Бивш ректор на СУ сравнява дипломите за висше с билети за метрото

/КРОСС/ Дипломите за висше образование стават като билети за метрото, повече хартия, по-малко реална оценка на качеството. Колкото повече висшето образование у нас е подчинено на оцеляване, толкова то ще става по-ненужно на обществото. Коментарът е на бившия ректор на Софийския университет проф. Боян Биолчев. Има ли обезценяване на висшето образование у нас? Мина ли времето на „Стената на плача" на Химическия факултет, когато хиляди студенти тръпнеха в очакване да разберат дали са приети? Редно ли е следването във висше училище да се насърчава с материални стимули? "Дарик" събра различни мнения по темата.

„Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив ще подари на своите студенти стипендии, лаптопи, таблети, почивки в български курорт и екскурзия за двама в чужбина" - това е записано на сайта на учебното заведение. Става дума за подаръци, които ще бъдат раздадени за студентския празник, поясни ректорът на висшето училище проф. Димитър Димитров. „Не разбирам къде е некрасивото в това наше действие. Спазвам закона, харча своите пари, обичам да подарявам", каза той.

През миналата година ВУЗ-ът подари на студентка от Пазарджик високопроходим автомобил. Сега в томболата са включени таблети, лаптопи, почивки в България и екскурзия до Париж, Лондон и Рим.„Налагането на цензура върху нашите реклами е средновековна инквизиция", каза Димитров и допълни: „Беше изкривено като фалшива новина, че ние примамваме студентите с бонуси. Студентите не са диви животни да се примамват, те са мислещи същества".

Преференции за кандидат-студенти обяви на сайта си и Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив. Една от тях е намаление на таксата за приети първокурсници, които доведат за кандидатстване свой приятел. Те обаче трябва да имат нужния бал, за да бъдат приети, уточни президентът на учебното заведение проф. Георги Манолов.

„Според ежегодните ни проучвания за кандидатстудентското търсене за нашето висше училище над 80 процента от нашите студенти се ориентират и привличат от висшето училище от техни приятели, познати и роднини, които вече учат в училището. Оттук се зароди подобна инициатива да помислим как можем да разширим разгръщането на тази идея и решихме, че това е един от начините да се привлекат кандидат-студенти", обясни той.

Всичко това е в резултат на въздействието на околната среда, коментира бонусите и подаръците за кандидат-студенти бившият ректор на СУ проф. Боян Биолчев.

Преди години, докато е председател на Националната агенция за акредитация, проф. Биолчев водил битка срещу правото на един университет да се акредитира с преподаватели на друг. Именно това според него води до сриване на нивото и е в основата на проблема.

„Ниското заплащане кара преподавателите да тичат по цялата държава, само дето няма подготвени хеликоптери да ги разнасят по територията й да преподават. Как преподава един уморен човек, отегчен от пътуване и от самия себе си, че трябва да се повтаря? Видимо сриване на равнището е. Обаче колкото пъти поставях този въпрос, се получаваше удивително, трогателно единство на политическите сили в комисиите. Кимаха с глава, след това пълно мълчание и продължава да съществува", каза той.

По думите на проф. Биолчев университетите са се нароили на принципа на оцеляване на преподавателския състав. „Правилното е университетите да се разгръщат на базата на по-високо качество. Колкото повече е подчинено на оцеляване висшето образование, толкова повече то ще става ненужно на обществото", коментира той.

Тези подходи влошават репутацията на висшето образование и от тази гледна точка не са уместни, счита министърът на образованието Красимир Вълчев и препоръча на студентите да се ориентират от рейтинговата система.

„Важността на избора на образование е свързана с пълноценната житейска и трудова реализация на един млад човек. Какъвто и да е подаръкът, не може да замени шансовете, които дава доброто, качествено висше образование. Препоръчваме на кандидат-студентите да се информират от рейтинговата система. Има пълна информация по професионални направления и висши училища както за учебната, така и за научната дейност, за социално-битовите условия и най-вече за реализация на завършилите студенти", каза той.

„Преди 30 години процентът на завършилите гимназисти, които са били приемани в системата на висшето образование, е бил едва 30 на сто, а днес той е над 70 процента. При една такава масовизация на висшето образование, която и пазарът на труда изисква до известна степен - повече хора да бъдат с по-високо образование, се губи селективната функция на висшето образование. Дипломата за висше образование престава да казва кой е по-подготвен от другия и малко или много това влошава доверието в системата на висшето образование и репутацията на висшето образование", каза министърът в отговор на въпрос.

Според проф. Биолчев, дипломите за висше образование са повече хартия, отколкото оценка на качеството.

„Дипломите се превръщат малко като билети за метрото. Самото общество като че ли насърчава да има хартия, а да няма реална оценка на качества", каза професорът.

През миналата учебна година частните висши училища са успели да запълнят едва 38% от местата си. Към момента законът не позволява приемът в тях да се регулира, но върху това трябва да се помисли, смята министър Вълчев. Според някои така е правилно, защото студентите в частните висши училища плащат изцяло за обучението си, но от друга страна, нерегулираният прием влияе върху общата репутация на висшето образование.