- 27 Ноем 2024 |
- USD / BGN 1.8572
- GBP / BGN 2.3451
- CHF / BGN 2.1010
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Знанието няма политически цвят
03 Октомври 2014 | 12:21
/КРОСС/Трябва да сме по-разумни и по-отговорни пред науката и образованието, казва проф. дфн. Ваня Добрева, депутат в 42-то НС, кандидат от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ в 25-и МИР, пред Дума
Вече повече от десет години във фокус на моите интереси се превърнаха заниманията ми с организацията и управлението на процесите в науката и българското образование. По линия на БСП имам отговорности в този сектор - разбира се, заедно с високо подготвени научни и преподавателски кадри, които са капитал за лява България!
Когато правя равносметка на свършеното от нас в последните години и през целия преход, все повече се убеждавам, че политическите сили у нас тепърва им предстои да извършат прелом в науката и образованието.
Делят ни ден-два от изборите за 43-то Народно събрание. Много наши симпатизанти при срещите ни живо се интересуват какви стъпки ние, социалистите, възнамеряваме да направим в образователната и научната сфера. И те имат основание! Миналото си е минало, но съществено е какво БСП и нейните представители мислят, какви са техните виждания и прогнози. Като председател на Съвета за образование, наука, иновации и квалификации към НС на БСП, струва ми се, че поне отчасти мога да дам информация по този въпрос.
В този текст не претендирам за всеобхватност, по-скоро ще се огранича с проблеми, които очакват спешно решение. На първо място, смятаме да активизираме усилията на нашите депутати в новото 43-то Народно събрание при обсъждането и приемането на нов Закон за народната просвета. При дебатирането и приемането на Стратегията за развитие на висшето образование. Ще отстояваме нашата инициатива със закон да бъде уредено намаляването на студентските такси в държавните висши училища. Още в началото на първата сесия на парламента ще поискаме промени в Закона за академичното развитие, обсъждане на промени в Стратегията за развитие на научните изследвания и т.н. Убедена съм, че е реалистична нашата позиция процентът за образование и наука в държавния бюджет за 2015 г. да нарасне:
за образование - 4% от БВП, и за наука - 0,4%
Ще продължим политиката, която съдейства за постигане на по-висока ефективност в БАН, ССА и висшите училища.
Належащо според нас е да се увеличат видимо заплатите на учените и преподавателите в научните организации, в средното и висшето образование. Предстои да изпълним програмата на БСП, според която държавата поема базовите заплати в държавните висши училища и публичните научни организации. На всяка цена ще работим за развитието на БАН, ССА и малкото университети, които правят качествена фундаментална и приложна наука. Както и за нов финансов модел във висшето образование, който да стимулира качеството чрез развитие на научната и преподавателската дейност.
В същото време няма да скрия, че съм се сблъсквала с въпроси, които на този етап е извънредно трудно да бъдат решени. Понастоящем е невъзможно да се постигне стратегическо планиране по специалности на обучаваните студенти, тъй като липсва общонационално виждане и програма в по-дългосрочен план за икономическото развитие на България. Да не се забравя, че през изминалия четвърт век хиляди и хиляди отлично подготвени български инженери останаха на улицата, принудени да се насочат към нискоквалифицирания труд или да търсят препитание в чужбина. Това е свързано с деиндустриализацията на страната ни. Демографската катастрофа също се отразява тежко върху системата на науката и образованието.
С всяка нова управленска комбинация след поредните парламентарни избори се пристъпва към масови чистки на специалисти с висше образование, с научни знания и степени, с влог в родната икономика, подготвени управленци. Дори и служебният кабинет на премиера Близнашки не наруши тази практика, напротив - той се бори за първенец в уволненията по политически причини на квалифицирани кадри от всички сфери.
От друга страна, бизнесът, работодателите и мениджърите на българските производствени мощности и да искат, са безсилни да представят сигурна дългосрочна прогноза пред държавните органи от какви кадри ще се нуждаят. А чуждите собственици на епизодично възникналите по-големи предприятия предпочитат да се възползват от научния потенциал и база в собствените им държави. Това също са въпроси, с които предстои да се занимаваме.
Както се вижда,
море от проблеми
които са свързани с развитието и състоянието на икономиката, на държавата като цяло, с факта, че продължаваме да сме най-бедната страна в Европейския съюз. А бедната държава има "бедно" производство и "беден" бюджет, като последица - и "бедно" финансиране на науката и образованието.
В Съвета по образование, наука, иновации и квалификации към НС на БСП неведнъж сме дебатирали тази проблематика, обсъждали сме идеи за излизане от сериозната криза в научната и образователната сфера, търсили сме рационални решения. Същевременно ние, членовете на Съвета, по принцип лявата научна и образователна интелигенция, осъзнаваме, че големите цели в образованието и науката могат да бъдат постигнати само с консенсус между политическите сили по основните въпроси на националното ни развитие.
За съжаление, има и въпроси, по които не толкова лесно се постига съгласие между представените в парламента партии. Примерите са много. Но аз ще засегна зачестилите скандали с учебниците по история в средното образование. Моето мнение, а надявам се, и на ръководството на БСП, е, че опитите да се преиначават факти от българската история не са случайни, нито инцидентни. Те са звено от работата на определени политически кръгове и културтрегери по
обезбългаряване
и преднамерено дискредитиране на държавно-творческите актове, за цензура над народностно-демократичните и революционните традиции на българската литература. Според мен няма как да не се стигне до преработване на онези учебници по литература и история, които фалшифицират националното ни развитие, историята и проблемите на българската литература и култура.
Преди повече от година съветът в диалог с представители на гражданското общество, на различни политически партии, постави началото на инициативата "Памет", която по замисъл трябваше да придобие статут на национална програма. Тази инициатива се роди по идея на професора по възрожденска култура Надежда Драгова: за възраждане на националните ценности, за опазване на българската памет. Инициативата "Памет" вече има две прояви, посветени на Паисий Хилендарски - в Асеновград, и на Софроний Врачански - във Враца. Включихме се успешно и в проекта на доц. Кирчо Атанасов - "Народните будители и аз". Наскоро в Градския съвет на БСП доуточнихме инициативата "Памет" в бъдеще да се превърне в приоритет на парламентарната група на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ за постигане на национално съгласие.
Както се вижда, разминавания между позициите на БСП и позициите на други политически сили има, и не единствено във връзка с учебниците. В случая съм склонна да се съглася с отпечатването на един учебник по една учебна дисциплина за определен клас от средното образование. В замяна на това да се разшири публикуването на качествена помощна литература. Най-после конкурсите за написването на учебници е наложително да бъдат публично гарантирани. Целесъобразно е да се създаде Съвет към Министерството на науката и образованието за по-активно въвеждане на компютризация и нови технологии в учебния процес.
Материята, за която пиша, попада в руслото на по-комплексен проблем -
издателската дейност на МОН
която не е достатъчно прозрачна. Ние, членовете на съвета, възнамеряваме да спомогнем издателската дейност на министерството да се радва на широка публичност.
Много се говори, а малко се прави за премахване на претоварването на учениците с много предмети и прекалено обемисти учебници. Струва ми се, че ние в БСП допускаме грешка, като не вземаме по-непосредствено отношение и по такива въпроси. Дори ако не участваме в държавното управление, може да организираме мащабна дискусия за намаляване на броя на учебните предмети и за премахването на практиката да се създават прекалено обемни и трудни за "разшифроване" учебници.
За
мястото на държавните и частните училища
Въпрос, по който преди две или три години се разгоряха остри спорове и в обществото, и в парламента, по повод на внесения Закон за просветата. Тогава парламентарната група се разграничи от опита финансирането на частните училища, в които се учат малките наследници на сравнително богати родители, да се извършва за сметка на масовото държавно образование. По сходен начин левите депутати в голямото си мнозинство се противопоставиха децата на 4 години, тоест в най-ранна възраст, да стават ученици. И за да съм по-ясна, членовете на БСП днес сме призвани да подпомагаме масовото, държавно субсидираното средно образование, а не държавното и частното образование да бъдат еднакво подпомагани от държавата. Особено при сегашната бедност в България.
И още. Акцент в образователната политика на БСП е
запазването и разширяването на т.нар. елитни училища
- на мрежата от специализирани училища в областта на математиката, природните науки, чуждестранните езици, изкуствата, на общото хуманитарно, класическо образование и пр. Вероятно този подход бихме могли да го конкретизираме още повече.
Нашата партия е инициатор и на новия тип отношения между държавата и общините в областта на образованието. Наложително е обаче да проучим дали не са необходими промени, чието уреждане става със закон. Същевременно като партия трябва да направим всичко по силите си, за да се превърне образованието в малките селища в действителен приоритет на властовите структури в страната. БСП отдавна обещава да изготви респектираща програма за ромите, в това число за намаляване на процента на неграмотните. Дошло е време да се разработи тази програма от експерти на БСП - тя може да послужи за изходна база при подготовката на съответната национална програма.
Логичен е въпросът дали са реалистични вижданията ни и действията, които БСП се готви да предприеме. Да, те са реалистични и необходими за българското образование и наука.
Лошото е, че непрекъснато надделяват егоистичните партийни интереси, че няма съгласие дори по въпроси, за които няма защо да дебатираме толкова конфронтационно. Лошо е също, че с решаването на такава специализирана материя като настоящето и бъдещето на науката и образованието често пъти се занимават дилетанти и ограничени умове на високи постове. Политическият егоизъм и дилетантщината са две от причините, за да куцат работите у нас, да затъва в блато националното ни развитие.
Дано този път бъдем по-разумни и по-отговорни!