Св. равноапостолна Олга

/КРОСС/ Света благоверна Олга била съпруга на киевския княз Игор. След ранната смърт на съпруга си тя поела управлението на княжеството до пълнолетието на своя син Светослав. Княгиня Олга деятелно се заела да благоустроява държавата. Обикаляла всички области на страната и навсякъде оставяла следи от мъдри грижи, като въвеждала в управлението ред и правосъдие. С това тя спечелила любовта на народа и се прославила като мъдра управителка.

Русите през Х в. били още езичници. Но още в средата на ІХ в. всред тях започнало да прониква християнството. На някои места били построени църкви и християните свободно извъшвали богослужение. Такава църква имало и в гр. Киев. Княгиня Олга наблюдавала живота на християните, могла да узнае за тяхната вяра и да направи сравнение със славянското езичество. Със своя светъл и проницателен ум тя схванала, че езичеството не могло да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители й открили небесната чистота и висота на християнското учение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да приеме кръщение в Киев, понеже се страхувала от вълнения между старейшините и народа, които, като езичници, не били разположени към християнската вяра. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни наставления във вярата в самата столица на християнството, за да не допусне някаква грешка. Княгиня Олга искала лично да види всичко най-хубаво в най-хубавата вяра, за да я възприеме с пълно убеждение на ума и сърцето. За тая цел в 955 г. тя се отправила в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с големи почести. Патриарх Полиевкт я наставил във вяра и я удостоил със св. кръщение, в което тя била наречена Елена. "Благословена си ти всред твоя народ - казал й патриархът, - понеже обикна светлината и остави тъмнината. Тебе ще благославят руските синове!"

Благоверна Олга се върнала в Киев дълбоко убедена в превъзходството на християнската вяра. Тя вече не могла да не желае да се обърнат към християнската светлина и другите, които оставали в езически мрак. Преди всичко, като любяща майка, тя говорела на сина си за тази вяра: "Аз опознах истинния Бог, сине - казала му тя - и се радвам. Ще Го познаеш и ти и ти ще се радваш. Християнската вяра е светлина и радост за душата. Чрез животворното си действие върху душата тя сама говори за своя неземен произход, за своето божествено достойнство. Приеми тая вяра и не само не ще съжаляваш, но ще се считаш най-щастлив, както аз считам себе си най-щастлива!" Светослав обаче обичал много славата, мислел само за битки и отговорил на майка си: "Как аз едничък да приема друг закон? Цялата ми дружина ще се смее на това." Макар и да не искал да слуша за светата вяра, той не пречел на другите да я приемат. Мнозина, като слушали убедителната проповед на княгинята, приемали св. кръщение. В древните руски паметници се говори, че св. Олга посяла първите семена на християнскатат вяра в своя млад внук Владимир и в неговите братя. Цели 12 години св. Олга разпространявала светата вяра далеч зад пределите на Киев. Тя умряла на 11 юли 969 г.

Летописецът преподобни Нестор, завършвайки своите известия за благоверна Олга, пише: "Тя била предтеча за християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред пълната светлина, както месечината нощем; тъй тя светела всред неповярвалите люде. Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след смъртта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи продължават да вършат чудеса."

Според мнението на някои историци света Олга - Елена била българска княгиня и следователно отишла в Русия вече християнка.

В края на тъмната нощ на идолослужението, покрила Руската земя, блажената Олга изгряла като зора преди изгрева на светлия ден на светата вяра в Христа ­ Слънцето на правдата.

В края на тъмната нощ на идолослужението, покрила Руската земя, блажената Олга изгряла като зора преди изгрева на светлия ден на светата вяра в Христа - Слънцето на правдата.

Тя произхождала от прочут род: била правнучка на Гостомисъл, знаменит мъж, който управлявал Велик Новгород, докато по негов съвет не бил извикан варягът Рюрик с братята си*, за да стане руски княз. Родното място на Олга било село Вибутско, днес недалеч от Псков, който тогава още не съществувал**. Родителите на блажената Олга успели да й внушат правилата за честен и разумен живот, към които самите те се придържали, независимо от идолопоклонството си. Олга се отличавала с целомъдрие и светъл ум, както ще видим по-нататък.

* Въз основа на името на блажената Олга, което е варяжко и идва от мъжкото Олег, на преките свидетелства на някои жития и на факта, че Олга била жена на княз Игор, за когото като варяг било най-естествено да вземе жена от племето си, е по-достоверно да се смята, че блажената Олга била от варяжки произход. Варягите или норманите населявали Скандинавския полуостров. От новгородските славяни ги отделяли само фините. Хрониката отнася извикването на варягите към 862 г., но по-вероятно да е станало около 852 г. Бел.ред.

** Така е според по-късно предание. Село Вибутско, в по-късен период - Вибутино или Лабутино, е на дванадесет версти (1 верста - 1066 м) от Псков по горното течение на река Велика. От началния Летопис (преди 903 г.) се вижда, че родно място на блажената Олга бил Псков, откъдето Олег я довел на Игор, и където тя била, вероятно, дъщеря на някой от наместниците или болярите. Бел.ред

Умирайки (през 879 г., бел.ред.), Рюрик оставил малолетния си син Игор и княжеството под настойничеството на своя роднина Олег, докато Игор навърши пълнолетие. Олег събрал голяма войска и заедно с малолетния наследник се отправил за Киев. Там убил Асколд и Дир и завладял Киев. Станал пълновластен господар на варяжко-руските владения, които пазел за своя племенник Игор, бъдещия княз. Управлението изисквало от Олег да бъде ту в Киев, ту във Велик Новгород. Княз Игор възмъжал и започнал да се увлича по лова. Веднъж, докато ловувал в околностите на Новгород, той се отдалечил. Преследвайки някакво животно около село Вибутско, видял отвъд реката място, удобно за лов, но не можел да отиде там, понеже нямал лодка. След малко забелязал, че се приближава един юноша с лодка. Извикал го и му заповядал да го прекара на другия бряг. Докато прекосявали реката, Игор, като се вгледал по-внимателно в лицето на гребеца, видял, че не е момче, а девойка. Това била блажената Олга, която се отличавала с красотата си. Хубостта й ранила сърцето му и в него се разгоряла похот. Започнал да я увещава за нечисто плътско общение. Като отгатнала помислите на разпаления от страст Игор, тя го прекъснала и като мъдър старец взела да го увещава:

- Защо се вълнуваш, княже, защо замисляш невъзможното? Думите разкриват безсрамното ти желание да се поругаеш с мен, да не бъде! Не искам и да слушам подобни неща! Чуй ме, моля те, остави тези нелепи и позорни мисли, от които трябва да се срамуваш: опомни се и не забравяй, че си княз. Като управник и съдия, князът трябва да дава на другите светъл пример за добри дела. А ти искаш да извършиш такова беззаконие?! Ако ти, победен от нечиста похот, вършиш злодейства, как ще възпираш другите и ще съдиш справедливо поданиците си? Не се поддавай на подобно безсрамно желание, от което честните хора се гнусят. Макар че си княз, хората могат да те възненавидят за това и да те осмеят позорно. Знай, че макар да съм тук сама и безсилна в сравнение с теб, няма да ме надвиеш. Но даже да успееш да ме надвиеш, дълбоките води на реката ще ме защитят. По-добре да умра чиста, като се погреба в реката, отколкото да бъде поругано девството ми.

Думите на блажената Олга, изпълнени с целомъдрие, вразумили Игор и го накарали да се засрами. Той мълчал, не знаел какво да отговори. Така те прекосили реката и се разделили. Князът бил удивен, че младата девойка е тъй разумна и целомъдрена. Постъпката на блажената Олга наистина била достойна за учудване: без да познава истинския Бог и заповедите Му, тя съумяла да защити целомъдрието си. Пазейки чистотата на девството си, тя вразумила младия княз, укротила неговата похот с мъдрост, достойна за мъжки ум.

Скоро след тази случка княз Игор заедно с чичо си Олег се отправил за Киев с намерението да се премести там, което и било сторено. Киев станал княжеско седалище, а във Велик Новгород, както и в останалите руски градове, които били подчинени, били оставени наместници. Когато дошло време князът да се задоми, събрали много красиви девойки, за да изберат от тях достойна за неговия чертог. Но той не харесал нито една. Спомнил си за целомъдрената и прекрасна Олга и веднага изпратил Олег да я поиска. Довели я с големи почести в Киев*и Игор се оженил за нея. След смъртта на Олег (през 912 г., бел.ред.), Игор станал пълновластен господар. В началото на своето самостоятелно управление той започнал да воюва упорито със съседите си. Стигнал даже до Цариград: завладял големи територии от гръцката земя и се завърнал, увенчан със слава*, и с трофеи от този поход. Останалото време от живота си прекарал в мир със съседите си. Блажената Олга му родила син - Святослав, който станал баща на светия равноапостолен княз Владимир. Игор управлявал в благополучие княжеството. Богатство имал в изобилие, понеже и от далечни страни му изпращали дарове и данъци.

* Фактът, че Олег довел Олга от Псков потвърждава преданието за нейната красота и голям ум: сред дъщерите на киевските боляри Олег не могъл да намери равна на нея. Бел.ред.

** Известни са два похода на Игор срещу Византия през 941 и 944 г.; първият от тях бил неуспешен. Тук се говори за втория поход, когато византийският император, като пратил на Игор голям откуп, го молил да не воюва срещу тях. Игор приел откупа и от дунавския бряг се върнал обратно в Киев. Бел.ред.

Смъртта го застигнала по следния начин. Като се възползувал от примирието, настъпило след многобройните войни, започнал обиколка на градовете и областите за събиране на обичайните данъци. Когато отишъл при древляните*,си спомнил, че след възкачването му на престола, те се отделили и трябвало да води война, за да ги покори отново.

* При разселването на източните славяни древляните заели гористата част по средното течение на Днепър, като се установили по поречието на неговия приток Припет, тоест името им се извежда етимологически от "дърво". Бел.ред.

Поради това им удвоил данъците, което било твърде тежко бреме за тях. Угрижени, те потърсили съвет от своя княз Мал:

- Когато вълкът свикне да ходи при овцете, полека-лека може да затрие цялото стадо, ако не го убият. Така и ние - ако не убием Игор, той ще ни погуби всички.

След това те само чакали удобен случай. Когато Игор изпратил в Киев събраните данъци и останал при тях с малка дружина, решили, че моментът е подходящ. Нападнали го неочаквано близо до своя град Коростен. Избили дружината му, убили и него и ги погребали там. Такъв бил краят на княз Игор - добрия владетел на руската земя, който вдъхвал страх на съседните народи. След смъртта на своя опекун Олег, Игор живял тридесет и две години (бил убит през 945 г., бел.ред.).

Щом научила за убийството му, Олга го оплаквала много заедно със сина си Святослав. Плакали и всички жители на Киев. След смъртта му у древляните възникнал дързък план: да вземат Олга за жена на своя княз Мал, а наследника на Игор, малолетния Святослав, да умъртвят тайно. Надявали се така да разширят властта на своя княз. Незабавно изпратили с ладии при Олга двадесет нарочни пратеници да я молят да му стане жена. В случай на отказ от нейна страна им било заповядано да си послужат и със заплахи, за да се съгласи и против волята си. Лодките на посланиците пристигнали в Киев. Като научила за тях, Олга ги приела и ги попитала:

- С добро ли идвате, достойни гости?

- С добро - отвърнали те.

- Кажете защо сте дошли?

Мъжете отвърнали:

- Изпратиха ни при теб от древлянската земя, за да ти кажем: "не се гневи, че убихме мъжа ти, защото той като вълк грабеше и отвличаше. А нашите князе са добри владетели и разшириха древлянската земя. Игор не може и да се сравнява с нашия княз - млад и красив, освен това е кротък, любвеобвилен и милостив към всички. Омъжи се за него, ще ни станеш господарка и древлянската земя ще бъде твоя".

Княгиня Олга, като потиснала мъката по мъжа си и сърдечната си болка, казала на посланиците с престорена радост:

- Вашите думи са ми по сърце - и без това не мога да върна мъжа си, а ако остана вдовица, няма да ми е лесно: като жена няма да съм в състояние да управлявам както трябва такова княжество. Синът ми е още малко момче. Така че на драго сърце ще се омъжа за вашия млад княз, още повече че и аз не съм стара. Сега си вървете, отдъхнете си в ладиите. Утре ще ви поканя на почетен пир, за да разберат всички причината за посещението ви и моето съгласие. После ще замина при вашия княз. Когато утре изпратените от мен хора дойдат да ви канят на пиршество, заради честта на вашия княз и заради вашата собствена, елате по същия начин, по който пристигнахте в Киев, тоест с ладиите, които киевчани ще носят на ръце. Нека всички се убедят във вашата знатност и в моята любов към вашия княз, заради която ще ви окажа такава голяма почит пред всички.

Посланиците се върнали с радост на ладиите си. В желанието да отмъсти за убийството на мъжа си, княгинята размисляла как да ги погуби. Заповядала през нощта да изкопаят дълбока яма в двора на княжеския дворец, който бил извън Киев и където се намирала прекрасна зала, приготвяна за пиршество. На сутринта княгинята изпратила почетни люде да поканят сватовете на пир. А те, седнали в ладиите, като лишени от ум, казали:

- Няма да тръгнем пеша, нито на коне, нито с колесници, както ни е изпратил с ладии нашият княз, така ни отнесете при вашата княгиня.

Киевчаните, глумейки се с безумието им, отвърнали:

- Князът ни загина, княгинята ни се жени за вашия княз и ние сега, също като роби, правим това, което ни е заповядано.

Настанили ги по един в малки лодчици и киевчани ги понесли, надути от гордост. Когато ги внесли в двора на поменатия дворец, Олга се показала и заповядала да ги хвърлят в дълбоката яма, която била приготвена. После излязла и като се надвесила над ямата, ги попитала:

- Допада ли ви такава чест?

А те крещели:

- О, горко ни! Убихме Игор и това не ни донесе нищо добро, а ще умрем от още по-страшна смърт.

Тогава Олга заповядала да ги засипят живи в ямата.

Веднага след това изпратила при древляните свой пратеник с думите:

- Ако наистина искате да стана жена на вашия княз, изпратете повече и по-знатни посланици, отколкото първия път. Нека ме отведат с почести при вашия княз. Изпратете ги, колкото се може по-скоро, за да не ми попречат киевчани.

С голяма радост и бързина те изпратили при Олга петдесет от най-знатните си мъже, от старейшините първенци в тяхната земя. Когато пристигнали в Киев, Олга заповядала да им приготвят банята и изпратила да им кажат: нека след уморителния път посланиците да се измият в банята, да си отдъхнат и сетне да се явят пред нея. Те се отправили с радост към банята. Когато започнали да се мият, специално поставени слуги тутакси залостили отвън здраво вратата, струпали около банята слама и сухи съчки и ги подпалили. Така заедно с банята изгорели старейшините и техните слуги. Олга отново изпратила вестоносец, който да съобщи за скорошното й пристигане за бракосъчетание и заповядвала да приготвят мед, питиета и храна на мястото, където бил убит мъжът й, за да му направи, преди да се омъжи повторно, пир за помен, както бил езическият обичай. После щяла да се омъжи за княза. Древляните с радост приготвили всичко в изобилие. Както била обещала, княгиня Олга се отправила към тях с многобройна войска, сякаш се готвела за война, а не за бракосъчетание. Когато били в околностите на престолния град Коростен, от там излезли да я посрещнат жителите му в празнични одежди, едни пеши, други на коне - приели я с ликуване и радост. Най-напред тя отишла на гроба на мъжа си и тук плакала много за него. После направила помен по езическия обичай и заповядала да издигнат върху гроба му голяма могила. Древляните й казали:

- Господарке, княгиньо, ние убихме мъжа ти, понеже той беше безмилостен към нас, като хищен вълк. Ти си милостива, като нашия княз, сега ще заживеем в благополучие.

Олга им отвърнала:

- Направих на гроба на мъжа си това, което е редно и вече не скърбя за него. Време е с весело сърце да се готвя за брака с вашия княз.

Древляните я питали за първите и вторите си посланици.

- Те идват след нас по друг път с цялото ми богатство - отвръщала княгинята.

Олга съблякла траурните дрехи, облякла се в светли брачни одежди, подобаващи на княгиня, като си давала радостен вид. Тя заповядала на древляните да ядат и пият и да се веселят, а на своите хора да им прислужват, да ядат с тях, но да не се напиват. Когато древляните се напили, княгинята заповядала на хората си със скритото за целта оръжие - мечове, ножове и копия да ги избият. Паднали убити към пет хиляди души. Тогава Олга, след като поляла веселието с кръв и отмъстила за убийството на мъжа си, се завърнала в Киев.

На следната година събрала войска и се отправила срещу древляните със сина си Святослав Игоревич, когото включила в похода за отмъщение на бащината смърт. Древляните излезли да ги посрещнат с многобройна войска. Щом се срещнали*, започнало ожесточено сражение, като киевските войски ги надвили и ги гонили до престолния град Коростен, сеейки смърт. Древляните се затворили в града. Цяла година Олга неотстъпно го обсаждала.

* Когато войските се срещнали, малолетният Святослав хвърлил копие срещу древляните. Копието, запратено от детската ръка, минало между ушите на коня и се ударило пред краката му. Тогава предводителите на киевските дружини казали: "князът вече започна - напред, дружино, след княза." И битката пламнала. Бел.ред.

Като видяла, че трудно ще го превземе с щурм, мъдрата княгиня измислила следната хитрост. Изпратила да кажат на обсадените:

- Защо, безумци, искате да умрете от глад и не желаете да ми се покорите? Всички останали градове вече ми се подчиниха. Жителите им ми плащат данък, живеят спокойно и си обработват нивите.

- И ние бихме искали да ти се покорим, но се боим, че отново ще започнеш да отмъщаваш за своя княз.

Олга изпратила при тях втори пратеник:

- Аз вече отмъстих, и то не веднъж, и на старейшините, и на вашите хора. Сега не искам мъст, а данъци и покорство.

Древляните се съгласили да й плащат какъвто иска данък. Олга им предложила:

- Зная, че войната ви разори и не можете да ми платите данъка нито с мед, нито с восък, ни с кожи, нито с нещо друго, годно за търговия. А пък и аз не искам да ви притеснявам много. Дайте ми нещо малко в знак на покорство, да речем по три гълъба и три врабчета от всяка къща. Това ми стига да се убедя в покорството ви.

Данъкът се сторил толкова нищожен на обсадените, че даже се надсмивали над женския й ум. Побързали да съберат исканото и й го изпратили с поклон. Олга казала на дошлите мъже:

- Вие се покорихте на мен и на сина ми. Живейте си в мир, утре ще сваля обсадата и ще потегля към къщи.

С тези думи тя ги пуснала. Жителите на града се зарадвали много, когато научили какво казала княгинята. Олга раздала птиците на войниците си и им наредила късно вечерта да привържат на всеки гълъб и врабче парцалче, натопено в сяра, което да запалят, после едновременно да пуснат всички птици. Воините изпълнили заповедта: птиците полетели към града, от който били взети. Всеки гълъб се устремил към гнездото си и всяко врабче към мястото си и градът на часа пламнал от много страни. В това време Олга заповядала на войската си да го обкръжи и да го превземе. Жителите, спасявайки се от огъня, го напускали и попадали в ръцете на неприятеля. Така бил превзет Коростен. Много древляни загинали от меч, други с жените и децата си изгорели в огъня, трети се удавили в реката, която течала под града. Тогава загинал и техният княз. Мнозина от живите били отведени в плен, тия, които княгинята оставила, били обложени с тежък данък (две трети от данъка отивали в Киев, а една трета в принадлежащия на Олга Вишгород, бел.ред.). Така Олга отмъстила на древляните за убийството на мъжа си, завладяла земята им и тържествено, със слава, се завърнала в Киев.

И управлявала подвластните й области от руската земя не като жена, а като силен и умен мъж, здраво държала властта в ръцете си и мъжествено се защитавала от враговете. За тях била страшилище, а хората й я обичали като милостива и благочестива владетелка, праведна съдница, която никого няма да обиди, която налага наказания милосърдно и награждава добрите. Лошите се бояли от нея, понеже въздавала на всеки според постъпките му. Във всички дела проявявала държавническа далновидност и мъдрост. При това, милосърдна по душа, тя била щедра към бедняците, немощните и мизерстващите. Сърцето й било отворено за справедливите молби и бързо ги изпълнявала. Делата й, при все че била езичница, били угодни на Бога и достойни за християнската благодат. Освен всичко Олга водела въздържан и целомъдрен живот: не желаела да се омъжва повторно, пазела вдовството си и чакала да предаде на сина си княжеската власт, когато му дойде времето. Щом възмъжал, тя му предоставила управлението. Предала се на благотворителни дела, далеч от мълва и задължения, и се отстранила от грижите по управлението.

Настанало благоприятно време, когато Господ пожелал да просвети със светлината на святата вяра, да помогне да познаят истината и да настави в пътя на спасение заслепените от неверие славяни. За да посрами жестокосърдието на мъжете, Господ благоволил да яви начатъка на това просвещение в немощен женски съсъд - чрез блажената Олга. Както някога Той направил жените мироносици (Мат. 28:9-10) проповедници на Своето възкресение и от земните недра явил на света честния Кръст, чрез една жена - царица Елена (Църквата празнува паметта й на 21 май, бел.ред.), така и сега, в руската земя, пожелал да насади светата вяра чрез дивна жена, чрез новата Елена - княгиня Олга. Господ я избрал като честен съсъд за Своето пресвято име - за да го понесе в руска земя. Той запалил в сърцето й сиянието на Своята невидима благодат, отворил умните й очи, за да познае истинския Бог, Когото тя още не знаела. Тя вече била разбрала заблудата и измамата на езическото безчестие, била се убедила в очевидната истина, че почитаните от безумните хора идоли не са богове, а бездушни произведения на човешки ръце. Затова не само че не ги почитала, но и се отвращавала от тях. Както познавач търси драгоценна перла, тъй и Олга от все сърце търсела истинското богопочитане и го намерила по следния начин. По Божия воля тя чула от някакви хора, че истинният Бог, Творец на небето, земята и на всички създания, е един, че освен Него няма друг и че в този Бог вярват гърците*.

* Тези хора трябва да са били варяги християни, каквито имало доста в дружините на княз Игор. "Като твърде умна жена - казва известният историк Е. Е. Голубински, - Олга трябвало да обърне внимание на новата вяра на варягите. От своя страна, самите варяги, разчитайки на ума на Олга, естествено е да са мечтали да я направят своя прозелитка. Резултат от проповедничеството на варягите християни било, че Олга се решила да стане християнка. Знаем, че тя била жена не просто с голям ум, а именно с държавнически ум. Това обстоятелство трябвало наполовина да облекчи труда на лицата, които се били заели да я убеждават в истинността на християнството. Фактът, че християнството било вече вяра на почти всички европейски народи и във всеки случай било вяра на най-добрите от тях, фактът, че и между сънародниците й (варягите) по примера на другите народи започнало силно движение за присъединяване към християнството, сигурно оказали въздействие върху ума на Олга, която стигнала до необходимото заключение, че у по-добрите народи и вярата трябва да е по-добра". (История на Руската църква, т. 1, 1 част, 2 изд., с. 75.) Бел.ред.

Понеже се стремяла към истинско богопознание и по природа била действена, Олга пожелала да отиде при гърците, със собствените си очи да види християнското богослужение и да се убеди напълно в тяхното учение за истинския Бог. Като взела със себе си от най-знатните мъже, с много дарове тя отплавала за Цариград. Тук я приели с големи почести императорът и патриархът, на които тя връчила богати дарове, достойни за тях. В Константинопол започнала да усвоява християнската вяра, като всеки ден усърдно слушала Божието слово, вниквала във великолепието на богослужението и в други страни от християнския живот. В сърцето й се разгоряла любов към Бога, в Когото тя повярвала напълно. Ето защо пожелала да приеме свето кръщение. Императорът, който бил по това време вдовец, искал да я направи своя съпруга. Привличала го нейната красота, благоразумие, храброст, слава, а също и обширните руски земи. Императорът казал на Олга:

- О, княгиньо, ти си достойна да бъдеш християнска царица и да живееш с нас в престолния град на нашето царство.

И започнал да я уговаря да му стане съпруга. Тя си давала вид, че не отхвърля предложението му, но първо го молила да се кръсти:

- Дойдох тук да приема свето кръщение, а не за брак. След кръщението можем да говорим и за съпружество, защото не може нечестива и некръстена жена да се съчетае с мъж християнин.

Императорът започнал да подканя да побързат с кръщението. След като наставил достатъчно Олга в истините на светата вяра, патриархът я огласил за кръщение. И когато купелът бил приготвен, Олга започнала да моли императора да й стане кръстник:

- Ако императорът не ми стане кръстник, няма да се кръстя, ще си замина некръстена и вие ще отговаряте пред Бога за душата ми.

Императорът се съгласил да изпълни желанието й. Патриархът я кръстил, а той й станал духовен отец. Олга била наречена Елена като първата християнска царица - майката на Константин Велики. След кръщението патриархът я причастил с Божествените Христови Тайни - с пречистото Тяло и Кръвта Христова и я благословил с думите:

- Благословена си ти сред руските жени, защото остави тъмата и намери истинската светлина. Възненавидя идолското многобожие и възлюби Единия истинен Бог. Ти избягна вечната смърт и се увенча с живот безсмъртен. Отсега ще те облажават синовете на Руската земя!

Мнозина от дошлите с Олга - мъже и жени, също се покръстили. В Цариград радостно празнували покръстването на княгиня Олга. Същия ден императорът дал голямо пиршество и всички се веселили, славейки Христа Бога. И ето, царят отново подел разговор за брак с нея, но блажената му отвърнала:

- Как можеш да ме вземеш за жена, след като съм ти духовна дъщеря? Не само християнският закон, но и езическият смята за гнусно и недопустимо баща да вземе дъщеря си за жена.

- Надхитри ме ти, Олга! - възкликнал царят.

- Аз ти казах - възразила блажената Олга, - че съм дошла тук не за да царувам с теб - и аз, и моят син имаме достатъчно власт в Руската земя, а за да стана невеста на безсмъртния Цар, Христа Бога, Когото възлюбих с цялата си душа и желая да ме сподоби с вечното Си царство.

Тогава императорът изоставил своето неизпълнимо желание и плътската любов и възлюбил блажената Олга с духовна любов, като своя дъщеря, обсипал я щедро с дарове и я изпратил с мир. Напускайки Цариград, Олга отишла при патриарха с молба за напътствие и благословение и му казала:

- Свети отче, помоли се на Бог за мен, понеже се връщам в родината си, където синът ми се намира в езическата заблуда и хората са непоклатни като скала в старовремското идолско безчестие. Бог да ме пази там от всякакво зло по твоите свети молитви.

Патриархът й отвърнал:

- Вярна и благословена в Светия Дух, дъще, Христос, в Когото ти се облече в светото кръщение, Сам ще те запази от всяко зло, както опази Ной от потопа, Лот от Содом, Моисей и Израиля от фараона, Давид от Саул, Даниил от лъвската паст и трите отрока от пещта. Тъй и теб да избави Господ от напасти! Благословена си ти сред твоя народ и внуци и правнуци ще те облажават до края на света.

Блажената Олга приела това патриаршеско благословение като съкровище по-скъпо и от най-драгоценни дарове. Патриархът й дал наставления за чистота и молитва, пост и въздържание и за всички добри дела, присъщи на богоугодния християнски живот. Връчил й честен кръст, свети икони, книги и други нужни за богослужение вещи. Изпратил с нея презвитери и клирици. Блажената Олга напуснала Константинопол с голяма радост*.

* Предполага се, че блажената Олга се покръстила в Константинопол през 957 г. при император Константин Багрянородни. Това предположение обаче трудно може да се приеме. В съчинението на император Константин Багрянородни "За обредите или церемониите във Византийския двор" е описано подробно как била приета блажената Олга в двора при посещението й в Константинопол през 957 г. При това императорът не прави даже намек, че Олга е пристигнала да се покръсти и че била покръстена. Точно обратното - той дава да се разбере ясно, че тя пристигнала в Константинопол вече кръстена: по време на първия й прием в двореца присъствал нейният свещеник. Кога е станало покръстването й? "След смъртта на Игор, докато управлявала вместо малолетния си син и била официално лице в държавата, Олга вероятно не била кръстена. Кръстила се, след като намерила възможност да се отстрани от официалното регентство и се оттеглила, поне формално, тъй че народът вече нямал право да я съди за постъпките й". (Е. Е. Голубински, "История на Руската църква, т. 1, 1 част, 2 изд., с. 78.) Последното било възможно едва когато Святослав навършил пълнолетие, което по това време не можело да стане преди 10-ата година. Святослав се родил през 942 г., а през 957 г. Олга вече била покръстена. Ако Святослав е станал граждански пълнолетен на 10 години, то блажената Олга се е покръстила между 952 г. (когато Святослав станал на 10 години) и 957 г. Монахът Иаков, основоположник на частната руска историография, живял в края на управлението на Ярослав и в началото на Изяслав, писател, заслужаващ доверие, в сказанието за покръстването на Олга и Владимир твърди, че Олга преживяла като кръстена 15 години. Според Иаков, който смята, че тя е починала през 969 г., покръстването й било през 954 г., когато император бил Константин Багрянородни, а патриарх - Теофилакт. Когато света Олга посетила Цариград през 957 г., патриарх бил вече свети Полиевкт. Бел.ред.

Разказва се, че на честния кръст, който получила от патриарха, имало следния надпис: "Руската земя се обнови за живот в Бога чрез светото кръщение, прието от блажената Олга". След кончината й кръстът бил запазен и когато великият княз Ярослав Владимирович издигнал в Киев голяма и прекрасна църква на света София, в олтара, отдясно, бил поставен именно този кръст. Днес той вече не съществува след многобройните нападения върху Киев, когато светите му църкви били опустошавани. Но да се върнем към разказа за блажената Олга.

Щом се завърнала в Киев, новата Елена - княгиня Олга, като слънце започнала да пропъжда тъмата на идолското безчестие. Първата църква тя издигнала в чест на светителя Николай на Асколдовата могила и мнозина в Киев успяла да обърне към Христа Спасителя. Сина си Святослав обаче не могла да склони към истинското богопознание. Той бил погълнат изцяло от военни начинания и не обръщал внимание на думите на майка си. Храбър и войнолюбив, той прекарвал повече време с полковете си и на война, отколкото у дома. Когато майка му го увещавала, Святослав й отвръщал:

- Ако приема християнската вяра и се покръстя, болярите, войводите и дружините ще отстъпят от мен и няма с кого да воювам срещу враговете и да защитавам нашето отечество?

На ония, които желаели, не забранявал да се покръстят, но сред велможите му те били малцина, нещо повече - велможите се надсмивали над повярвалите, защото за неверниците християнството е безумие (сравни: 1Кор.1:18). От простолюдието обаче мнозина се присъединявали към светата църква. Княгиня Олга посетила Велики Новгород, посещавала и други градове и навсякъде, където било възможно, обръщала хората към Христова вяра. При това събаряла идолите и на тяхно място издигала честни кръстове, чрез които, за да повярват езичниците, ставали много знамения и чудеса. Посетила и родното си място, където проповядвала за християнството и на своите близки. По време на престоя си отишла на брега на река Велика и се спряла там, където река Псков, идваща от изток, се вливала в река Велика, която течала от юг на север (по онова време по тези места се ширела гъста и непроходима гора). И от брега на реката света Олга видяла, как от изток се спускат три светли лъча и озаряват тези земи. Чудната светлина видяла не само тя, но и спътниците й. С дълбока радост блажената благодарила на Бога за видението, което предвещавало, че страната ще бъде просветена с Божията благодат. И като се обърнала към присъстващите, тя изрекла пророчески:

- Да знаете, че по Божия воля на това място, озарено от светлите лъчи, ще бъде изградена църква в чест на Пресветата и Животворяща Троица и ще израсне голям и прочут град, в който ще има всичко в изобилие.

След тези думи блажената дълго се молила. Сетне поставила кръст: и до ден-днешен на неговото мястото се издига молитвен храм. След като обиколила много градове, Христовата проповедница се завърнала в Киев, където продължила да се труди за Бога: ако като езичница тя вършела добри дела, сега, след като била просветена със светата вяра, още повече се украсявала с добродетели в стремежа си да благоугоди на новопознатия Бог, Своя Създател и Просветител. В памет на видението на река Псков изпратила много злато и сребро за изграждането на църква в чест на Светата Троица. Заповядала там да се заселят хора и за кратко време Псков, наречен така по името на реката, станал голям град и в него се прославяло името на Пресветата Троица.

По това време княз Святослав я оставил в Киев заедно с децата си Ярополк, Олег и Владимир и предприел поход срещу българите (през 967 г.): завладял около осемдесет техни града и толкова му харесал Преславец (важно пристанище на Дунава), че се установил да живее там. В Киев блажената Олга поучавала внуците си, децата на Святослав, в християнската вяра, доколко позволявало детското им възприятие, но не се решавала да ги кръсти, опасявайки се от неприятности със сина си, и оставила всичко в ръцете на Господа. Докато Святослав бил в България, печенегите* неочаквано нахлули, обкръжили Киев и започнали обсада.

* Печенеги - руско название на народ от тюркски произход. Някога печенегите били номади в степите на Средна Азия и не се знае точно кога се прехвърлили от там в Европа. През IХ в. те вече обитавали земите между Волга и Яик (Урал). До 60-те години на Х в. печенегите не атакували Русия. Нападението им върху Киев е първото (преди 968 г.), за което се говори в "Летописите". Отогава започнала почти половинвековна непрекъсната борба с тях. Русия се опитвала да се защити чрез издигане на укрепления и градове. Последното нападение на печенегите - обсадата на Киев, се отнася към 1034 г., когато били разбити окончателно. Бел.ред.

Света Олга се затворила с внуците си в града, който печенегите не можели да превземат. Господ, Който пазел Своята вярна рабиня, защитил и града по молитвите й. Вестта за нашествието на печенегите стигнала до Святослав. Той побързал да напусне с войските си България, нападнал ненадейно печенегите и ги обърнал в бягство. Влязъл в Киев, поздравил майка си, вече болна, с намерението да я остави отново и да се върне в България. Със сълзи на очи блажената Олга му казала:

- Защо ме оставяш, синко, и къде отиваш? Заради чуждото на кого оставяш своето? Децата ти са още малки, а аз съм вече стара и болна. Скоро ще си отида при възлюбения Христа, в Когото вярвам. За нищо друго не се безпокоя освен за тебе: съжалявам, че след като толкова те учих и убеждавах да изоставиш идолското безчестие и да повярваш в истинския Бог, Когото аз познах, ти не ме послуша. Зная, че заради това непослушание те чака лош край на земята, а след смъртта - вечни мъки, приготвени за езичниците. Изпълни поне последната ми воля: остани тук, докато не се преставя и не ме погребат. Тогава върви където искаш. След кончината ми не прави нищо от това, което правят по езическия обичай. Нека моят свещеник и клириците да погребат по християнски грешното ми тяло. Да не сте посмели да издигате върху мен могила и да правите езически помен. Но изпрати на светейшия патриарх в Цариград злато, за да направи молитва и приношение на Бога за душата ми и да раздаде милостиня на бедните.

Докато слушал това, Святослав горко плачел. Обещал да изпълни всичко, което майка му била завещала, отказал само да приеме светата вяра. След три дни блажената Олга изнемощяла крайно. Причастила се с божествените Тайни на пречистото Тяло и животворящата Кръв на Христа, Нашия Спасител. През цялото време пребивавала в усърдна молитва към Бога и Пречистата Богородица, към която, след Бога, винаги се обръщала за помощ. Призовавала на помощ и всички светии. Особено усърдно се молила Бог да просвети Руската земя след смъртта й. Прозирайки в бъдещето, неведнъж през живота си тя предсказвала, че Бог ще просвети руския народ и мнозина от него ще станат велики светци. Преди смъртта си блажената Олга се молила това да се сбъдне по-скоро. Молитвата още била на устата й, когато праведната й душа се отделила от тялото и преминала в Божиите ръце. Тъй се преселила от земните при небесните и се сподобила да влезе в чертога на безсмъртния Цар - Христа Бога, и първа от Руската земя била причислена към лика на светиите. Блажената Олга, в свето кръщение Елена, се преставила на 11 юли 969 г. Тя прекарала четиридесет и две години в съпружество, като преди да встъпи в брак била девойка на около двадесет години. На десетата година от смъртта на мъжа си приела свето кръщение и след него живяла богоугодно петнадесет години. Тъй че починала на около деветдесетгодишна възраст. Оплаквали я синът й, княз Святослав, болярите, сановниците и всички хора. Блажената Олга била погребана с почести според християнския обред.

След нейното преставяне се сбъднало пророчеството за трагичния край на сина й и за просвещението на Руската земя. Не след дълго Святослав (както съобщава летописецът) в битка с предводителя на печенегите - Куря (през 972 г., бел.ред.), паднал убит. Куря му отсякъл главата и от черепа му си направил чаша, обкована със злато, на която било написано: "Който ламти за чуждото, губи своето". И на пиршество с велможите си князът на печенегите пил от тази чаша. Тъй великият княз Святослав Игоревич, храбър и непобедим в битките, загинал трагично, както предсказала майка му, затова, че не я послушал. Изпълнило се пророчеството на Олга и за Руската земя. Двадесет години след смъртта й нейният внук Владимир (паметта му е на 15 юли, бел.ред.) се покръстил и просветил със светата вяра своята страна. Изградил каменна църква, посветена на Пресвета Богородица (за издръжката й давал една десета част от състоянието си). След като се съветвал с Киевския митрополит Леонтий, свети Владимир извадил от земята честните мощи на баба си - непокътнати, нетленни и благоуханни и с големи почести ги пренесъл в църквата на Пресвета Богородица. Изложили ги там за ония, които с вяра прибягвали към света Олга и чиито молитви тя чувала: много изцеления от различни болести ставали чрез светите й мощи*.

* По време на монголското нашествие мощите били скрити под пода на църквата. Според едно предание през ХVII в. те били открити от Петър Могила, а през ХVIII в. отново били скрити на неизвестно място по неясни причини. Бел.ред.

Тук трябва да се спомене и друго: над гробницата на блажената Олга в стената на църквата било направено малко прозорче. Когато човекът идвал с голяма вяра, прозорчето се отваряло от само себе си и през него той можел да види ясно намиращите се вътре чудотворни мощи, най-достойните виждали да излиза от тях чудно сияние. Който идвал с вяра, от каквато и болест да страдал, веднага се изцелявал. А пред слабоверен прозорчето оставало затворено и той не виждал мощите, даже и да влезел в църквата: виждал само гробницата, но не получавал изцеление. Вярващите получавали всичко необходимо за душевна и телесна полза по молитвите на света Олга, наречена в свето кръщение Елена, и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото заедно с Отца и Светия Дух слава сега и всякога и във вечни векове. Амин.