Прокурорът сам да иска разкриване на банкова и данъчна тайна

София /КРОСС/ За пълно отпадане на съдебния контрол върху искането на прокурора за разкриване на банкова и данъчна тайна настоява държавното обвинение в анализа в Доклада за дейността на прокуратурата за 2013 г.
При наличието на данни за извършено престъпление прокурорът сам да може да иска разкриване на банкова и данъчна тайна, без да се иска разрешение от съд - това според държавното обвинение ще спести излишния формализъм на досъдебното производство, който бави разследванията и неоправдано пречи на същинската работа на разследващите по доказване на извършените престъпление и обосноваване на справедливи наказания за участниците в тях.
С тези аргументи в доклада се предлага отпадане на чл. 62, ал. 6, т. 1 от Закона за кредитните институции, според който единствено съдът може да постанови разкриване на банкова тайна, включително и когато това става по искане на прокурора - при наличие на данни за извършено престъпление. Вместо това, държавното обвинение намира за по-сполучливо да се даде възможност на прокурора да изисква необходимите сведения от съответната банка. Ако това не се възприеме, нужно е поне искането да не се прави непременно от прокурора, се казва още в доклада и се предлага то да може да се прави от всеки орган на досъдебното производство, включително от разследващите.
Държавното обвинение предлага да отпадне и чл. 75 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, според който съдът може да постанови разкриване на данъчна и осигурителна информация по обосновано и мотивирано искане на прокурора, разследващия полицай или следователя - във връзка с образувана предварителна проверка или наказателно производство. Ако тази законодателна промяна бъде извършена, то това ще се отрази положително на срочността и ефективността на разследването, смятат в прокуратурата.
"Процедурата за разкриване на данъчна тайна по посочения текст често се осъществява по едно дело пред различни съдилища в страната. Предлаганата промяна няма да е и нещо неочаквано за НАП, защото в почти всеки един от случаите прокуратурата бива сезирана първоначално от неин орган, който я уведомява, прилагайки нерядко и заверени копия на съответните ревизионни актове и доклади", мотивират се от държавното обвинение.
Адвокати и съдии коментираха пред "Правен свят", че още през 1999 г. в българския наказателен процес бе въведен стандарт на Съда по правата на човека, според който всякакви действия на прокуратурата и разследващите органи, които са в състояние да засегнат основни човешки права, трябва да се извършват само с разрешение на съд или друг независим орган. Този стандарт е възприет във всички държави от стара Европа, твърдят правозащитници. Няма никаква причина на съда да се гледа като на пречка, смятат те и отхвърлят аргумента за нуждата от по-голяма оперативност - от една страна, разкриването на банковата тайна не е работа по горещи следи, а от друга - по закон (чл.62, ал. 6, т. 1 от ЗКИ) районният съдия се произнася по искането с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му и решението на съда не подлежи на обжалване.

Имунитет срещу свидетелстване

Въвеждането на фигурата "сътрудничещ свидетел" би била много полезна за разкриването на тежки престъпления, става ясно още от Доклада за 2013 г.
Затова прокуратурата предлага да бъде предвиден имунитет срещу свидетелстване за тежки престъпления - убийства, организирани престъпни групи, отвличания и други тежки престъпления. Имунитетът ще се дава на лице, заподозряно в участие в едно или повече тежки престъпления, но "осъзнало се" и вече готово да свидетелства срещу останалите участници, за да получат по-сериозни наказания. Имунитетът да бъде два вида - процесуален, който да се дава от съда и да подлежи на отнемане по него, ако лицето не даде добросъвестно свидетелски показания; и специален имунитет, който да се отнася само до онези престъпления, за които лицето ще свидетелства.
Ако тези предложения бъдат въведени, те ще позволят събирането на доказателства срещу участниците в по-горните нива на организираната престъпност и ще улеснят взаимодействието със съдебните власти на немалкото други държави, които също "дават" такъв имунитет, смятат в прокуратурата. Освен това, те ще дадат възможност да се изпълни препоръката по чл. 26, ал. 3 от Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, според който всяка държава - страна по конвенцията, следва да прецени в съответствие с основните принципи на вътрешното си законодателство възможността за предоставяне на имунитет срещу наказателно преследване на лица, оказали съществено съдействие по време на разследването или на съдебното производство за престъпление по тази конвенция.

Обезщетенията по ЗОДОВ

Общо 5 567 248 лв., от които главници в размер на 3 834 836 лв. и 1 732 412 лв. лихви е изплатила прокуратурата през 2013 г. по предявени изпълнителни листове във връзка с влезли в сила съдебни решения и от предходни години, с които държавното обвинение е осъдено по чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общини за вреди (ЗОДОВ).
През 2013 г. във Върховната касационна прокуратура са постъпили общо 338 молби за изплащане на обезщетения, присъдени с влезли в сила съдебни решения по ЗОДОВ и от предходни години, представени са били и изпълнителни листове за предявени вземания за 2 945 566.16 лева. В тази сума влизат присъдени неимуществени и имуществени вреди, лихви и разноски.
През 2012 г. броят на молбите е бил 297, а през 2011 г. - 269.
От доклада става ясно още, че през 2013 г. влезлите в сила съдебни решения са били общо 217, по които са били присъдени обезщетения в размер общо на 2 060 197.10 лева.
От държавното обвинение отчитат увеличаване на броя на хората, които са осъдили прокуратурата, а това се дължало на увеличения брой искове по чл. 2 ЗОДОВ. "По част от образуваните производства са предявени искове от няколко ищци, които са имали процесуалното качество на обвиняеми лица в наказателното производство. В немалко случаи са предявени и обективно съединени искове по чл. 2 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени и на имуществени вреди, които са пряка последица от конкретното увреждане. Поради това реалният брой на предявените, респективно, на уважените искове, както и броят на лицата осъдили ПРБ, е по-голям от броя на образуваните граждански дела и от постановените осъдителни решения като абсолютен брой", се казва още в доклада за дейността на ПРБ за 2013 г.
Но пък от друга страна се забелязвало намаление на размера на присъдените обезщетения.
От прокуратурата, обаче, се жалват от порок в ЗОДОВ, който води до невъзможност за пълноценна защита на интересите й. Ставало дума за стеснен предмет на касационно обжалване по делата по ЗОДОВ - държавното обвинение било лишено от възможността да сезира ВКС по отношение на размера на присъденото обезщетение. Затова прокуратурата предлага отмяна на чл. 280, ал. 1 от ГПК, за да се даде възможност до касационно обжалване да бъдат допускани всички въззивни решения по граждански дела с цена на иска над 5 000 лв. (Чл. 280, ал. 1 от ГПК гласи, че на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.")
Държавното обвинение иска и друга промяна в ЗОДОВ, която да му позволява да възразява срещу размера на адвокатските възнаграждения по делата за обезщетения за имуществени вреди, с оглед тяхната фактическа и правна сложност.
"По отношение на присъдените обезщетения за имуществени вреди, задължителната съдебна практика прие, че адвокатските хонорари, заплатени от пострадалите за защитата им по наказателните производства, съставляват пряка вреда от незаконното обвинение и подлежат на репариране по реда на ЗОДОВ. В тези случаи прокуратурата не разполага с правно средство за защита, по подобие на чл. 78, ал. 5 ГПК", оплакват се от държавното обвинение.
Освен това трябвало да се предвидят и по-къси давностни срокове в закона, които да изключват общата давност по Закона за задълженията и договорите. Това искане е провокирано заради констатациите, че исковете и молбите за изпълнение се предявяват в последния момент преди изтичане на давността, а това води до изравняване на натрупаните и дължими лихви, в някои случаи дори са по-големи от присъдените обезщетения.

Медиите "виновни" за по-големите обезщетения

От прокуратурата твърдят, че публичността и медийното отразяване на някои наказателни производства води на по-късен етап и до присъждането на по-големи размери на обезщетенията по ЗОДОВ.
"Претенциите се уважават в по-голям размер, винаги, когато наказателното производство е било предмет на медийни публикации. Съдебната практика приема, че разпространението на информацията по водените наказателни дела накърнява честта, достойнството и доброто име на ищеца и е винаги пряка последица от незаконното обвинение", се казва в доклада. Заради това се препоръчва прокурорите стриктно да спазват презумпцията за невиновност на обвиняемите и да избягват публично разпространяване на информация по висящи досъдебни производства.
Държавното обвинение отбелязва, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът отчита и продължителността на наказателното производство като изключително важен увреждащ фактор. За да се присъждат обезщетения с по-ниски размери, трябва да се вземат мерки разследванията да протичат в максимално кратки срокове.
Прокуратурата се жалва също така, че, след изискването на съответното наказателно дело, на пострадалия му остава само да докаже пред съда засягането на съответните нематериални блага. Макар и в по-ниски размери, обезщетения се присъждали, дори когато ищецът не представя доказателства за вида и интензитета на претърпените от него неимуществени вреди. От съда се приема, че при незаконно обвинение ищецът винаги търпи морални вреди, оплакват се още от държавното обвинение.

СГП рекордьор по оправдателни присъди

Оказва се, че Софийската градска прокуратура е рекордьор по "изработване" на оправдателни присъди. Макар и да работи по сложни дела, средният брой оправдани лица с влязла в сила присъда на един прокурор в СГП е четири пъти повече от колегите му от страната.
По-висок процент влезли в сила оправдателни присъди имат окръжните прокуратури в Монтана, Ямбол и Видин, както и военноокръжните в София и Плевен.
Една от основните причини за оправдателните присъди е различната преценка на събраните доказателства от съда и от прокуратурата и различното разбиране на материално-правните разпоредби на НК.
Друга причина е неправилната преценка на наблюдаващия прокурор при действията му след завършване на разследването и изготвянето на обвинителния акт. Не се прави задълбочен анализ на доказателствата, а това води до предаване на съд за деяния, които са несъставомерни.
Трета причина - непълнота и пропуски при разследването. Четвърта - недоброто познаване на закона и съдебната практика от страна на прокурора, което води до неправилна правна квалификация на деянието.
Изтъква се още, че свидетели променят показанията си, когато застанат пред съда и това също води до оправдателни присъди.
Една от предлаганите мерки е ефективен и качествен надзор върху работата на разследващите органи. А в съдебна фаза пък се препоръчва на обвинителите да бъдат по-активни в исканията си за събиране на доказателства, за изменение на обвинението, ако има такива предпоставки и други, пише "Правен свят".