Д. Вълчев: ДСБ не може да ни прости, че свалихме Костов от власт

/КРОСС/ - Г-н Вълчев, обяснете ми как Реформаторският блок хем е част от управляващата коалиция, хем част от него е в опозиция.

- Положението в РБ е като в един организъм, който е вдигнал температура. Има очевидно някакъв проблем, има инфекция, но щом има температура, значи има и антитела.

- Кои са антителата?

- То и в човешкия организъм поименно не можем да ги посочим. Надявам се да има някакво желание тази формация да бъде запазена. Това, което на нас от ДБГ не ни харесва, а подозирам, че и на другите партньори не им харесва е начинът, по който се случиха нещата. Ако колегите от ДСБ отначало са имали желание да напуснат управляващата коалиция (това е тяхно право, разбира се), редно беше да кажат: „Дайте да се съберем и да сложим на масата онези разпоредби, които са важни." И да решим заедно къде минава линията на компромиса. Значи - това можем да жертваме, но това в никакъв случай, защото е важно. Можехме заедно да обсъдим темите, а не да бъдем поставени пред свършен факт. Политиката на свършените факти е огромен проблем. Не може да научаваме от медиите, или от трибуната, че партньорът ни има някаква рязка позиция.

- Не разбирам какво означава рязка позиция и да минеш в опозиция, а да останеш във властта.

- Това е друг въпрос, но да искаш да напуснеш управлението, в което си, е много рязка позиция. Основният политически въпрос е във властта ли си, или си извън нея.

- Питах ДСБ къде са - във властта или извън нея?

- Бях пошегувал по темата и колегите от ДСБ ми се обидиха, но положението наистина изглежда като юнака, който се бие с триглавата ламя и с две от главите се бие, а с третата се целува в почивките. Ако те твърдо са решили да са в опозиция, правилно е да нямат никакви представители в изпълнителната власт. Другото не е почтено. Разбирам, че те правят известни усилия участниците им в изпълнителната власт да напуснат, но не им се получава.

- Да не би да намирате за нормално това, което правят в парламента?

- Това е другата страна на въпроса. Рискуваме да изпаднем в комично положение. То можеше наистина да е смешно, ако не е толкова сериозно. Без ДСБ да напуснат групата на Реформаторския блок, то по един законопроект ние ще бъдем в следното положение: Ако групата има пет минути за изказвания двамата съпредседатели ще говорят по две минути и половина. Единият ще зове да подкрепим проекта, другият да не го подкрепим. Ще изглеждаме доста специфично.

- Как Радан Кънев няма да преподписва споразумението и в същото време ще остане съпредседател на парламентарната група на РБ?

- Изпълнителният ни съвет обсъди тази тема и се обединихме около следното: РБ има предходно решение за участие в управлението. Решението може да бъде променено от името на РБ само, ако се гласува по съответния ред, в съответния орган. Това не беше направено, защото не бе събрано необходимото мнозинство. ДСБ се оказаха сами. Следователно РБ запазва участието си в управляващата коалиция. По въпроса две мнения няма. Колегите от ДСБ изтъкнаха, че са взели решение за участие в РБ на Национално събрание и такова ще имат през март. Дотогава дори и да искат, не могат да напуснат.

- А питаха ли Националното съвещание като обявиха, че излизат в опозиция?

- Може би това е от компетентността на друг техен орган. Не познавам техните правила на работа, но въпросът за парламентарната група е изключително сериозен, защото правилно е да се знае, включително и поименно кои от депутатите са в управляващото мнозинство, кои са в опозиция. Другото е непочтено.

- Казвате ми, че не знаете кои от групата на РБ са минали в опозиция?

- Въпросът ще се реши лесно. Ние имаме проект за основните параметри на нещата, които очакваме да се случат през следващите шест месеца на управлението - в областта на съдебната реформа, на образованието, на енергетиката и т.н. Правилното е всеки от министрите, от депутатите и членовете на Изпълнителния съвет на РБ или да го подпише, или да не го подпише. И ще стане ясно кои точно подкрепят управлението и кои са минали в опозиция. Колегите от ГЕРБ правилно поставят въпроса: Добре, колко човека от вас ни подкрепят. За тях е важно да знаят, защото мнозинството освен всичко друго е и аритметична величина. То не може да бъде ирационално число.

- Защо след като са в опозиция не напуснат групата и отидат там, където е опозицията? Ако не искат, няма ли да ги изключите?

- Не мога да отговоря защо не излизат от групата. На втория въпрос ще отговоря, че ние все още се надяваме да бъдат намерени някакви решения, които да запазят единството на групата на РБ и се надяваме, че това ще е така.

- Ако надеждите ви не се оправдаят, ще ги изключите ли?

- Нека на този етап се придържаме към надеждата.

- Възможно ли опозиционността ДСБ да е стъпка към създаване на нов десен проект, за какъвто вече се заговори?

- За мен основните проблеми на дясното в България, освен същностната идентификация на дясно мислещия човек, са два. Първият е, че в модерния западен свят обикновено с дясното се идентифицират хора, които вземат отношение по няколко базови двойки понятия. Избират свободата пред сигурността. Избират икономическото развитие пред социалното обгрижване на хората с по-ниски възможности. В България от промените през 1989 г. под дясно се разбира нещо различно. Ти трябва непременно навсякъде да виждаш агенти на ДС, да мразиш Русия.. Това не е въпрос на дясност, а въпрос на определена нагласа. В България дори езикът не е десен и много често преминава в болшевишки, но с обратен знак.
Другият проблем на дясното е, че всяка от групите, които претендират, че изразяват вижданията на дясномислещите хора, се опитва да се затвори като обяви останалите за несъвместими с истинското, с автентичното дясно. И когато тези хора осъзнаят, че дясното се е фрагментирало до степен, че не могат да влязат в парламента, изведнъж се присещат, че другите не са чак толкова лоши и започват да се групират. След това отново започват да се капсулират и пак се разпадат. Тече един безкраен разпад и събиране, от който не се появява нищо дълготрайно. И това е много голям проблем. Когато липсва един политически субект, който да има континуитет във времето, през управленията, тогава той не може да изгради своя администрация, не може младите, които мислят по този начин, да заемат местата на предходните, т.е. да има предвидимост на този политически субект. Има и още един проблем - понеже лявото е толкова слабо в момента, всичко се е скупчило в дясното и всеки смята, че е много престижно да каже, че е десен.

- Да не би това да е причина за разпада на РБ? Публична тайна е, че в ДСБ недолюбват вашата формация и смятат, че тя не е достатъчно дясна.

- Истината е по-различна. Част от хората в ДБГ сме свързани с НДСВ и с управлението, което замени управлението на Иван Костов. Това е причината никога да не можем да бъдем признати за десни. Ние свалихме Костов от власт.

- Защо се събрахте тогава с ДСБ?

- Като оставим настрана тази част от нещата, които са съжаление се оказват доста важни за някои, по базови разбирания мисля, че сме близки. Например, всички искаме да бъдат реформирани няколко базови системи в обществото. Ние нямаме различия по това, че правосъдната система трябва да бъде реформирана. Нямаме различия, че здравеопазването харчи страшно много пари, постигайки нисък резултат. И че нито пациентите нито лекарите са доволни. Нямаме съмнения, че в образователната система реформите трябва да се правят много по-динамично. Ние нямаме различия по същностните теми. Съдебната реформа не е религиозен въпрос. Тя не е въпрос вярвам- не вярвам, този е сатана, а този е ангел. Разбира се има добри съдии има и подкупни...

- Не ви ли се струва, че съдебната реформа беше използвана като претекст?

- От моя гледна точка промените в съдебната система са и по-сложни и по-дълги. Има много неща, които могат да се направят на разнище закон. За съжаление по някаква причина те не бяха направени. Упрекват ме, че съм казал, че правосъдното министерство няма внесен нито един закон. Това е истина. Няма внесен нито един реформаторски закон. Да, те хармонизираха няколко директиви на ЕС, внесоха няколко промени в Наказателния кодекс. То всяка година там има по четири-пет промени. Това ли е реформата? Реформа ли е, че български съд няма да съди американски войници, които са гарнизон у нас. Това ли ще оправи съдебната ни система? Очакването ни към новия правосъден министър е в рамките на месец, два, три да бъдат внесени значими закони. Твърди се, че имало подготвени такива в министерството. Необходима е нова наказателна политика. В България сме криминализирали какво ли не. В Наказателния кодекс са включени и деяния, които могат да бъдат преследвани и по административен ред. Голяма част от прокуратурата, следствените органи и наказателните съдилища се занимават с дела, които нямат голямо обществено значение. Големият проблем на прокуратурата, е един прокурор има по 300 преписки годишно. Кой би могъл да ги разгледа? Ако ти можеш да разгледаш само 100, а имаш 300 кои 100 ще разгледаш? Които решиш... И вместо да атакуваме този въпрос, да създадем нова наказателна политика ние нищо не правим по темата. В България има 95 % осъдителни присъди. Това означава, че влезеш ли в съда, няма никакъв шанс да те оправдаят.

- Какво е обяснението?

- Има силен наказателен уклон, обаче точно към тия дела, към които обществото има най-голям интерес, по тях няма осъдителни присъди. Обяснението е, че има двоен стандарт. В България всички системи имат двоен стандарт. Дядо Петър от Пещера и човекът от жълтите павета еднакви възможности ли имат за лечение? Това практически са две различни здравни системи. А в образованието какво е? Еднакви възможности за образование ли имат детето от английската гимназия в София и това от селското училище? Еднакъв шанс ли имат тези две деца, еднакво качество образование ли получават? Същото е и в съдебната система. Ние еднакви шансове ли имаме, когато отидем в съда? Това са много сериозни въпроси и фактът, че истеризираме на идеологическа тема само замъглява истинските проблеми и не позволява да се вземат решения, от които обществото наистина има нужда.

- Това правителство ще изкара ли мандата си?

- Не съм много силен по прогнозите. Правителството има потенциал. Оказа се, че по важни въпроси могат да се постигат мнозинства. При толкова раздробен парламент трябва да си даваме сметка, че когато искаш да мине едно решение или законопроект малко по-отрано трябва да се започне и трябва да се обикалят всички парламентарни групи. Ако са необходими разумни компромиси - ще ги направиш, за да се върви напред. Това е начинът. 

Павлина Живкова

„Епицентър"