Готви се пълзяща смяна на политическия елит

/КРОСС/Можеше ли настоящият парламент да роди жизнеспособно правителство? Този въпрос се коментира особено често напоследък. Отговорът ми е не. Твърдо не. Ако да беше да, то тогава статуквото на днешния парламент щеше да бъде закрепено. Още по интересен е въпросът дали следващите парламентарни избори ще произведат надеждна политическа формула или поне почва, на която да може да се роди такава формула. На този етап това не го знае никой, но вече има два или три проекта за моделиране на следващото Народно събрание. И въпросът ще има ли жизнеспособно правителство трябва да се разгледа от гледна точка на 3 възможности. Едната, която е напълно реална, но още е рано да се закове като прогноза, е коалиция от нов тип, в която участва БСП, да спечели властта с оглушителна победа и да стабилизира положението си и на своите партньори поне за три мандата занапред, което за България е много дълъг период. Към днешна дата обаче не може да се каже колко е вероятна тази възможност. Втората е Бойко Борисов да направи нещо, което да удължи живота на ГЕРБ. Това също е напълно възможно, но е рано да се каже колко е вероятно. Третата възможност е да се появат някакви нови сили главно около президента Румен Радев. И аз имам косвени сигнали, чисто експертни, които ми говорят, че се подготвя една много смела, но пълзяща подмяна на парламентарното участие. В далекосрочен план, обаче, смятам, че тези, които номинираха Радев за президент, не смятат да правят политическа платформа около него. А всички „генералски комбинации" вероятно няма да са нито леви, нито десни, а от нов тип.

А това, което ние сме се разбрали с усмивка да наричаме дясно, е в криза, защото му свърши кюмюра. Сорос няма да е вече така щедър. От държавния департамент на САЩ абсолютно няма да се занимават с българското дясно през следващите години. Могат да разчитат само на някаква дискретна морална, а не финансова подкрепа. Така че българските десни ще трябва да използват местни ресурси и вдъхновения. Разбира се, тяхното главно вдъхновение си остана на идейното ниво „мамицата им на комунистите".

Откъм ДПС е много показателно изявлението на Карадайъ, че движението трябва да бъде във властта. Тук има два сигнала, добре преплетени, но напълно понятни. Първо никой да не си и помисля да забравя, че ДПС съществува и ще продължи да съществува и то не къде да е, а във властта. Той е длъжен да го каже. Ако той не каже такова нещо Доган ще му направи забележка.

Второ, ДПС никога не са се чувствали ангажирани с лявото или с дясното. Движението е създавано като колче, като мястото, където се пресичат абцисата и ординатата. Геометрическият център на българския политически живот.

Идеологията и технологията на ДПС е да напомнят на левите и на десните, че без тях не става нищо. И засега го правят винаги успешно. А в наше време ДПС е и като политическа банка, от която ако не ти стигат няколко депутати, за да направиш правителство, винаги можеш да ги получиш. Е има и лихва, все пак ДПС са либерали. Само шериатът забранява лихвата.

Ако Слави Тришфонов влезе по някакъв начин в политиката той ще бъде използван и няма да получи това, което е повярвал, че ще получи. Няма да бъде очакваният победител, а ще бъде употребен. Веселин Марешки, който изглежда умен и оправен човек, пък ще трябва да пребори някои собствени илюзии, ако иска да продължи.

Чувам че вече се правят сметки от социолозите кой колко депутати ще вкара в парламента. Бързам да ги предупредя - сега не е време за социолози.

Сега политико-конструктивния процес е на друг етап. По-късно ще дойде време и за тях. Главният въпрос, централният сюжетен стожер - това е процесът за много нервната и деликатна подмяна на досегашния политически елит със следващия. И новият парламент на България ще бъде резултатът от тази подмяна. И тя няма да бъде окончателна, нито ще все още пълна, но в новия парламент ще видим не само нови лица, но и нови модели на политическо поведение.

Източник:standartnews.com