Св. вмчца Евфимия Всехвална. Св. равноап. княгиня Олга. Преп. Никодим Албански

КРОСС/ Житие на света великомъченица Евфимия Всехвална

Св. Евфимия Всехвална Прехвална. Византийска мозайка от VI в. Byzantine mosaic of St. Euphemia of the 6th century. Porec, Basilica of Euphrasius. Source: vatopaidi.wordpress.comСв. Евфимия се чества на 16 септември, когато пострадала, а на 11 юли се възспоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във време на ІV вселенски събор в Халкидон.Речник

Тоя събор бил свикан при император Маркиан и императрица Пулхерия в 451 г. Повод за свикването му дала ереста на александрийския патриарх Диоскор и на цариградския архимандрит Евфихий. Тези еретици лъжливо учели, че Иисус Христос не е имал две природи - божествена и човешка, а само една - божествена.

На събора най-много се проявил цариградския патриарх Анатолий и йерусалимския патриарх Ювеналий. Спорове и доказателствата и от двете страни не довеждали до никакъв край. Тогава патриарх Анатолий предложил - и православни, и еретици да напишат поотделно своето вероизповедание и двете да ги поставят в ковчега, в който били мощите на света Евфтимия. На това се съгласили всички.

Двете вероизповедания били написани и поставени върху мощите на великомъченицата. Ковчегът бил затворен и с царски печат запечатан, а още и военна стража била поставена. Тогава всички прекарали три дни в пост и молитва. Когато на четвъртия ден отворили ковчега, всички видели, че православното изповедание стои в дясната ръка на светицата, а еретическото - под нейните нозе. Така с Божия сила спорът бил решен в полза на православните.

Житие на света равноапостолна княгиня Олга

Света благоверна Олга била съпруга на киевския княз Игор. След ранната смърт на съпруга си тя поела управлението на княжеството до пълнолетието на своя син Светослав. Княгиня Олга деятелно се заела да благоустроява държавата. Обикаляла всички области на страната и навсякъде оставяла следи от мъдри грижи, като въвеждала в управлението ред и правосъдие. С това тя спечелила любовта на народа и се прославила като мъдра управителка.

Русите през Х в. били още езичници. Но още в средата на ІХ в. всред тях започнало да прониква християнството. На някои места били построени църкви и християните свободно извъшвали богослужение. Такава църква имало и в гр. Киев. Княгиня Олга наблюдавала живота на християните, могла да узнае за тяхната вяра и да направи сравнение със славянското езичество. Със своя светъл и проницателен ум тя схванала, че езичеството не могло да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители й открили небесната чистота и висота на християнското учение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да приеме кръщение в Киев, понеже се страхувала от вълнения между старейшините и народа, които, като езичници, не били разположени към християнската вяра. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни наставления във вярата в самата столица на християнството, за да не допусне някаква грешка. Княгиня Олга искала лично да види всичко най-хубаво в най-хубавата вяра, за да я възприеме с пълно убеждение на ума и сърцето. За тая цел в 955 г. тя се отправила в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с големи почести. Патриарх Полиевкт я наставил във вяра и я удостоил със св. кръщение, в което тя била наречена Елена. "Благословена си ти всред твоя народ - казал й патриархът, - понеже обикна светлината и остави тъмнината. Тебе ще благославят руските синове!"

Благоверна Олга се върнала в Киев дълбоко убедена в превъзходството на християнската вяра. Тя вече не могла да не желае да се обърнат към християнската светлина и другите, които оставали в езически мрак. Преди всичко, като любяща майка, тя говорела на сина си за тази вяра: "Аз опознах истинния Бог, сине - казала му тя - и се радвам. Ще Го познаеш и ти и ти ще се радваш. Християнската вяра е светлина и радост за душата. Чрез животворното си действие върху душата тя сама говори за своя неземен произход, за своето божествено достойнство. Приеми тая вяра и не само не ще съжаляваш, но ще се считаш най-щастлив, както аз считам себе си най-щастлива!" Светослав обаче обичал много славата, мислел само за битки и отговорил на майка си: "Как аз едничък да приема друг закон? Цялата ми дружина ще се смее на това." Макар и да не искал да слуша за светата вяра, той не пречел на другите да я приемат. Мнозина, като слушали убедителната проповед на княгинята, приемали св. кръщение. В древните руски паметници се говори, че св. Олга посяла първите семена на християнскатат вяра в своя млад внук Владимир и в неговите братя. Цели 12 години св. Олга разпространявала светата вяра далеч зад пределите на Киев. Тя умряла на 11 юли 969 г.

Летописецът преподобни Нестор, завършвайки своите известия за благоверна Олга, пише: "Тя била предтеча за християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред пълната светлина, както месечината нощем; тъй тя светела всред неповярвалите люде. Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след смъртта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи продължават да вършат чудеса."

Според мнението на някои историци света Олга - Елена била българска княгиня и следователно отишла в Русия вече християнка.

Кратко животоописание на Св. Никодим Светогорец

Св. Никодим Светогорец е православен църковен писател от гръцки произход. Роден е на о. Наксос. Получил образованието си в Смирна. От 1775 г. се подвизавал в Св. Гора Атонска. През 1783 г. приел схима и дълго време живял като затворник. Почти 30 години посветил на редактирането и подготовката за печат на класическите си трудове по аскетика - св.преп. Симеон Нови Богослов, св. Григорий Палама и други подвижници. Превел и редица католически произведения, в частност книгата на монаха Лоренцо Скуполи (XVII в.) "Духовна бран". (Преведена от св. Теофан Затворник под името "Невидимата бран", книгата добила голяма популярност).

Освен преводи, житийни, вероучителни и назидателни трудове, св. Никодим Светогорец е оставил и екзегетически книги. Той е съставил тълкувания на Съборните послания и тълкувание на Посланията на св.ап. Павел. Коментарите се основават главно на творбите на Блажени Теофилакт и Екумений Трикски и съдържат множество забележки и подробни азбучни указатели. При работата си св. Никодим използвал и ръкописа на митрополит Митрофан Смирненски (IX в.), намерен от него в един от Атонските манастири.

Св. Никодим поразявал своите съвременници със задълбоченото си познаване на Библията, части от която знаел наизуст.

През 1955 г. Константинополската църква причислила Никодим Светогорец към сонма на светците.

Паметта му се празнува на 1 юли.