• 28 Ноем 2024 |
  •  USD / BGN 1.8572
  •  GBP / BGN 2.3451
  •  CHF / BGN 2.1010
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 0°C

Бойко, Бог и България

Бойко, Бог и България

Едно електорално объркано общество наистина е способно да повярва, че има нужда от "твърда ръка". Суфльорите, които му нашепват, че либералната демокрация е отживелица, са достатъчно много.


За да укрепи ръководната роля на партията (Фидес), унгарският премиер Орбан трябваше да променя конституцията. ГЕРБ постигна същото само за година и половина и то без да докосне основния закон. Бойко Борисов започна с опипването на почвата в тази посока още предизборно, а това буди сериозни тревоги, тъй като след постигането на модела „Орбан" идва ред на амбицията по технологията „Путин". Ако бившият конституционалист Георги Марков бе възкликнал „Гледайте Борисов, мислете за Орбан" само в зала Арена Армеец, докато ГЕРБ откриваше предизборната си кампания, бихме могли да предположим, че масовите сцени помрачават разума на юриста. Дори бихме допуснали и прекалено вълнение, предизвикано от наситеното присъствие на Веселин Маринов, в комбинация с патетични речи. В случая, обаче, не говорим за „проблясък", нито за инцидентно тласкане на най-голямата партия към апетити с авторитарен привкус. Напротив - конституционният експерт на ГЕРБ работи методично, целенасочено и напълно осъзнато, за да убеждава и бездруго електорално обърканото ни общество, че страната има нужда от здрава ръка, а либерално-демократичните възгледи са отживелица.

Когато опасността стана истинска

Тезата на Георги Марков, че България има необходимост от промяна в модела на управление не е нова. Тя датира от създаването на странния политически субект РЗС. Под предлог, че ще защитава родния производител на домашна ракия от акциз, наложен от неразбиращите тънкостите на българския бит и душевност еврочиновници, лидерът на формацията Яне Янев още в периода 2006-2007 година пропагандираше широко идеята за „рестарт на системата". Консултираше го отново Георги Марков.

Във времето, в което фигури от РЗС обикаляха страната с двулицеви плакати с надпис „Не посягайте на домашняка" от едната страна и „Смяна на политическия модел" от другата, Виктор Орбан още бе лидер на опозицията в Унгария. Така че тогава бившият конституционалист и кандидат-президент на въпросната квази-партия нямаше „успешен" пример, който да дава. Щенията на Георги Марков за твърда ръка и различен модел на управление пък не изглеждаха толкова опасни, тъй като бяха лансирани от странно политическо формирование с неясни, малобройни избиратели и липсваща идеология.

Сега, повече от седем години по-късно, когато зад Марков стои партия с милионен електорат, идеите за нова конституция изглеждат не просто екзотични, а опасни. Сега, когато юристът има за пример унгарския премиер и не се свени да го използва, увличайки в това и вероятния победител на изборите - Бойко Борисов, устоите на инак крехката ни демокрация изглеждат все по-заплашени.

Вкус към авторитаризма

Впрочем, ГЕРБ и в частност техният лидер вече имаха възможност да покажат вкус към авторитаризма и овладяването на всички власти в страната. И без да отрича демократичните устои, в мандата между 2009 и 2013 година бившият вътрешен министър Цветан Цветанов раздаваше „присъди" за различни неудобни магистрати. Без дори да поглежда към Унгария пък Борисов успяваше да изговори цялата държавна власт от първо лице, единствено число. Без да отрича официално либералния модел, както стори Орбан, бившият премиер успяваше да покаже на парламента предпочитанията си за фигурите във ВСС, а след това на ВСС за избрания от него главен прокурор. На Борисов дори не му се наложи да дава обяснения за случаи като „Ало, Ваньо" или едноличните решения за футболни отбори, превозвани с правителствения самолет. Макар и в парламентарна република, премиерът не само се държеше като недосегаем, а Народното събрание дори не понечваше да упражни контрол върху него.

За да стигне до изказването, че ще преследва националните интереси, а не някаква форма на либерална демокрация. И Виктор Орбан преследваше същата цел, настанявайки се удобно във всяка една от независимите власти на Унгария. За да овладее медиите имаше необходимост от законодателна промяна. У нас медиите отдават почит на премиера (без значение кой е той) още преди да е спечелил изборите. За да кадрува в съда, Орбан трябваше да предприеме поредица нормативни стъпки. У нас това се случва с разговор в Банкя. За да има контрол над регулаторните органи, унгарският премиер също трябваше да променя закони. В България регулаторите не са нищо повече от партийни квоти. За да срасне партията си „Фидес" с държавата, Орбан трябваше да промени конституцията. ГЕРБ успя да направи това само за година и половина, без да докосне основния закон.

От Орбан към Путин

 

Каква е ситуацията към момента? В програмата на ГЕРБ залягат мъгляви обяснения за промяна в основния закон, а уж независими анализатори прокламират създаването на президентска република. В контекста на демонстрираните досега умения от Борисов да овладява всеки източник на власт, идеята за конституционна промяна изглежда като заявка за президентски мандат, който да бъде източник на неограничена власт. Още повече, че само преди година лидерът на ГЕРБ уж на шега каза, че иска да бъде и държавен глава, защото само това не е бил.

Подобен тип опипване на почвата още в предизборната кампания трябва да бъде сериозна индикация за узаконяване на скришните погледи, които Борисов хвърля към Унгария като политическа технология. От друга страна пък симпатиите на Виктор Орбан към руската форма на управление са всеизвестни и са естествено продължение на авторитарния модел, методично налаган в Унгария.

Постигне ли модела „Орбан", (препоръчван така силно от Георги Марков), Борисов неизбежно ще погледне и към технологията „Путин". Още повече, че в ГЕРБ кандидати за ролята на Медведев има достатъчно.

 

Коментар на Полина Паунова, "Дойче веле"

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай

Анонимен

Деконструкторът Волгин и Цензорите Велислава Дърева 23. Септември 2014 , брой: 219 2478 0 Три седмици откак предаването "Деконструкция" е арестувано, а водещия Петър Волгин - запрян в карцера на мълчанието. Без обяснения. С недомлъвки. Временно, казват. До след изборите. Може би. Ако вярваме - на кого? На властта?! Коя власт? На служебното на негово президентско безличие правителство, озарено от самодоволната ухилена физиономия на Близнашки, въздигнат до личен "чистач" на ББ (в мафиотската култура и практика "чистачът" прочиства терена от всякакви неудобни за Боса личности и политики)? На едно правителство, конструирано от елитни протестъри, постигнали своите елитни цели за сметка на гражданите, които предадоха и продадоха на третия ден? Какво им оставаше на конструкторите, освен да деконструират "Деконструкция"? Волгин е осъден на мълчание Да не мъти главата на бедния слушател с нечестиви леви мисли, да не докача общественото благоприличие с еретични социални идеи, с недопустими разсъждения за свобода, солидарност и справедливост, и особено - със своето "небалансирано и манипулативно поведение", "безпардонен, невъзпитан и обиден тон", "нискокачествена, изпълнена с омраза пропаганда", "ярки политически пристрастия, лични коментари, подбора на гостите и съдържанието на въпросите", както гласят гневните писма на четирима възмутени граждани до СЕМ от септември 2013 г. Волгин, удостоен от колегите и слушателите с наградата "глас №1 на "Хоризонт" за 2013 г.", е лишен от глас. До 11 октомври. Уж. Защо? За да не се срамуват Г. Лозанов и Г. Папакочев може би? На 4 януари 2014 г. в сайта NОresharski.com отекна техният жален поплак: "НИЕ СЕ СРАМУВАМЕ!" Срамуването изби като Herpes protesticus по повод и в чест на четвъртвековния юбилей на предаването "12 плюс 3". От какво се срамуваха? "От това, че напълно основателно повече от половин година протестиращите срещу правителството на антиевропейската, русофилска олигархия освиркват шумно и с нескрито презрение името на шефа и един от водещите на предаването Петър Волгин... От това, че в опит да се манипулира аудиторията се използват перфидните агитационни методи на ЦК на БКП и ДС, за да се лансират груби антиевропейски и антизападни нападки за сметка на проруските и евразийски тези - нещо, което е далеч от официалната (засега поне в нейната видима част) политика на България и което е несъвместимо с националните й интереси." От което следва - какво? Че Волгин, бидейки изобличен като антизападничав антиевропеец, перфиден олигархо-русофил и путинист, е несъвместим с "националните интереси". "Интереси", конструирани от патологични русофоби, хонорувани поклонници на украинските неонацисти, любители на "Пуситата" и на курабийките с надпис "Fucк!" В този смисъл Волгин и "Деконструкция" са направо зловредни. Един заглушен, затъкнат микрофон изтри срама от челото на двамата срамежливци. Срамливите вече не се срамуват. Дано не им е за първи път. Те са, макар и асиметрично, отмъстени. Дано им е за последен път. Волгин е наказан. И правилно! Защото - "Какво иска да ни каже водещият?", попита покъртително президентската комисарка в СЕМ Мария Стоянова на 28 януари 2014 г. "Какво иска да ни каже водещият?" означава "Как смее! Какво си позволява?! Позор!" и прочее прелести. Наистина - "Какво иска да ни каже водещият" с "тези коментарни монолози, които си позволява", които "монолози са доста патетични и емоционални", "до каква степен въпросните монолози са издържани, балансирани, обективни, до каква степен те са подплатени с факти, когато са насочени да информират публиката, и каква всъщност е тяхната цел", и изобщо - "Каква е целта, когато се изрича всичко това?" Защото (недопустимо!) "В предаването "Деконструкция" мнението и фактът са свързани и слушателят има проблем да разграничи мнението от факта", казва президентската комисарка и ей така, лежерно, някак между другото, с небрежността на гений, прави исторически принос в теорията на журналистиката. Ех, г-жо! Факт без анализ има. Това се нарича информация. Но анализ без факт няма Ако пък се пръкне "анализ" (а) без факт или (б) въпреки факта, въпреки истината, това се нарича (а) интрига, клюка, клевета или (б) пропаганда, манипулация, лъжа. И тук идва библейското откровение на г-жа комисарката: "Това схващане в България, че ние имаме право на лично мнение, е доста спорно от професионална гледна точка. Знаете ли защо? Защото когато журналист застава пред микрофона, не заставаш в своето лично качество, а като служител на една компания, в случая медия". Свобода на словото? На мисълта? На съвестта? Лично мнение? Гражданска позиция? Имате много здраве от президентския комисариат! Няма журналисти, драги читателю! Има служители, обслужващ персонал, ливреи с микрофон, които нямат право да произнасят мисли. Те са длъжни да произвеждат само политически целесъобразни междуметия, придихания, въздишки и възклицания, възторжени при това. Едно отклонение: Докато щудирах трепетно горецитираната стенограма (разтърсващо четиво!), машината на времето проскърца зловещо с ръждясалите си зъбища и ме заби обратно в миналото, и си спомних безбройните "разговори" отпреди 1989 г., когато разни високопоставени лица (в смисъл - поставени, турени, инсталирани нависоко) периодично ме "профилактираха" с гневния въпрос: "Какво искаш да кажеш с това?!", и размахваха яростно собствените ми творения. "Каквото съм искала да кажа, това съм написала", отвръщах. "Обаче между редовете се чете друго!", изригна веднъж нависоко поставеното лице. "Аз отговарям за написаното в редовете. Какво четете Вие между редовете - това си е Ваша работа!", казах. Лицето хлъцна и онемя. После се вля възторжено в сините редици. Цензорът, който сложи намордник на един микрофон щото хапе, е безименен и безлик. Не си казва името, нито си показва личицето, но пък ни демонстрира задника на властта. Този властен задник иска да пречупи, прекърши и дресира Волгин. Та утре, вместо да разобличава "безсрамното лицемерие на Запада", Волгин да истеризира до припадък за "безсрамното лицемерие на Русия и агресията на кръволока Путин, който-персонално-взриви-Боинга", да дитирамби за "вечната и неувяхваща българо-американска дружба, която за нас е като шистовия газ", да възпява бандеровците като пазители и гаранти на свободата и демокрацията, и пътьом да наплюва "Южен поток". Така се става свръхбезпристрастен и суперобективен, мил и любезен. Така си мисли задникът на властта. За сведение на споменатата телесна част, "безпристрастен, хеле пък безстрастен вестникар, е журналистически евнух". Казал го е Йосиф Хербст. Властта обича журналистическите евнуси и не понася Хербст Затова го уби най-демократично. Волгин е натикан в медийния изолатор. Той няма право да говори. Нямат право да говорят и Калина Андролова, Божан Петров, гостите на предаването - също, слушателите - съвсем. Но! Властта не бива да спира дотук. Тя трябва демократично и свободнословно да въздаде справедливост и да нанесе окончателен и смертелен удар по оная орда "комисари на подмяната" "дървояди на демокрацията", "паразити", "вируси" и "зарази", с "криминално минало", принадлежащи "към комунистическия репресивен апарат". Помните черния списък с враговете народни, оня публичен донос, списан с хунвейбински плам, гестаповска ненавист и сталинистки цинизъм. Един мрачен писък, изригнал из морално-естетическата преизподня на шпицкомандаджийския дух и душевност на сияйните и великолепните. Враговете бяха идентифицирани и посочени. За опозоряване и отстрел. За гражданско убийство и политически терор. В този миг - беше 4 ноември 2013 г. - започна политическият терор. А "моралната революция" катастрофира морално с цялото си фалшиво благочестие, лицемерна добродетелност и безпределна велзевулщина. Черният списък регистрира гражданската смърт на качествените но те не разбраха това. Защото черното дадзибао е апотеоз на техния страх от тези, които не ги е страх да пишат това, което мислят, и да мислят това, което говорят. Това е цензурата. Страхът на властта. Ужасът на властта. Гнилият, отровен дъх на властта, който задушава всеки глас, всяка мисъл, всяко стенание на угнетения човек. "Забранено е - да се говори да се мисли да се пише да се чете а най-сетне и да се живее". Казал го е Гео Милев. Убит най-демократично заедно с Йосиф Хербст. Цензурата винаги е една и съща. Нямат право да говорят ония, които говорят не това, което говори генерал-лейтенант, център-нападател, притежател на не знам какъв колан Борисов, по-точно - което му е разпоредено да говори; нито ония, които мислят не така, както мисли премиерът Близнашки, по-точно - както му е заповядано да мисли; нито ония, които пишат не така, както пише овластеният протестърски елит, по-точно - както му е платено да пише; нито ония, които четат и нещо друго, освен невежествените мудрословия на Джон Маккейн, Карл Билд, Расмусен, Барозу, Сикорски, Порошенко, Яценюк, Псакито и Фъкито... Арестът на "Деконструкция" е поредният ултиматум към българската журналистика и българските граждани. Един безсмислен акт за сплашване. Цензурата е гласът на властта Не на гражданите, не на обществото, не на човека. А на отровната симбиоза между явната власт и скришната; между олигархията с нейните мутри, муцуни и мафиоти, и тия, дето 300 дни изобразяваха титанична битка срещу олигархията. Цензурата е самоизобличението на властта. Нервният тик на властта, нейният панически гърч пред свободата, нейната морална мизерия, нейната нравствена нищета. Но не и гузната съвест на властта. Властта съвест няма. Защото е направена от алчност, арогантност, егоизъм, властолюбие, високомерие и непомерна, дебилна самовлюбеност. Защото слуша само своя собствен глас, опиянява се от собствения си глас и през цялото време тръби най-нагло, че това бил гласът на народа. Цензурата е покушение срещу свободата на словото, инквизиторският инструмент, чрез който властта заглушава гласа на народа. За да го изтръгне. Завинаги. Че да се възцари най-сетне благодатна тишина. Като в гробище. Гробище на думите, на мисълта, на словото, на съвестта, на достойнството, на гражданската позиция. Нашите скъпи покойници..., с каква искрена, чистосърдечна радост цензурата им пали свещи, обсипва ги с венци и цветя, обезсмъртява ги в паметници! Тя! Цензурата! Това "цивилизовано чудовище"! Този "напарфюмиран изрод"! Както казва Карл Маркс.

24.09.2014 16:21:06

Ясен

Циркаджийщината на Бойко просто няма край

20.09.2014 17:31:31

Даниела

Не виждам как Борисов ще управлява, освен ако отново служебното правителство не му помогне да подмени вота на хората

20.09.2014 17:29:21

Иван

Не виждам какъв ще е " по-твърдия" начин по който Бойко ще управлява... Да няма в предвид, че ще си подаде оставката на 2-рия ден ако се появи нова криза, а не както допреди още на втория?

20.09.2014 17:27:36

Гергана

Бойко, толкова ли не ти стига вече заграбеното, та искаш пак да се връщаш на власт, за да довършиш делото си и да източиш целия резерв на страната? Лакомията е голямо нещо и това си е

20.09.2014 17:24:35

Боби

Ако ГЕРБ се върнат на власт ни чака още по голяма криза и от тази която ни споходи и предишния път по време на тяхното управление

20.09.2014 17:23:04

Деси

Бойко отново демонстрира лудостта си и се е взел толкова насериозно, че си мисли, че е над държавата

20.09.2014 17:21:46

Илия

Знаете ли каква е разликата между Господ и Бойко Борисов? - Че Господ не се мисли за Бойко Борисов

20.09.2014 17:20:34

Лора

Борисов отново насажда ненужна паника в обществото с безумните си твърдения, като по този начин иска да уплаши хората и да ги изнуди да гласуват за него " за да може да ги спаси", а истината е, че иска да ги загроби

20.09.2014 17:19:22

Росен

Няма друга партия, която да е толкова неподходяща да управлява, колкото е ГЕРБ - само като им видиш лидера и ти става ясно колко са зле

20.09.2014 17:18:03

Мима

Елементарността на изказванията на Бойко може да се сравнява само с неговата некадърност

20.09.2014 17:16:56

Коста

Какво да очакваш от Бойко освен да говори глупости по теми от които нищо не разбира и да лъже народа, че мислел за него, докато всъщност мисли само за личната си изгода

20.09.2014 17:15:28

Мишо

Поредната част от безкрайната траги-комедия " Размислите на една Тиква " е вече факт

20.09.2014 17:14:11

Сашо

Свидетели сме на поредните популистки действия на Борисов, които са изпълнени с лъжи и манипулации целящи повече ( незаслужен ) вот на изборите

20.09.2014 17:12:56

Катя

Борисов е полуидиот и това е по-добрата му половина

20.09.2014 17:11:36

Жоро

ГЕРБ и Борисов, ако наистина искат да помогнат, трябва веднага да напуснат политиката и да престанат с измамите си. Само така страната ще започне да се подобрява

20.09.2014 17:10:26

Симона

Като е такъв експерт и е толкова загрижен, защо навремето, когато страната имаше нужда от адекватен управляващ, Бойко си подаде оставката?

20.09.2014 17:09:06

Пламен

Не съществува по-неподходящ човек да решава настоящите проблеми в страната от Борисов. Дано народа не се излъже да гласува за него

20.09.2014 17:07:49

Радо

Бойко само имитира загриженост, за да си вдигне рейтинга, единствената му цел е властта

20.09.2014 17:06:12

Анонимен

Никой не трябва да се заблуждава в добрия изход от идеализирането на Б.Борисов ! Човекът е страхлив, без идеи, тежко болен е от нарцисизъм и сребролюбие и най-лошото - подвластен е на Задкулисието ! Поддържа тайни връзки с Московски структури, откъдето му дърпат конците и го направляват, а всичко това се знае от Запада и ПОДКРЕПАТА, за която намекват услужливо, изглежда няма да я получи ! БЪЛГАРИ, Б.Б. СЪЩО НЯМА ДА Е СПОЛУЧЛИВ ИЗБОР, всичко е само блъф !!!

20.09.2014 13:39:08

  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2024 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.