В навечерието на унгарския майдан

/КРОСС/ Съединените щати най-после започнаха открита война с унгарския премиер Виктор Орбан. Отдавна Вашингтон отправяше предупреждения към действията и политиките на Орбан, но този път непокорният унгарски премиер преля чашата на търпението. Той обвинява чуждестранните енергийни доставчици, че „отнасят у дома милиарди форинти печалби", посредством организирани действия срещу унгарските семейства, т.е., че печелят от високите сметки за ток, които унгарското население плаща.

Разбира се, това е самата истина. Но някакси не е прието да се мисли, а камо ли да се казва на глас. В настоящия момент унгарското правителство преговаря за национализация на енерго-разпределителните предприятия, което взриви отлаганото досега решение на западно-либералната щатска машина за разправа с Орбан. Вече няма да има никаква прошка.

Това не е първият случай, в който Орбан предприема скандални решения, които са в разрез с доктрината на наднационалния капитал.

Наднационалният корпоративен капитал е приел за свое оръжие говоренето за „демократичните ценности" като един пропаганден словесен камуфлаж, но всъщност зад тази словесна маска стоят съвсем ясни финансови интереси. Може да се каже, че доктрината на либералната демокрация е едно фалшиво покритие за действия, които нямат нищо общо със симпатичните думи за „демократични ценности", които всеки нормално интелигентен човек по подразбиране споделя. И тъкмо тук е голямата уловка. Разминаването между харизматичната доктрина за демокрация, като словесно обаяние, и истинската същност на нещата, е най-голямата лъжа на нашето време, на съвременността.

Това не е първото ужасно прегрешение на Орбан. Той иска да ограничи чуждестранната собственост в унгарските банки на не повече от 50%. Освен това предприема кризисни ходове за национализация в някои икономически сектори. Но да мислиш за икономическия просперитет на страната си е абсолютно недопустимо, според доктринерите на „демократичните ценности", и моментално започнаха атаките. Вашингтон въведе забрана за влизането в САЩ на няколко унгарски граждани, свързани с правителството. По-рано този месец американската рейтингова агенция Standard & Poor's намали прогнозния си рейтинг за Унгария на „негативен" заради водената от правителството политика. През септември Бил Клинтън, този класик на интимния морал, обвини Орбан, че искал вечно да бъде на власт и да се обогатява. Барак Обама започна да говори, че гражданското общество в Унгария има проблеми. Виктория Нюланд, тази сленг любителка на ЕС, също се включи в битката срещу Орбан, като го обвини в няколко смъртни гряха: че разпалва национализъм, че ограничава свободата на пресата, че демонизира гражданското общество и че забележете, е сключил няколко мръсни сделки в енергетиката. Последното яростно обвинение е свързано с договора между Унгария и Русия за строежа на два нови атомни енергоблока в ядрената централа „Пакш". Тези блокове ще се строят със заем, предоставен от Русия, на стойност 10 млрд. евро.

Крайно време е Орбан да бъде свален от власт. Между другото, унгарският парламент гласува този кредит 10 млрд. евро от Русия със 110 депутата „за", 29 „против" и 19 „въздържали се". Самият Виктор Орбан обяснява този кредит с това, че условията по кредита са по-изгодни от тези на банките и дават възможност на унгарската държава да спести около 2,7 млрд. евро за целия погасителен срок от 32 години. Уточнявам, че АЕЦ „Пакш" е единствената атомна станция на Унгария, точно както е АЕЦ „Козлодуй" за България. „Пакш" е разположена на 100 километра от Будапеща, и в момента работят 4 енергоблока от типа ВВЕР - 440, първият от които е пуснат в експлоатация през 1982 г.

Но да се върнем на проблема „Орбан". Сами разбирате, че след подобни действия на Орбан конфликтът на САЩ с унгарския премиер е задължителен. Да не говорим, че Орбан дава и други странни знаци. Например, през 2013 г. той погаси бързо кредита на Унгария от 20 млрд. евро към МВФ и дори настоя за закриване представителството на фонда в страната. Орбан национализира пенсионната система и засили контрола върху Централната банка. Колкото до обвиненията срещу Орбан, че потъпква гражданското общество, става дума за това, че унгарският премиер вдигна мерника на неправителствените организации и започна да ограничава тяхното влияние. Например, започна финансови проверки на някои фондове със западно финансиране, които поддържат опозицията. Разбира се, това предизвика бурното недоволство на САЩ, които използват неправителствените организации за разпалване на протестни движения и цветни революции.

През юли 2014 г. Виктор Орбан заяви, че балансът на силите в света се е променил и че САЩ използват падането на комунизма и митовете около него, за да поддържат сложни отношения между Русия и страните от Източна Европа. Поради изложените факти и причини, всички ние много скоро ще станем свидетели на поредния майдан, този път в Унгария. Подкрепата за Орбан е голяма и западните доктринери доста ще трябва да се потрудят, но за тях няма невъзможни неща. Ако трябва, ще паднат гръмотевици, ако трябва снегорин ще мине. Времето става лошо за Орбан.

Калина Андролова

БНР, „Деконструкция”