За слугинажа на Плевнелиев няма почивка

/КРОСС/"Не е дошло време за оценка на президента Радев. Много глупаво е да го натикват в ъгъла на левицата, да го етикират като кремълски политик. Българската десница не трябва да забравя, че преди да стане президент, издигнат от БСП, той (Радев) е натовски, български генерал и това трябва да му се напомня непрекъснато, което той с удоволствие би приел". 

Това заяви президентът (1997-2002) Петър Стоянов в интервю по БНТ. 

Сега вижте какво казва президентът (2012-2017) Росен Плевнелиев пред „24 часа", ден по-рано:

 „Президентът Радев отслаби много сериозно президенската институция..., президентът Радев стои разкрачено по отношение на..., президентът Радев допусна много сериозна външно-политическа грешка, от която олеква..., продължавам списъка от грешки..., във вътрешно-политически план не е за подценяване поведението му спрямо ..., президентът Радев или си е повярвал, или е решил, или има план..."

Канонадата няма край. 

Откакто е излязъл от „Дондуков" 2 преди шест месеца Росен Плевнелиев е нон стоп в медиите с две основни теми - удар по Радев и бой по Русия. Почти всяка седмица бившият държавен глава е в някоя телевизия, в радио или в малкото останали вестници, където неистово громи врага. 

Прави го целенасочено и систематично, но елементарно и пошло, с което продължава да налага неприятното усещане, че е нечий говорител. 

Нито един български президент от годините на прехода не си позволи да коментира публично своя наследник. Нито Желев, нито Стоянов, нито Първанов. Те не се обичаха, бяха идеологически противници, изповядваха различни виждания за политиката и за света. Но имаха уважението към институцията „президент" като висша проекция на държавата България и в името на това поддържаха добрия тон помежду си. 

Дълги години Петър Стоянов не влизаше в една зала заедно с Георги Първанов - не можеше да преодолее неприятното усещане, че социалистът му е отнел поста. Но никога коментар не направи.

Преди тях синият д-р Желев изпитваше негативни чувства и към Стоянов, и към Първанов. Не споделяше начина, по който те упражняваха президенската власт. 

Но дума срещу тях не каза. 

И тримата бяха мъже с възпитание, мъже на честта, мъже-държавници. 

И тримата знаеха, че когато хулиш президента на една страна, ти хулиш самата страна.

Още по-необяснимо е, когато хулиш собствената си страна. „Няма по-голяма глупост от това от сутрин до вечер да хулим държавата", посочи Петър Стоянов.

И тримата бяха толерантни, макар и непримирими към противника си. 

Бяха и изразители на мнението на големи групи в обществото, но не злоупотребяваха с това.

Росен Плевнелиев е тяхното отрицание. 

Той не е изразител на ничия политическа или социална група в обществото. Той не бе припознат нито от десницата, нито от левицата, нито от центъра. Беше зайчето от ръкава на Борисов, издърпано за ушите в удобен момент. И нищо повече. Затова и никой никога не видя в него нито водача, нито лидера, нито значима за времето си личност, освен бутиковата партия ДСБ, която пък той не я прие. Със своя комунистически произход и късно осъзнат отявлен антикомунизъм Плевнелиев остана политически разкрачен и обществено отхвърлен. За разлика от Желев, Стоянов и Първанов, които не измениха нито на произхода си, нито на възгледите си. Всеки бе ценен от своята група, но едновременно с това - и тримата внушаваха респект в цялото общество и позициите им имаха тежест.

Те спазваха правилата в политиката.

На нито един от тях пътят не бе лек.

Бяха хулени и възвеличавани.

Отричани от свои и чужди, но уважавани. 

Д-р Желев напусна през 1997 година „Дондуков" 2 с рейтинг от 55%. 

След него Стоянов излезе от Бялата къща с одобрение от 52%.  

Първанов след два мандата съхрани 47% от доверието в себе си.

Росен Плевнелиев напусна президентския пост с тотален срив на президентската институция - 20% одобрение и 60 % неодобрение! 

Това бе рекордът на Прехода! 

И от тези позиции днес Плевнелиев раздава оценки!

Кеворкян го беше нарекъл „лапацалото на Прехода", „най-яркото свидетелство на българската политическа Секта".

Докато обитаваше президентския кабинет Плевнелиев не създаде нито една обединяваща българска инициатива, не роди нито една оригинална политическа теза или мисъл.

Напротив, разединяваше, противопоставяше, ръсеше нелепици, правеше гаф след гаф и радваше „Господари на ефира".

Днес коментира подписването на договора с Македония, но сякаш е забравил, че той е единственият български президент, който за пет години не стъпи нито веднъж в Македония!

Плевнелиев тотално разруши отношенията ни с Русия, но това не издигна на по-високо ниво връзките ни със САЩ - нито визите паднаха, нито инвестиции ни заляха. 

Клинтън дойде по времето на Стоянов, Буш - в мандата на Първанов, когато и Путин ни зачете.

Плевнелиев не бе зачетен от никого. 

Защото беше кух като политик.

Защото говореше с клишета, които и господарите не харесват.

Защото се държеше като ястреб, а всъщност пълзеше.

Беше срамно сервилен в ролята си на „горд проевропейски президент", а изглеждаше като подмазвач.

Давеше акъли на Великите сили за нови Ялтенски споразумения, но всички те унизително гоподминаха - с нищо не го възнаградиха, оставяйки ни го на родна почва да слушаме брътвежите му.

Сега кълне затоплянето на отношенията Путин-Тръмп като най-голямото световно зло. И се хвали кой къде го поканил да открие някой форум или да произнесе протоколно слово на среща. Като дете, на което са дали поредното бонбонче. 

Цялото поведение на Плевнелиев - и докато бе президент, а и сега, е сблъсък с реалността.

Сякаш сънува химери, сякаш е воден от фантазии, които приема за даденост. И непременно държи да ни ги сподели. 
Даде сериозен принос и в дебата за новите изтребители. 

Първо открито лобираше за покупката на старите F-16.

След като премиерът каза, че изборът му е за нови машини, Плевнелиев роди поредното мисловно недоразумение: „Щом ще има нов търг за самолетите, докато ги чакаме, парите да се вложат не във влакове, а в сухопътни войски. А още по-добре в по-бърз интернет. Като ускорим електронното правителство и интеренет-скоростта, това ще подобри и демографията"!?!

Коментарът е излишен.

След излизането на Плевнелиев от президентството нямах намерение да пиша анализ за неговия престой там. Докато беше президент, казах всичко за него. Сега обаче недостойното му поведение ме провокира. Защото като президент той може вече да е в заслужен отдих, но за злия му гений да разделя и противопоставя явно няма почивка.

Източник: Валерия Велева, Епицентър.бг