Казусът "Бююк" се вмирисва все по-силно, абе - направо вони

/КРОСС/ Неправомерното, нехуманно и подло предаване на турския гражданин Абдуллах Бююк (А.Б.) на ЮИ ни съседка на ГКПП Капъкуле, още дълго време ще генерира остра обществена дискусия. По света и у нас. Няма как да е иначе. В началото, нека да видим какви са „находките", какво имаме „на терен". По правния, по политическия и преди всичко - по хуманния, цивилизационния прочит на казуса. От него няма как да избягаме - нали непрекъснато тръбим за евроатлантически ценности, върховенство на закона, правова държава, човешки права, хуманизъм, солидарност и т.н. и т.н.

Да започнем с официалните реакции и да направим опит да ги декодираме. За да видим къде е заровено кучето, аджаба - звучна турска дума, нали?

Първоначално министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова силно объркана и мънкаща си призна, че „НЕ ЗНАЕ ДАЛИ Е СПАЗЕН ЗАКОНЪТ". Може ли да си представите - органът, който е правоохранителен, правозащитен и правоприлагащ, тотално да не е в час; да се върти като муха без глава? Вярно, в момента органът е от женски вид. Но, Органът си е орган, откъдето и да го погледнеш - все е орган. Независимо от неговия вид и пол. А отгоре на това, пак същият този Орган се изживява като правораздавателен, измества съда; направо ни казва - гледайте си работата! А ние се питаме - какви са тези шменти капели в политическия бизнес? Такава е картинката, за всеобщо съжаление.

Няколко дни след суматохата, буквално като в небрано лозе, на терен се появи и тежката артилерия - лично премиерът Бойко Борисов (Б.Б.). За да откровеничи и да ни се прави на интересен, и то за пореден път. В смисъл такъв, че „ВСИЧКО БИЛО НА РЪБА НА ЗАКОНА"!? Хайде стига, бе! Така и не разбрахме дали този въпросен ръб е тъп, или пък има известен толеранс - малко по-остър. Само че на всички нас ни се иска по-големите ръбове, а и по-малките ръбчета, по възможност да се позиционират точно покрай гънките в кората на главния мозък. За да ги направят по-релефни и забележими, де... Не за нещо друго.

Последваха не по-малко объркани и заекващи изявления на две комисарчета. Спомняте си, те „напоително" ни уверяваха, че по линия на административното, а и на съдебното производство, няма никакъв проблем. Първо, те, в МВР, не били длъжни да изпълняват закона?! Конкретно за информиране и осигуряване на омбудсман и представители на неправителствени организации, включително и международни такива. Понеже, види те ли, нямали писмени инструкции, подзаконов акт? Моля, не чух добре? И второ, незачетеното, нарушеното изконно право на екстрадирания да обжалва решението. И то - ВЕДНАГА, и от тук, на наша територия. Сега, в турския зандан, естествено там никак няма да му е до това. Не се съмнявайте, че вече е спукан от бой и всевъзможни унижения. Превърнал се е в пореден герой на култовия филм „Среднощен експрес". Крайно време е нашите комисарчета да преминат опреснителни курсове в турските зандани - от едната и от друга страна на бариерата. Или поне да гледат филма, поучителен е. Най-малко - за обща култура.

Междувременно, нещата силно се вмирисаха, след като вече нямаше как да се скрие предстоящата визита на Б.Б. в Турция. Понеже всички разбрахме, че начинът за „разрешаване" на казуса с А.Б. е нещо като рекет; поискан и платен откуп. А ако тази материя, например, не ви е никак чужда и непозната, сещате се - няма страшно; веднага сте в час. Тогава просто е по-лесно. Не са нужни много уговорки и увъртания.

А освен това, ставате и първопроходчик. Неслучайно прессекретарят на турското президентство Ибрахим Калън се оплака, че нито един европейски лидер не е посетил Анкара след пуча от 15 юли. Но забележете - веднага след като публично стана известна визитата на Б.Б. Ето, ние пак ставаме НОМЕР ЕДНО в световния дневен ред. Ще има да валят „конгечулейшъни" („поздравления") - от ляво и от дясно; от Изток и от Запад. Абе, направо - от цялата Вселена. И от Всички Заемни кълбета.

И сега, на този фон, виждаме вече впрегната цялата държавна и партийна машина. Именно, за да „гаси пожара". Вицепремиери, министри, зам.министри, съветници (силно компетентни, направо им сваляме шапка), шефове на служби и службици и пр. и пр.. Смело хващат и развръщат в хълмиста и пресечена местност щранга. Не е задължително да са пожарникари. Може и обикновени марионетки и лакеи, а по-звучно и адекватно на сегашната ситуация - измекяри, от турския език.

Само че, на всички нас този срамен пазарлък май ни идва малко множко, както се изрази бивш селекционер на националите. Понеже:

- Изплъзва ни се върховенството на закона, разберете го;
- Вече сме включени в сегашните съдбоносни и непредвидими вътрешни боричкания и проблеми на Турция. Те не са наши, не следва да ни ангажират и категорично не са ни нужни. Какво излиза; след неизбежните катаклизми на Югоизток, ние също ли ще плащаме фактурата, и то солидарно?;
- Къде забравихме (или тотално погребахме) фундаментални понятия като морал, съвест, ценности на гражданското общество, национална гордост, международен престиж;
- Защо и за колко сребърника загърбихме и изтъргувахме основните принципи на екстрадиционното право? Първият, основополагащият - за непредаване заради политическо преследване, възприет от всички съвременни държави. А вторият - за отчитане на заплахите от налагане и изпълнение на смъртно наказание. Възприемането му е висша проява на хуманизъм.
- Докога ще чакаме да се вземе отношение и да се сезират компетентните органи за нанесени вреди на нашата национална сигурност и интереси. Заради това, че покрай казуса с А.Б., директно и гостоприемно каним у нас преследващи се ердогановисти и гюленисти. На ход е Омбудсманът, нека да очакваме и достойни български прокурори, да се самосезират. Понеже очевидно материята на тема национална сигурност, не е лъжица за всяка уста. Известна ни е максимата - не става само с ядене, трябва и малко акъл.;
- Със силно спорното експулсиране/депортиране на А.Б., името ни вече влезе в световната история. За съжаление, отново по позорен начин.

А иначе, ето и допълнителни основания за срам и позор. Предадохме, изтъргувахме самия дух на Търновската конституция. Който прокламира, че всеки роб (подразбира се - чужденец, защото след Освобождението у нас липсват и няма как да има роби), автоматично става свободен гражданин, веднага като стъпи на територията на България. Само този акт на преминаване на българската граница е ДОСТАТЪЧЕН И НЕОСПОРИМ.

Като дребни търгаши пренебрегнахме и чл. 2 от сегашната, от действащата Конституция, по отношение на закрилата на лица, застрашени в чужди държави от смъртно наказание. Като и в частта за убежище в основния закон, най-общо казано.

Отново, нека да ОБОБЩИМ - СРАМ И ПОЗОР.

Вярвам, силно се надявам, че ще намерим сили и дръзновение да го изчистим ТОВА СРАМНО ПЕТНО. Нека да направим „Опит за летене" по Йордан Радичков и да си припомним (и да им припомним) поуките и посланията от култовата пиеса на великия наш писател.

Автор: Георги Димов (Политически анализатор и журналист, член на СБЖ от 2005 година, делегат на Общото събрание на двата последни конгреса, бивш Генерален консул на РБ в Одрин, Турция)