Пл. Орешарски: Подценихме отрицателната роля на еврофондовете. По-важни са не публичните, а частните инвестиции

/КРОСС/ Влиятелни обществени и политически фигури са закриляли КТБ и са позволили да се разраства с държавна подкрепа и да бъде управлявана с „незабелязвани" от регулаторите нарушения, счита бившият министър-председател Пламен Орешарски: „Не би следвало никой, но всички сме хора и понякога не издържаме на силен натиск. Честно казано, не зная, сигурно влиятелни обществени и политически фигури". „Лесно е да се прехвърли вината на кабинета „Орешарски", но истинското разрастване е преди това. Ние се опитахме да минимизираме загубите, но за съжаление не успяхме", посочи той в интервю за BTV.

Бившият премиер подчерта, че банката се е разраснала при първия мандат на ГЕРБ - от 2009 г. е била с 2 млрд. лв., а до края на мандата на Борисов вече е била със 7 млрд. лв. „и приблизително на толкова беше затворена". Орешарски допълни,че при встъпването му в длъжност банката бе събрала близо 60% от депозитите на държавните предприятия. Той подчерта, че неговото правителство е изпълнило без корекция решението на служебния кабинет на Марин Райков, въвел ограничения за депозитите на държавните фирми в една банка.

Орешарски изтъкна, че за фалита на КТБ са допуснали пропуски и от управление „Банков надзор", и от самата БНБ, която „не е анализирала много внимателно", както и одитът, който също не е бил „особено внимателен". Запитан дали това е дело на невежи, отговори, че познава голяма част от тях - те са грамотни, но „може би не са имали свободата на действие в работата си".

В отговор на въпрос дали са необходими предсрочни избори, Орешарски отговори, че нито една от прокламираните реформи не се реализира и не е ясно за какво кабинетът продължава да стои. "Ние добре правим магистрали, но трябва и да пътува някой по тях, трябва да има бизнес и да имате пари да зареждате", допълни той и препоръча всеки кабинет да се фокусира върху подобрението на бизнес средата, привличането на инвестиции и увеличаването на благосъстоянието на хората.

Някои от аргументите за прекратяване на мандата за правителството ми не ми бяха известни, но аз никога не съм проявявал интерес към чисто политическите аспекти. Мой ангажимент беше изпълнителната власт. „Олекна и парламентарната подкрепа, на която до този момент се радвах. Така че прекратяването на мандата беше съвсем логично, а всичко, което те казаха...никога не съм проявявал интерес към чисто политическия аспект на взаимоотношенията. Такава беше и уговорката ни - парламентарната подкрепа е техен ангажимент, мой ангажимент е да ръководя изпълнителната власт (...) И да е имало някакви уговорки, те са били далеч преди да ме поканят за премиер. Когато отговарях на поканата, поставих съвсем други условия, свързани с работата на изпълнителната власт, а не с политическите взаимоотношения на двете партии", каза Орешарски.
Той не се ангажира с коментар за т. нар. тайни договорки между ГЕРБ и ДПС, но допуска, че това е т. нар. „кафе" между Борисов и Местан. И да е имало някакви уговорки, те са били далеч преди да ме поканят за премиер. Аз поставих условия, свързани не с политически взаимоотношения, уточни той.

До евроизборите нямах проблеми с парламентарната подкрепа, търкания почнаха после и дойде краят на мандата.

В началото на мандата не съм имал проблеми със сектор „Сигурност", не съм усещал спорът там. Вицепремиерът Йовчев беше от силните вицепремиери и вътрешен министър за целия преход, заяви той.

В протестите имаше всякакви елементи, но какво значение има това вече, попита той.

Българският дълг доскоро бе много нисък (5 млрд. и вътрешен, и външен). Оттогава расте, а дългова спирала значи той да расте по-бързо от икономиката, значи за тези години категорично е нараснал и тенденциите са да продължи. Темата заслужава внимание и коментари, отбеляза той. Участвал съм в предоговаряне на стари и необслужвани дългове, това е неприятно занимание - зависим си от кредиторите си, може да загубим част от суверенитета си, това е притеснително, каза Орешарски.

Неразумната дългова политика започна от 2010-2011 г., когато започна натрупването на дългове. Бюджетните дефицити можеше да бъдат по-ниски. Някои дългове трябва да се вземат, старите се рефинансират с нови, но дългът на нетна основа се е покачил от 12 на 29. Страхувам се, че до края на годината излишъкът няма да се задържи, добави той. Приходната част сега се стабилизира основно в резултат на мерките, взети в моя мандат: мобилният финансов контрол, обратното начисляване на ДДС.

Работим на бюджетни дефицити, а те винаги натрупват дългове. Не виждам по-голям контрол върху разходите, посочи той.