Откриха начин да превърнат раковите клетки в мишени за имунната система

/КРОСС/ Дойде ли най-после годината, в която ще се преборим с рака? Ако въпросът ви звучи познато, то е, защото някой неизменно го задава в началото на всяка година от 80-те насам. В прословутия сериал "Западното крило" "да излекуваш рака" дори се превърна в метафора за вдъхването на напразни надежди, пише Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE.

В интерес на истината огромните усилия, фокусирани върху проблема, не са съвсем без резултат. Днес разбираме несравнимо по-добре механизмите, по които протича заболяването, имаме по-ясна представа за профилактиката и дори, чрез различни превантивни средства, успяваме да намалим значително честотата на някои видове рак. Но безопасното и сигурно лечение си остава химера.

Нещата обаче се промениха доста в началото на февруари, когато група учени от изследователския център "Фред Хъчинсън" във Вашингтон представиха нов метод за борба със заболяването. За разлика от всички предишни той е в състояние безпогрешно да разпознае раковите клетки и да атакува само тях, без да вреди на организма ви. И потенциално би могъл да се използва и за справянето с други опасни болести (примерно СПИН).

Методът е сложна смес от генна терапия, микробиологично инженерство и клетъчна биология. Но идеята зад него е достатъчно проста. Първо вземате Т-клетки от организма. После чрез специално синтезиран вирус имплантирате в тях допълнителни гени. Накрая инжектирате обратно клетките в организма. Модифицираната им ДНК вече е в състояние да разпознава специфична молекула, наречена CD19, която се среща по повърхността на някои типове ракови клетки.

Редовната физическа активност категорично намалява риска от ракови заболявания, доказа проучване на екип от Копенхагенския университет. Причината е, че при активно движение в организма се отделят по-големи количества епинефрин (адреналин) и интерлевкин-6, които помагат на имунната система да се справя с туморите. Учените са провели изследвания върху две групи мишки - едните затворени в клетките си, а другите оставени да въртят колела и да правят други упражнения. После инжектирали на всички препарат, който предизвиква рак на черния дроб. Само 31% от физически активните мишки развили тумори, срещу 75% от другите.

Това вече не е само теория: в края на миналата година учените приключиха изпитателен период с 31 пациенти, страдащи от остра лимфобластна левкемия. В 93% от случаите лечението е довело до пълна ремисия на болестта - резултат без прецедент в досегашната борба с рака.

Разбира се, има и някои трудности. Оставащите 7% от пациентите - всъщност двама души - са починали в резултат на остра автоимунна реакция, позната като хиперцитокинемия, или цитокинова буря. Но според лидера на екипа д-р Стенли Ридел вероятността за такава реакция е най-висока при пациенти с най-напреднал стадий на рак. Решението е в началото те да получават по-малки дози.

Вторият, дори по-сериозен проблем, е, че тази техника работи само при някои определени видове рак, в които се среща CD19. При другите типове няма такъв ясен химически маркер, който да отличава раковите от останалите клетки в организма.

Решението, за което разказа The Economist, е предложено от Коул Ройбал от Калифорнийския университет: да се разработят гени, които позволяват на Т-клетките да разпознават не един химикал, а комбинация от два или повече. Това все още не е осъществимо на практика, но според много изследователи е съвсем постижимо. И може да ни предложи ефикасно лечение не само срещу рака, но и срещу СПИН и другите имунни дефицити, както и срещу цяла група смъртоносни автоимунни заболявания. Може би още догодина, вместо втръсналия ни вече въпрос, ще имаме отговор.