Зарков: Ако има корупция, то тя е в изпълнителната власт

/КРОСС/ Крум Зарков, член на Изпълнителното бюро на БСП, в интервю за предаването „Това е България" на радио „Фокус".

- Дискусия за единен орган за борба с корупцията по високите етажи на властта отвори председателят на БСП Корнелия Нинова на събора на партията на Бузлуджа. Повече подробности по предложението ще получим от Крум Зарков, член на Изпълнителното бюро на организацията. Търсим го за отговор на въпроса, защо БСП отвори тази дискусия?

- От доста време вече в България се говори за единен орган за борба с корупцията. Тази идея залегна и в докладите на Европейската комисия, знаете, в мониторинговия механизъм. Такъв орган българското правителство се е ангажирало да създаде. И тук е въпросът, дали ще създадем поредната административна тежка структура, която няма да доведе до нищо кой знае какво, или ще се възползваме от възможността да създадем работеща оперативна структура, която действително да допринесе да се изтръгне корупцията от високите етажи на властта. В този ред на мисли г-жа Нинова влезна в този дебат и постави на обсъждане нова идея, а именно сегашната дирекция, която съществува в ДАНС, да бъде извадена оттам, а не прибавена към. Да бъде извадена от ДАНС, да бъде обособена като самостоятелна агенция с необходимите нормативни правомощия и да започне работа само и единствено върху корупционните престъпления, свързани с висши държавни чиновници. Това е идеята, тя е част от един по-общ дебат и мисля, че е много по-работеща, отколкото това, което се предлага като първоначален вариант от управляващите.

- А защо президентът Радев трябва да определи директора на тази агенция?

- Причината отново е доста проста - корупция, ако има, то тя е свързана с изпълнителната власт, тъй като там е властовият и материален ресурс. Съвсем нормално е да се назначава ръководител на тази нова агенция, извън изпълнителната власт, а президентът, знаете по Конституция, е равно отдалечен от всички власти. Освен това, това не е ново. И в момента, и днес президентът е този, който назначава председателят на ДАНС например, председателят на Агенцията за разузнаване, председателят на Агенцията за технически операции и дори главният секретар на МВР. Именно за да може в тези силови, репресивни структури да се търси баланс между двете глави на изпълнителната власт и да не може един и същи орган да концентрира в себе си цялата мощ на държавата.

- А защо не от парламента?

- Парламентът е възможно най-политическият орган. Той може да има отношение към наблюдението на тази структура, евентуално към избор на нейни заместник-председатели, ако такива се предвиждат, но парламентът, още веднъж, е този, който най-много е свързан с и лошите практики, за съжаление, в нашата страна. Истината е, че трябва орган, който е малко над партийните страсти, за да може и работата на антикорупционния орган да не бъде засечена от съмнения за политическа разправа или поръчкови изпълнения, както за съжаление в миналото се виждаше.

- Добре, но на президента няма ли да дойде малко повече властта в силовите структури?

- Президентът има по Конституция такова правомощие, а и тук става дума за назначаване на председателя на една такава евентуална нова агенция. Това не значи, че тази агенция ще е на оперативно ръководство на президента. Този председател, освен че ще бъде избиран и назначаван от президента, трябва да бъде и достатъчно защитен с други законови механизми, като например определянето на ясен мандат, както и на условия, при които той може да бъде отстранен. Така че президентът трябва да се ангажира със своя авторитет, институционален, при избора на нови председател, след което този председател и цялата нова структура би следвало да имат висока база на функционална независимост и да работят самостоятелно. Идеята на този орган е той да бъде оперативен, а не само административен, да бъде независим и затова да бъде извеждан до голяма степен от изпълнителната власт, и да бъде самостоятелен. Т.е. да може да решава кога, с кой и срещу кого да води своята работа.

- Г-н Зарков, нали разбирате, че председателят и неговите заместници на тази агенция, трудно могат да заменят работата на оперативните служители? Те на какъв принцип ще бъдат подбрани?

- Именно затова смятаме да стъпим или предлагаме да стъпим върху сега съществуващата структура, Специализирана дирекция за корупцията в ДАНС, където има и съответните подготвени служители, които разполагат и с необходимите правомощия, трябва просто законово да се обособи извеждането на тази структура и обособяването й в нова, независима от самата ДАНС, агенция. Това би помогнало, според нас, и на самата работа на ДАНС, която първоначално беше замислена, сигурен съм си спомняте, като контраразузнавателна агенция със съвсем различни правомощия, а не разследващ орган, който да гони престъпления, каквото без съмнение е корупцията. Така че има подготвени служители, предполагам ще се прегледат и техните правомощия в рамките на този дебат и законодателния процес, и те ще трябва да се извадят, за да се концентрират, и да могат да работят само и единствено върху това, което всички и българи, и чужди наблюдатели идентифицират като основен проблем на нашата страна, а именно корупцията, пак повтарям по високите етажи на властта.

- Възниква веднага въпросът, г-н Зарков, след като ще бъдат използвани същите служители, които са и сега към звеното в ДАНС, защо е необходимо да се изважда вън от ДАНС структурата?

- Вижте, очевидно е, че сега не работим достатъчно добре и трябва да проверим защо това се случва, както и да предприемем мерки, за да изострим чувствителността на органите върху този въпрос. Ние, от БСП, чрез Корнелия Нинова даваме това предложение. Ако някой измисли други, по-добри, сме готови, разбира се, да ги обсъдим. Но създаването на един нов орган, който да стъпи върху органи като Комисията за конфискация и Комисията за конфликт на интереси, които са органи, които само косвено се занимават с корупция, и които работят административно-бюрократично, т.е. там се работи на бюро, инспектори преглеждат документи, това няма да сработи. И затова предлагаме това алтернативно предложение. Нека да отворим дебата септември месец, но така и така сме се ангажирали страната ни да създаде подобен орган, нека се опитаме да го направим работещ. Това е нашият апел.

- Президентът Радев информиран ли е за тази идея преди поднасянето ѝ на „Бузлуджа"?

- Не, това е идея, която ние правим като политическа партия в рамките на един дебат, който ще се ангажира още в първите дни на септември. Това е идея и тя подлежи на обсъждане, и всички заинтересовани институции, включително и президентството, предполагам ще се произнесат своевременно.

- В какъв мандат трябва да работи, според вас, тази агенция?

- Това вече са технически детайли. В момента практиката е подобни органи да имат 5-годишен мандат на действие, т.е. малко по-дълъг от този на законодателната власт, така работят и другите агенции. Трябва да се търси все пак и някаква стиковка. Но това са неща, които трябва да се решат в рамките на дебата. Преди това обаче трябва да преценим внимателно какво точно искаме - концептуално да изчистим, както целта за този орган, така неговите правомощия, така и мястото му в цялостния институционален пейзаж. Върху тези три неща се спряхме ние сега, в края на юли и началото на август, и се надяваме септември да продължим оттам, а да не се въртим в кръг.

- Каква гаранция вие бихте могли да дадете и каква идея имате за тази гаранция, за да се отстрани политическото влияние и въздействие върху работата на въпросната агенция?

- Назначаването от президента на Републиката на председателя е първата такава гаранция. Втора такава гаранция, трябва да бъде начинът, по който работи самата агенция, т.е. тя да бъде достатъчно добре защитена от подобни вмешателства. За съжаление, гаранции пълни никога няма. И ние сме се нагледали на неуспешни такива опити страшно много. Страшно много наистина ще зависи от фигурата, подготовката и целеустремеността на човека, който ще поеме за тази работа.

- Имате ли предложения за тази фигура?

- Не, разбира се, че не.