които не се подчинявали, било предписано да бъдат принуждавани със затваряне в тъмница и с други жестоки мъчения, и накрая да бъдат предавани на смъртно наказание. Тази дишаща злоба буря, поради усърдието на ревнителите на тъмнината и нечестието, скоро достигнала и до град Мира. Блаженият Николай, който бил ръководител на всички християни в този град, свободно и дръзновено проповядвал Христовото благочестие и бил готов да пострада за Христа. Затова бил хванат от нечестивите мъчители и затворен в тъмница заедно с много други християни. Тук той прекарал немалко време, понасяйки тежки страдания, претърпявайки глад, жажда и всякакви притеснения. Той хранел със словото Божие затворените заедно с него и ги напоявал със сладките води на благочестието; утвърждавайки ги във вярата в Христа Бога, и укрепявайки ги върху непоклатима основа, той ги убеждавал да бъдат твърди в изповядването на Христа и усърдно да страдат за истината. Междувременно на християните отново била дарувана свобода, благочестието възсияло като слънце след тъмни облаци, и настъпила тиха прохлада след бурята. Защото човеколюбецът Христос, като погледнал милостиво на Своето наследие, изтребил нечестивите, низвергвайки от царския престол Диоклетиан и Максимиан, и унищожил властта на ревнителите на елинското нечестие.

С явяването на Своя Кръст на цар Константин Велики, на когото Той благоволил да повери Римската държава, Господ Бог "издигнал рог на спасение" (Лк. 1:69) за Своя народ. Цар Константин, като познал Единия Бог и възложил всичката си надежда на Него, със силата на Честния Кръст победил всичките си врагове и като заповядал да разрушат идолските капища и да възстановят християнските храмове, разсеял суетните надежди на своите предшественици. Той освободил всички затворени в тъмница заради Христа и отдавайки им почит като на мъжествени воини, върнал всеки от Христовите изповедници в отечеството му. По това време и град Мира отново приел своя пастир, великия архиерей Николай, удостоил се с мъченически венец. Носейки в себе си Божествената благодат, той, както и преди, изцелявал страстите и болестите на хората, не само на верните, но и на неверните. Заради великата Божия благодат, пребиваваща в него, много хора го прославяли и му се удивлявали и всички го обичали, защото той сияел с чистота на сърцето и бил надарен с всички Божии дарове, служейки на своя Господ в преподобие и правда. По това време били останали още много елински капища, към които нечестивите хора били привличани от внушенията на дявола, и много от мирските жители се намирали в погибел. Така, борейки се с духовете на злобата, свети Николай дошъл в храма на Артемида, който бил много голям и богато украсен, представлявайки удобно жилище за бесовете. Свети Николай разрушил този скверен храм, като изравнил със земята високото му здание и раз-хвърлял във въздуха самите основи на храма, които били на земята, опълчвайки се повече срещу бесовете, отколкото срещу самия храм. Лукавите духове, не понасяйки идването на Божия угодник, издавали скръбни вопли, но победени от молитвеното оръжие на непобедимия Христов воин, били принудени да бягат от своето жилище.

Благоверният цар Константин, желаейки да утвърди Христовата вяра, заповядал да свикат в град Никея вселенски съборРечник. Светите отци на събора изложили правото учение, предали на проклятие арианската ерес, а заедно с нея и самия Арий и изповядвайки Сина Божий като равночестен и единосъщен на Бога Отца, възстановили мира в светата Божествена Апостолска Църква.

Сред 318-те отци на събора бил и светителят Николай. Той мъжествено се противопоставял на нечестивото учение на Арий и заедно със светите отци на събора утвърдил и предал на всички догматите на православната вяра. Монахът от Студийския манастир Иоан разказва за светителя Николай как въодушевен, подобно на пророк Илия, от ревност по Бога, той посрамил еретика Арий не само със слово, но и с дело, като му ударил плесница. Отците на събора възнегодували срещу светителя и за дръзката му постъпка решили да бъде лишен от архиерейски сан. Но Сам нашият Господ Иисус Христос и Неговата Преблагословена Майка, гледайки свише на подвига на светителя Николай, одобрили неговата смела постъпка и похвалили божествената му ревност. Защото някои от отците на събора имали такова видение, с което се удостоил и самият светител още преди поставянето си за архиерей. Те видели, че от едната страна на светителя стои Сам Христос Господ с Евангелието, а от другата - Пречистата Дева Богородица с омофора, и подават на светителя знаците на неговия сан, от които бил лишен. Като разбрали от това, че дръзновението на светителя било угодно на Бога, отците на събора престанали да го упрекват и му отдали чест като на велик Божий угодник. Връщайки се от събора при своето стадо, светителят Николай му донесъл мир и благословение. Със своите медоточиви уста той преподал на целия народ здравото учение, отсякъл от корен неправите мисли и мъдрувания, изобличил ожесточените, безчувствени и закоравели в злобата си еретици и ги прогонил от Христовото стадо. Както мъдрият земеделец очиства всичко, намиращо се на гумното и в точилото, събира добрите зърна и изхвърля плевелите, така и благоразумният труженик на Христовото гумно, светителят Николай, напълнил духовната житница с добри плодове, а плевелите на еретическата прелест отвявал и отхвърлял далече от Господнята пшеница. Затова и светата Църква го нарича ръка, очистваща плевелите на Ариевото учение. И той наистина бил светлина на света и сол на земята, защото житието му било светло, и словото му - разтворено със солта на премъдростта. Този добър пастир имал голяма грижа за своето стадо, във всичките му нужди, пасейки го на духовното пасище, но грижейки се и за телесната му храна.