Лало Кирилов: Лихвите на кредити за студенти трябва да бъдат намалени

/КРОСС/ „Според програмата за управление на кабинета „Борисов-3", като основен приоритет е изведено образованието и по-конкретно - висшето образование. Основен инструмент за гарантиране на достъпа на младите хора до качествено висше образование е Законът за кредитирането на студенти и докторанти. Въпреки променената обществена и икономическа ситуация, законът не е актуализиран от приемането му през 2008 година." Това заяви народният представител от ПГ на „БСП за България" Лало Кирилов. Той обясни, че основният проблем в сега действащия закон е, че дава възможност на кредиторите да отпускат средства срещу лихви, далеч над пазарните, въпреки че държавата гарантира пълния размер на заемите. „След анализ на европейските практики при такъв вид кредити и лихвените нива по други продукти, предлагани от банките, опериращи на българския пазар, ние предлагаме промяна, според която максималният разрешен лихвен процент да бъде намален от 7 на 3,50 процентни пункта. С това ще направим този вид кредитиране по-достъпно и атрактивно за младите хора- с цел да получат адекватно образование и перспективи в България, а не ежедневно да напускат родината.

Кирилов уточни, че според анализ на данните за периода от 2010 до 2015 г, при стартирането на системата за кредитиране от общо 27 банки, опериращи на българския пазар, само 4 предлагат този продукт. „За 5-те години, общият брой на отпуснатите кредити е 17 928, от които за заплащане на такси за обучение - 17 628 и само 300 за издръжка, като общият размер на получените кредити е 114,631 милиона лева", добави той. Според народния представител, въпреки интереса на учащите към подобен вид кредити, има тенденции, които ограничават възможността на младите хора да получат желаното от тях образование. „Има законова разпоредба, която ограничава обхвата на лицата, които могат да получат кредитиране, а именно - само за лица в редовна форма на обучение. Ние, вносителите на Закона, не смятаме, че учещите в други форми на обучение трябва да бъдат дискриминирани поради факта, че нямат достатъчно средства и свободно време и съчетават обучението с работата. Затова предлагаме да се заличат думите „в редовна форма" и „в редовна форма на обучение", категоричен бе Кирилов.

„Заради това, което е казал зам.-министър Петър Николов, трябва веднага да му се поиска оставката от министър-председателя." Това заяви народният представител от „БСП за България" Валери Жаблянов от парламентарната трибуна и цитира мотивите, които е посочил зам.-министър Николов в доклада си пред Комисията по образование: „Отпускането на кредити над 50 000 лв. с поръчители ще създаде пречки пред много кандидат- студенти, които няма да са в състояние да си осигурят въпросните поръчители." Според Жаблянов тези думи на зам.-министъра показват, че този човек или не се е явявал пред банка или е злонамерен. По думите на депутата от левицата, зам.-министърът е обяснил, че предложението било неприемливо, защото по-голямата лихва дава по-голяма възможност на банките да имат интерес към програмата за кредитиране. „Този зам.-министър е загрижен за банките, а не за студентите. Него не го интересува лихвеният процент да падне. Това е безумие!", категоричен бе Валери Жаблянов. „Иска ли мнозинството в Народното събрание да даде възможност на българските малоимотни студенти да учат в български висши училища или ще ги остави, полуобразовани, да се чудят в коя посока на света да тръгнат?", попита Валери Жаблянов.

„В комисията по образование всички бяха единодушни, че законът от 2008 г. има нужда от промени и те трябва да са в полза на младите хора и студентите", заяви народният представител от левицата Анелия Клисарова. Тя обясни, че има и работна група, която обсъжда какви да бъдат тези промени, защото законът, който е в сила от 2010 г, не отговаря на сегашните условия. „Трябва да защитим младите хора и да им дадем достъп до висше образование", категорична е тя. Задочниците работят, защото не могат да се издържат. А за тях може да има специални условия, различни от студентите в редовна форма на обучение. Не трябва да правим така, че тези хора да не могат да стигнат до висше образование, да получат своята реализация, заради това, че не могат да финансират своето образование.