След десетилетия “пестене” от образование...

/КРОСС/Премиерът обяви, че са предвидени 223 млн. лева допълнително за образование за следващата година, Става дума за училищното образование. Под "училищно образование" имам предвид образованието от първи клас до завършване на гимназия. Част от парите ще послужат за обещаното увеличение на учителските заплати с до 10%. Тази новина за мен е добра, особено се радвам за учителите.

За образованието в училище са важни инвестициите през продължителен период от време. Бих взел като минимум 1 десетилетие, но ако искаме да търсим сериозни ефекти върху икономиката е добре да вземем 2 или 3. България вече има предистория от няколко десетилетия на ниски инвестиции в училищното образование в сравнение със страните от ЕС, които ни служат за образец. Последните данни от Евростат, изчислени като процент от БВП, са за 2014 г. Тогава сме отделили 4,1%. Това представлява връщане към нивата отпреди икономическата криза (2009 г.)

По време на кризата българските разходи за образование реагират циклично за разлика от типичната ситуация в ЕС. Най-ниското ниво е от 3,4% от БВП през 2011 и 2012 г. Казано на по-прост език, това означава, че като няма достатъчно приходи, ще орежем и парите за училищата. Повечето страни в ЕС запазват нивата на разходи за образование по време на икономическата криза, а някои дори ги увеличават. Сега при известното икономическо оживление, следва обратният процес. Оказа се, че има малко повече пари, нека да дадем нещо и за образованието.

За да бъда конкретен, нека кажа, че последната разлика между нашите инвестиции в образование и средноевропейските е 0,8% от БВП. Години наред тази разлика е надхвърляла 1% от БВП. Става дума за приблизително половин милиард евро на година. За какво са ни половин милиард евро повече за училищно образование, ще каже някой? Друг ще отбележи, че резултатите в образованието не зависят само от парите. На това мога да отговоря с дълъг списък - остарели, еднотипни сгради, пространства, които не стимулират въображението, недостиг на оборудване, остарели съоръжения за спорт и свободно време, липса на съвременни лаборатории, недостиг на учители по ключови за новата икономика предмети, включително по чужди езици, липса на средства за извънучилищни занимания.

Мога да продължавам още, но няма смисъл. Дано да успеем да се възползваме максимално от европейските пари до 2020 година, макар че тази инвестиция няма да е достатъчна. За след това не се знае какви европейски пари ще има. А ние най-вероятно все така ще разчитаме на случайните пориви на вятъра, за да заделим някой допълнителен лев за образование...