Иво Инджов ще подкрепи Татяна Дончева, а след това ще спори с нея по тезата й, че "няма ляво, няма дясно"

/КРОСС/ Политологът Иво Инджов обясни защо ще подкрепи Татяна Дончева и Минчо Спасов. Във Фейсбук Инджов признава, че е първоначално е смятал на 6 ноември да отиде за гъби и дълго време вътрешно в себе си отстоявал намерението си да не гласува - "заради огромното си разочарование от порочното зачатие на кандидатурата на социалистите, които почти винаги съм подкрепял", пише той.

Насред вялата кампания обаче той преосмисля решението си. "Активната ми гражданска позиция влезе в конфликт с тихия ми политически протест" - казва плитологът и посочва:

"На фона на дефицита на смислени теми, послания и положителни емоции и разпаването на страховете на хората от мигрантско цунами, бих откроил кампанията на Татяна Дончева и Минчо Спасов ("Движение 21" - НДСВ). Заради ясните им приоритети:

- Радикална реформа на съдебната система като се даде възможност на президента да назначава и уволнява главния прокурор. Обвинител № 1 да се отчита периодично пред парламента. Критиците на този модел казват, че държавният глава може да си назначи главен прокурор за лично ползване. Да, ама не. Възможността за импийчмънт на президента от парламента и гражданските протести под прозорците на "Дондуков 2" винаги ще действат като спирачки за подобни намерения. За да се случи тази промяна, трябва да се свика Велико народно събрание, което да гласува самозакриването си и така да даде зелена светлина за съдебната реформа. А без нея няма как да има върховенство на закона и справедливост за гражданите и бизнеса.
Освен това - програмното намерение на Дончева - Спасов се откроява на фона на очевидната съпротива на Цачева - Радев да се ангажират с реформа на правосъдието, за да не нарушат интересите на статуквото.
- Въвеждане на социален минимум, който като модел вече си пробива път в Европа - държавата да гарантира минимална работна заплата за всеки гражданин и минимален пакет от здравни дейности и социално подпомагане.
- Налагане на образованието и културата като национални приоритети. Дончева илюстрира много добре социокултурната дилема пред българина в началото на 21 век като опонира на Корнелия Нинова, че изучаването на "Под игото" не изключва потапянето в откривателския свят на "Робинзон Крузо". Т.е. националното и традицията трябва да вървят ръка за ръка с глобалното и модерното.
- Овладяване на бежанския и мигрантски поток - не на последно място чрез рабиване на каналджийските схеми. В това отношение кампанията на Дончева и Спасов беше сред най-умерените" - посочва Иво Инджов.

Тази платформа беше поднесена в рамките на модерна кампания, с провокативно, но смислено участие в само няколкото дебата, в които Дончева и Спасов бяха допуснати, и на фона на странни социологически игрички около определени кандидати, допълва той. 

Във фейсбук профила си Иво Инджов пише още:

Възможно ли е горните приоритети да бъдат реализирани от президента, който няма преки правомощия в тези сфери? Не е невъзможно. Това може да стане чрез диалог със съответните професионални и граждански общности, изготвяне на проектозакони и публичен натиск над институциите. Държавният глава има огромна комуникационна власт, която досега е използвана твърде епизодично и в скромни мащаби.
Дончева и Спасов не са безгрешни и имат уязвими страни - защото са хора и политици, които отстояват мнението си. А известно е, че който не действа активно, само той не греши. Но лично аз ще им дам гласа си с убеждението, че двупартийният модел трябва окончателно да отиде в историята.
След вота, на спокойствие, съм готов да участвам в теоретичната обосновка на политиката от типа, който те предлагат. Вкл. да споря като политолог с Татяна Дончева по тезата й, че в настоящия момент "няма ляво, няма дясно". Защото дори да ни изглежда така, дори политическите технологии да ни внушават това, политиките винаги са леви или десни. Защото едно е "няма ляво, няма дясно" като оправдание на "третия път", свел социалдемокрацията в Европа до второ- и треторазрядна политическа сила. А съвсем друго е премахването на тази идеологическа граница като фундамент за обединението на народа срещу политическата и икономическата каста, която се обогатява в условията на неолиберален и олигархичен модел.