Залогът за властта се оглежда в листите. Обиграни кадри срещу нови лица

/КРОСС/ „Ако с чувството - кой е по-напред в листите тръгнем на избори, няма да успеем! Но ако тръгнем с общата идея за победа, ще успеем!" Това заръча на своите в партията Стефан Данаилов в последното си тв интервю. Така той хем показа проблема, хем изхода от него.

А проблемът е стар и го има във всички партии- реденето на депутатски листи винаги ражда недоволства, конфликти, нерядко и публични скандали. Потушаването им е въпрос на съобразяване с партийната воля, с потискане на личното его и с реалната преценка на ситуацията.
Истината е, че подредбата на една листа издава по най-категоричен начин визията на партийния лидер за това какви цели си поставя и с какъв екип иска да ги постигне.

„Промяна и връщане на БСП във властта" - бе мотото, с което Корнелия Нинова влезе в битката за лидер на партията през май 2016 г. Изненадващо за всички обърна конгреса. Поведението ѝ подейства като шок сред делегатите. И спечели. Пое партията с 12.4% рейтинг срещу 24.5% на ГЕРБ (по дани на Галъп от май 2016 г.)

„Промяна и първа стъпка за връщане на БСП във властта", бе отново мотото, с което Нинова наложи през август неизвестния Румен Радев като кандидат за президент на БСП. Пое огромен риск. Пребори се с консерватизма в БСП. Игра рязко, твърдо, дори хазартно. И спечели.
Не само това - успя за превърне кампанията за президентските избори във вълната „Радев" за БСП. За два месеца вдигна с 6 пункта доверието в столетницата (ГЕРБ - 20.3% БСП - 18.4%, по данни на Галъп за декември 2016 г. ) и пречупи негативната тенденция, която в последните 15 години оставяше БСП все в ъгъла на общественото внимание.

„Промяна първо в нас, за да покажем, че можем да променим и България"- с това мото Нинова поведе партията и към предсрочните парламентарни избори. Когато го казваше, като че ли никой около нея не допускаше колко надълбоко е готова да бръкне, разбивайки закостенели норми, захвърляйки клишета, разкъсвайки властови и бизнес връзки, пуснали дебели корени в партийните структури. Свикнали с годините на красиви и празни приказки, мнозина от апарата ръкопляскаха, без да осмислят, че този път няма да е като другите, че след приказките идват действията, а те могат да засегнат спокойното им до този момент битие на местни феодали. Не усетиха, че думата „промяна" означава битка със статуквото, с времето досега, с онова, което не сме направили, за да имаме днес държава, която не харесваме.

След вълната „Радев", която изстреля избрания от нея топпилот в президентския кабинет, сега Нинова иска да направи и вълната „нови лица в листите", с които да върне БСП във властта. Неостъпвайки от позицията си за радикална промяна, съобразена с очакванията на хората, Нинова продължи да тегли партията си нагоре в общественото внимание - за първи път през януари 2017 г. БСП изпревари основния си противник с 28.7% рейтинг срещу - 27 ,6" за ГЕРБ. Разликата е минимална и е в рамките на статистическата грешка, но тенденцията е неоспорима - БСП е във възход и наистина посяга към властта. Това го признават дори и опонентите ѝ.
Цифрите говорят само едно - откакто Нинова пое столетницата, обществото доверие към БСП е скочило двойно. Поглеждаме и личните рейтинги на лидерите - през юни -2016 г. Борисов има 33% одобрение, Нинова - 20%, през януари 2017 г. Нинова е с 24.9, Борисов - 24.6. (данните са отново на Галъп).

Правя тези сравнения, за да подчертая, че когато един лидер за толкова кратко време е успял да постигне такъв сериозен успех, той има право - не!, той е задължен да продължи да налага тази линия на промяна. Дори и когато среща съпротива.
Корнелия Нинова не само успя да извади БСП от летаргията, но и да я постави на съизмерим с ГЕРБ пиедестал. За първи път от 10 години някой се осмелява да оспори хегемонията на ГЕРБ в общественото съзнание. За първи път една партия се опитва да отнеме властта на ГЕРБ. Нещо повече, за първи път някой се осмеляма да иска да влезе в политически двубой с Борисов. На тези парламентарни избори ще наблюдаваме оспорваната лидерска битка "Борисов-Нинова" за премиерското кресло. Това е битка на две различни визии за държавата, на два екипа с равностойни в момента обществени позиции, но неравностойни изходни позиции. Около Борисов е събран силен властови екип, перфектно боравещ с механизмите на управлението, познаващ детайлите на властовата машина. Това е неговото предимство. И той знае как да го използва.

Подборът на водачите на листи на БСП е отговорът на Корнелия Нинова към Борисов: ти имаш обиграни кадри, аз ще извадя нахъсани млади, ти искаш да ги върнеш във власта, аз ще им покажа пътя към властта.
За първи път залогът е толкова голям..
Затова и сега Нинова играе рисково.
Извади срещу ГЕРБ популярни имена, които подействаха като шок не само в партията. Успя да наложи 40% нови лица в листите, предложени от нея . Пленумът ги прие с ръкопляскания, а социолозите прогнозират, че само заради тях БСП е качила поне със 100 000 гласа доверието към себе си.
В някои структури обаче тръгнаха брожения - София -област, Варна, Бургас.
Причината е отново позната. „Не искаме да ни се спускат „отгоре" парашутисти", както е било досега! Вие там „горе" не сте прави!".
Добре, но вие там „долу" колко избори досега спечелихте?
Нинова има зад гърба си най-голямата за 15 години победа за БСП. И това ѝ дава основания да настоява да се вслушат в гласа ѝ, да приемат избора ѝ, колкото и да изглежда невероятен за някои в този момент. Победителят има право да подреди екипа си.Така е по цял свят.

Както често се е случвало, и сега „драмата" между „Позитано" 20 и местни "бунтовнически" ядки стана публичен факт. Защото БСП е толкова демократична партия, че не се свени да прави скандалите си едва ли не „на площада". И в ГЕРБ има брожения по повод реденето на листи, но да се е чуло нещо такова? Да е скочил някой срещу волята на лидера? Да е скършил някой думата на Борисов? Утре той ще съобщи имената на водачите и всички ще тръгнат да работят за тях. Защото общата цел е много по-голяма от личните терзания на някой недоволен от факта, че не се е видял на мечтаното от него място в листите.
И Ламбо им го каза.

Нинова ще успее да потуши и това недоволство. Зад гърба ѝ са вече няколко огнища на напрежение, върху които тя знаеше кога и как да плисне студена вода - и при съставянето на Изпълнителното бюро, и при налагането на новите уставни норми. Сякаш следва неусетно максимата на Шарл де Гол: „Винаги избирайте най-трудния път, там няма да срещнете конкуренти". Въпреки резките движения, въпреки налагането на радикални промени, Нинова не допусна да пламнат братоубийствени войни в БСП, каквито наблюдаваме в десницата сега и каквито си спомняме в началните години на прехода сред червените редици. И това е сериозното ѝ постижение като партиен водач. Хора на Михаил Миков има и в Изпълнителното бюро, и сред водачите на листи. За Янаки Стоилов тя заяви, че той ще бъде нейната номинация за конституционен съдия.Тя няма да изгони никого. И ще дойде време да намери място на всеки мощен, знаещ и кадърен.

Нинова много добре знае, че ако иска да успее в дългосрочен план, трябва да ползва първо, целия кадрови и експертен капацитет на партията, и второ, да не си отваря фронтове на всички страни. Още повече че, е наясно - не постигне ли поредната за БСП победа, няма да ѝ го простят! Апетитите за поста ѝ не са малко. В БПС има достатъчно „водачи", които се виждат с маршалски жезъл. Отделен е въпросът за личната им преценка.

Нинова няма и благодатната партийна среда на Борисов - колкото и да греши, партията му прощава и не иска да се разделя с него. В това отношение Борисов като че ли повтаря Чърчил: „Успехът се състои в това да вървиш от една грешка към друга, без да губиш ентусиазъм". В БСП нещата не стоят така. Тази партия е жестока с лидерите си. Спомнете си Виденов, Луканов, Лилов, Живков. В това отношение само Станишев прави изключение, но то е по-скоро заради ръководния му пост в ПЕС.

Така че Нинова няма право на отстъпление. Пак ще цитирам Чърчил: "Нищо в живота не е толкова ободряващо, колкото да стрелят по теб и да не те улучат."

Автор: Валерия Велева, Епицентър