Св. ап. Иуда, брат Господен. Преп. Паисий Велики. Преп. Паисий Хилендарски. Св. мчк Зосима Созополски

/КРОСС/ Св. ап. Иуда, брат Господен. Преп. Паисий Велики. Преп. Паисий Хилендарски. Св. мчк Зосима Созополски

Житие на свети апостол Иуда, брат Господен

Свети апостол Иуда принадлежи към числото на дванадесетте ученици на Господа. Той произхождал от коляното на Давид и Соломон. Свети Иуда се родил в галилейския град Назарет от праведния Иосиф, на когото след това била поверена Пречистата Дева Мария

Не е известно с точност коя е била майката на Иуда. Според някои това била Саломия, дъщеря на Агей, син Варахиин, брат на свети Захарий, бащата на светия пророк и предтеча Господен Иоан.

Иуда бил брат на свети апостол Иаков праведни, предстоятел на Иерусалимската църква. Свети апостол Иуда обикновено се нарича Иуда Иаковов, тоест брат на апостол Иаков. Той приел това име поради своето смирение, защото смятал себе си за недостоен да се нарече брат Господен по плът, още повече, че бил съгрешил пред Господа, първо, със своето маловерие, и второ, с небратолюбие. За това, че Иуда съгрешил с маловерие, свидетелства свети Иоан Богослов, казвайки: "нито братята Му вярваха в Него" (Иоан. 7:5).

Обяснявайки това място от Евангелието, свети Теофилакт под Христовите братя разбира децата на Иосиф. И затова той казва:

Хулели Го ­ Христа ­ и братята, и децата на Иосиф (между които бил и Иуда); откъде у тях такова неверие към Него? ­ От собствената им зла воля и от завист, защото на роднините е присъщо да завиждат на своите повече, отколкото на чуждите.

И така, оттук става ясно, че Иуда съгрешил пред Господа със своето маловерие.

Но Иуда освен това проявил към Христа и небратолюбие, както се казва за това в житието на Иаков, брат Божий. Когато Иосиф, след връщането си от Египет, започнал да дели земята си между своите деца, родени от първата му жена, той пожелал да отдели и част на Господа Иисуса, роден свръхестествено и нетленно от Пречистата Дева Мария, Който тогава бил още малко дете. Но тримата сина на Иосиф не искали да приемат Христос да има дял с тях като роден от друга майка; само четвъртият син ­ свети Иаков, Го приел в съвместно владение на своята част и поради това бил наречен брат Божий. Съзнавайки тези свои грехове ­ маловерие и небратолюбие ­ Иуда не се осмелявал да се нарече брат Божий, а се наричал само брат на Иакова, както пише в своето послание: "Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова" (Иуд. 1:1).

Освен името Иуда Иаковов апостол Иуда има и други имена. Евангелист Матей го нарича Левей и Тадей. Тези имена са дадени на апостол Иуда не без причина, а именно: думата "левей" означава "сърдечен". По отношение на апостол Иуда това име има смисъл, че той, след извършените от него поради незнание грехове против Христа Бога, когато се уверил, че Иисус е истинният Месия Христос Бог, се съединил с Него с цялото си сърце.

Апостол Иуда се нарича още и Тадей, което значи "хвалещ", защото той прославял и изповядвал Христа Бога и проповядвал Евангелието на много народи.

За живота и дейността на свети апостол Иуда е известно твърде малко. Знае се само, че в края на царуването на Домициан двамата внуци на Иуда, занимаващи се с обработване на земята със собствените си ръце, били доведени по клевети на еретиците при този император като потомци на Давид и родственици на Господа; но когато императорът се убедил, че те не представляват никаква политическа опасност за него, били пуснати на свобода.

Апостол Иуда, подобно на другите "братя на Господа" по плът, понесъл много благовестнически трудове, разпространявайки Христовото Евангелие. Скоро след възнесението на Господа Иисуса Христа на небето, апостол Иуда, както и всички Христови апостоли, тръгнал да проповядва Евангелието. Според свидетелството на църковния историк Никифор

"божественият Иуда, не Искариотски, а друг, който се наричал Тадей и Левей, син на Иосиф, брат на Иаков, хвърлен от крилото на иерусалимския храм, проповядвал Евангелието и разпространявал християнството най-напред в Иудея, Галилея, Самария, Идумея, след това в Арабия, Сирия и Месопотамия, накрая дошъл в град Едеса, принадлежащ на цар Авгар, където още преди него проповядвал Евангелието друг Тадей, един от седемдесетте апостоли. Тук апостол Иуда довършил и поправил това, което не било завършено от този Тадей".

Има сведения, че свети апостол Иуда проповядвал християнството и в Персия, откъдето и написал на гръцки език своето съборно послание. Като причина или повод за написването на това послание било обстоятелството, че в обществото на вярващите се вмъкнали нечестиви хора, които при възможност обръщали Божията благодат в беззаконие и под предлог на християнска свобода си позволявали всякакви мерзки дела.

Това кратко послание включва в себе си много дълбоки и поучителни мисли. В него се съдържа част от догматическото учение: за тайнството на Света Троица, за въплъщението на Иисуса Христа, за различието между добрите и злите ангели и за бъдещия Страшен Съд; част от нравственото учение: увещание за избягване на греховната нечистота ­ плътската, хулите, гордостта, непослушанието, завистта, ненавистта, коварството и лукавството; апостолът съветва всеки да бъде постоянен в своята длъжност, във вярата, в молитвата, в любовта, съветва да се грижим за обръщане на заблудените, да пазим себе си от еретиците, чиито душевредни нрави изобразил ясно и обявил, че тези еретици ще погинат, подобно на жителите на Содом (Иуд., ст. 7 и следв.).

Освен това в своето послание свети апостол Иуда казва, че за спасението не е достатъчно само да бъдем обърнати от езичеството в християнството, но трябва, вярвайки, да вършим добри дела, подобаващи на християнската вяра и достойни за спасение, и посочва като пример наказаните от Бога ангели и хора. Ангелите Бог свързал с вечни окови и ги пази за Страшния Свой Съд, за това, че не запазили своето достойнство (ст. 6). А хората, изведени от Египет, Бог погубил в пустинята за това, че паднали в разврат, живеейки не по закона Божий (ст. 5). Така апостол Иуда в своето послание в малко думи ни разкрива велики истини.

Апостол Иуда посетил много различни страни, проповядвайки Евангелието, обръщайки народите към Христовата вяра и поучавайки ги по пътя на спасението. В такива трудове той достигнал Араратските страни и отвръщайки много хора от идолопоклонството, ги направил християни. Тук апостолът силно въоръжил против себе си идолските жреци: те го хванали и след различни мъчения го приковали на кръст и пронизали със стрели. Така завършил своя подвиг и живот свети апостол Иуда и отишъл при Христа Бога, за да получи от Него венеца на вечната награда на небесата.

Житие на св. преподобни Паисий Велики

Животът на великия подвижник преп. Паисий Велики е описан от друг пустинножител, също така известен с добродетелния си и строг живот, преподобни Йоан Колов. Разказвайки за чудесата, чрез които Господ прославил преподобни Паисий, Йоан прибавя:

"Никой да не се усъмни, като чува за него славни и свръхестествени неща, никой да не помисли, че аз съм прибавил нещо от себе си за по-голяма чест на обичния ми отец. Той е по-горе от всякаква човешка чест и не иска от по-долните хваление, защото е похваляван горе от светите ангели. Но разказвам за полза на слушащите и желаещите да му подражават на добродетелите и предавам онова, което видях с очите си и чух с ушите си".

Преподобни Паисий се родил в Египет през ІV век. Родителите му били благочестиви люде, които възпитавали в закона Господен многобройната си челяд. Но голяма скръб постигнала семейството. Бащата на Паисий умрял, когато още не всички деца били пораснали и многобройното семейство останало на грижите на майката. Тя много се безпокояла за бъдещето на децата си, особено била загрижена за най-малкия Паисий. Веднъж нощем на сън й се явил ангел, който й казал: "Бог, баща на сираците, ме прати при тебе. Защо се предаваш на безмерна скръб и безпокойство за децата? Нима само ти се грижиш за тях. Бог не ги ли пази? И тъй, остави твоята скръб и посвети на Бога един от синовете си и чрез него ще се прослави името Господне!"

- Всички мои деца принадлежат на Бога - отговорила майката, - нека вземе Той, което му е угодно!

Ангелът хванал за ръка малкия Паисий и казал: "Ето тоя е угоден на Бога".

- Вземи едно от ония, които са по-големи и по-добри от него! - казала майката.

- Не! - отговорил ангелът, - Нима не знаеш, че Божията сила се проявява в немощните. Тоя, най-малкият от всички, е избран от Господ и той му е угоден.

С тия думи ангелът станал невидим, а майката, като се събудила, започнала да се моли, казвайки: "Да бъде Твоята милост, Господи, върху нас и върху твоя раб Паисий!"

Оттогава майката особено се грижела за духовното образование на най-малкия си син и го поверила на църковнослужителите. Малкият Паисий прилежно изучавал закона Господен, чел Свещеното Писание и сърцето му се изпълнило с любов към Бога. Когато пораснал, той пожелал съзерцателен духовен живот и бил приет от преподобни Памво в числото на учениците му. Преподобни Памво бил един от великите подвижници на Нитрийската пустиня. Цял предаден на Бога, той водел най-строг живот, спазвал строг пост, мълчание и искал от учениците си смирение и съвършена покорност на волята на по-големия заради Господа. Под ръководството на тоя свят подвижник Паисий живял в манастира до самата смърт на преподобни Памво. Тук също живял и преподобни Йоан, който след това е написал житието му.

След известно време Паисий пожелал съвършено усамотение в пустинята. Йоан му казал:

- "Брате Паисий, виждам, че желаеш безмълвен живот. Аз имам същото желание, но не зная, угодно ли е това на Бога. Нека се помолим, щото Господ по Своята воля да устрои живота ни и да ни посочи, какво да правим!

Те усърдно се молили цяла нощ и към сутринта им се явил ангел, който им казал: "Ти, Йоане, остани тук и за мнозина ще бъдеш спасителен наставник! Ати, Паисий, иди към западната пустиня и ще се съберат при тебе множество иноци, и ще бъде построен манастир, където ще славят името Божие."

След като се отдалечил ангелът, светите подвижници още дълго се молили и благодарили на Господа. Йоан останал в манастира и по-късно станал игумен, а Паисий отишъл по-далече в Нитрийската пустиня, издълбал си в планината пещера и дълго живял съвършено сам, цял предаден на молитва. След това започнали да го посещават люде, които искали да получат от него наставление. Сред лишения и трудове Господ го подкрепял чрез чудесни явления и му дарувал свръхестествена сила да прави чудеса и да узнава скрити помисли. Чрез това той оказвал голяма помощ на всички, които искали неговия съвет и ги наставлявал по пътя на спасението. След известно верме около преподобни Паисий се събрали много подвижници, които той ръководел, като определял всекиму нужното, понеже прозорливо знаел, какво е нужно и полезно за всекиго.

Смиреният подвижник се отегчавал от многолюдство и слава, затова отишъл още по-далече в пустинята и прекарал три години в пещера, непосещаван от никого. Но след това благочестиви люде го намерили и почнали отново да идват и да се заселват около него. Той приемал всички с любов, макар и да се отегчавал от оказваната му почит. Той не обичал добрите му дела да стават известни. Когато някой негов подвиг ставал известен, той веднага го оставял и започвал нещо друго. Запитан от учениците си, защо така постъпва, Паисий отговорил: "За да не повредя на делото чрез похвала, а да го запазя недокоснато и чисто, защото голяма вреда нанася човешката похвала. Този, който се труди заради нея, няма да се спаси, защото се труди заради суетна слава, която му донася вреда. А Господ е казал: "Да не знае лявата ти ръка, какво прави дясната". На братята, които го питали коя е висшата добродетел той отговорил: "Добродетелта, която се извършва тайно".

Веднъж един от учениците на преподобни Паисий се отдалечил от манастира. Той срещнал по пътя един евреин, който влязъл с него в разговор, започнал да хули Христа и да говори, че Иисус Христос бил обикновен човек, а Месия тепърва щял да дойде. Ученикът, като изслушал евреина, отговорил равнодушно: "Може би и да е така!" Когато се върнал при преподобни Паисий, той забелязал, че преподобният се отнася към него не съвсем така, както преди, а се отвръща и не говори с него. Това го огорочило и той запитал: "Защо, отче светий, презираш своя ученик?" - "А кой си ти? - запитал го Паисий. - Аз не те познавам" - "Как да не ме познаваш? Нима аз не съм твоят ученик?"

- Оня бе християнин - отговорил Паисий - и имаше на себе си благодатното кръщение. Ако пък ти не си оня същият, защо благодатта е отстъпила от тебе и християнският ти образ е отнет? Какво се е случило с тебе? Разкажи!

- Нищо не съм сторил - казал огорченият ученик. - Прости ми, отче светий!

Но преподобният не смукчил гнева си и казал на ученика:

- Махни се далеч заедно с отреклите се от Бога!

Ученикът заплакал и почнал отново да уверява, че той нищо не е направил.

- А с кого ти говори по пътя? - запитал го преподобни Паисий.

- С един евреин.

- Какво ти каза той и какво му отговори ти?

- Той ми каза: "Оня, Когото вие почитате, не е Христос, а Христос тепърва ще дойде". Аз пък му отговорих: "Може би и да е така!"

Тогава старецът извикал: "А какво може да бъде по-лошо от твоите думи, с които ти си се отрекъл от Христа и от светото кръщение? Плачи за греха си, защото отсега Господ е написал името ти при ония, които са се отрекли от Него".

Ученикът сега разбрал, колко тежко е съгрешил. Той паднал на колене и със сълзи замолил стареца да му прости и да измоли за него прощение от Бога. Преподобният видял, че разкаянието му е искрено, затворил се в пещерата си и дълго се молил за своя ученик и Господ във видение му открил, че той рощава на отреклия се поради лекомислие.

Преподобни Паисий доживял до дълбока старост. Той много дружал с един свят подвижник, когото наричали Павел, и умрял малко преди него. Преподобни Исидор Пилусиот взел светите мощи на двамата свети подвижници, пренесъл ги в своята обител близо до Пилусия и над гробниците им построил великолепна църква.

Житие на преподобния Паисий Хилендарски

Господ рекъл на Своите апостоли: "идете, научете всички народи", и още: "идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари". Чрез слизането на Светия Дух Той им изпратил дара да говорят чужди езици, за да проповядват на всеки народ по лицето на земята и проповедта им да бъде разбрана от слушащите. По Своя промисъл 800 години след Своите спасителни страдания и смърт Той въздигнал Константин философ, в монашеството Кирил, за равноапостол на славянската реч, да преведе Евангелието и да започне да учи славяните на християнско благочестие на разбираемия славянски език. Произлезли от солунските българи и превели Библията на български език, България прие техните ученици, отвсякъде гонени, и тук процъфтя славянското просвещение, оттук излязоха славянските книги и достигнаха чак до велика Русия. Но заради греховете на българските праотци България падна под агарянско робство, което продължи около 500 години. Тогава гърците си присвоиха Българската църква и навсякъде поставяха на българите владици и свещеници от гръцки произход, които по гръцки извършваха божествените богослужения и по гръцки проповядваха на българския народ, който съвсем не разбираше гръцкия език. Така в продължение на много години българите забравиха не само древната просияла слава на своята държава и църква, на своите царе и патриарси, но поради неразбиране на гръцкия език станаха невежи в Писанията и изпаднаха в крайна беда и униние. Българите си бяха всякога благочестиви, обичаха Божията църква и всичко жертваха за храмове и манастири, както и за бедни страдалци, но това благочестие беше дошло до тях по предание от древните отци и праотци, а сами си бяха невежи в Писанията, макар и някога да са преподали на всички славяни книги и благочестие. Заради това мнозина започнаха да се срамуват от своя български произход, да се присламчват към гърците и да се наричат гърци, а болшинството от народа униваше - както е писано - в тъмнина и смъртна сянка.

В това положение божественият промисъл избра и вдъхнови преподобния отец Паисий, йеромонах на Хилендарската Атонска обител, който истински възлюбил Бога, възлюби и своя ближен, защото, който не обича ближния си, той не може и Бога да обича, както казва апостолът. Сърцето му скърбеше поради тежкото положение на своя български народ и той възнегодува срещу несправедливата гордост на гърците и другите, които клеветяха българите и превъзнасяха своя народ. Затова, като събра от много книги древната слава на българската държава и църква, написа "История славянобългарска" в 1762 г. "за полза на българския народ и за слава и похвала на Господа Иисуса Христа", където смело повишава глас, изобличава и казва: "О неразумни юроде, защо се срамуваш да се наричаш българин, не четеш и не говориш на свой език?... Ти, българино, не се мами! Знай своя род и език, и се учи на свой език"! И след като разказваше и поучаваше много, сам понесе своята книга по цялата българска земя, предлагаше я на своите сънародници да я четат и преписват, по който начин - с Божията помощ - помогна на народа да излезе от дълбините на унинието и даде начало на българското духовно Възраждане, докато българите успяха да възстановят своята древна Българска автокефална църква и училища, където пак на свой език да слушат божествените богослужебни последования, проповедта на Евангелието и изучаването на науките, а още по-нататък освободиха и своята земя от турското робство с проливането на много своя кръв и с помощта на руските православни братя.

Този будител на българския народ се роди в 1722 г. в град Банско от много благочестиви родители. Тяхното благочестие се вижда от това, че брат му Лаврентий, който беше 20 години по-голям от него, прие монашество в Хилендарската обител на Атон и стана игумен на същата обител. Другият му брат - Вълчо, извърши поклонение на светите места в Палестина поради благочестие, а после със свои средства обнови и изписа храма "Свети Иван Рилски" в Хилендарската обител в 1757 г., обнови цялата Зографска обител в 1758 г., а в 1764 г. съгради храм на името на Пречистата Богородица в същата обител.

Имащ такива родители и братя, и сам той, като стана на възраст, презря суетата на този свят, отрече се от всичко и отиде най-напред в близката Рилска обител, където под благодатта на великия наш отец Иван порасна духом и известно време прекара в послушание при някои опитни старци. След това отиде при брат си в Хилендар, на 23-годишна възраст прие монашеско пострижение с името Паисий и остана там, докато тръгна по България да проповядва на българския народ своята книжка. Виждайки бедата и страданието на своя народ под тежкото турско иго; слушайки разказите на поклонници, пристигащи в разните Атонски обители за поклонение или за работа от всичките краища на българската земя, за печалното състояние на всички българи; гледайки надменната гордост на гърците, които превъзнасяха своя род заради древната елинска и византийска слава, а българите унижаваха като прости, неграмотни и нямащи история - ревността му пламна като огън и не си даде почивка, нито позволи достатъчен сън на очите си, докато не събра от много книги и не написа "История славянобългарска". След като прегледа цялата Хилендарска библиотека, той беше изпратен по работа в град Сремски Карловци, където също събра, колкото можа, после премина от Хилендар в Зограф, където също намери и вписа много нещо в своята книжка. Така завърши своята история и тръгна сам сред българите, носейки я със себе си като скъпоценно съкровище и давайки я на българските хора да я четат и преписват: в Рилския манастир я преписа монах Никифор, в град Самоков - свещеник Алексей Велкович, в град Котел - иерей Стойко, който овдовя и стана епископ Софроний Врачански, и много други. Къде умря и от каква смърт, остана неизвестно: не умря ли от мъченическа смърт, подобаваща на светите апостоли, понеже така тайно изчезна от попрището на земния живот, без някой да види и да знае нещо за него? В кондиката на Хилендарската обител с дата 3 юли 1798 г. е написано: "йеромонах Паисий поклонник, старец хилендарски, умря в Самоков и вече не се завърна в Света Гора, и го положиха в гроба на отца Никола иерея, и всички казаха три пъти: Бог да го прости!" Но няма откъде да се види, дали този е Паисий, писателят на "История славянобългарска", защото тогава имаше мнозина на Атон, които се наричаха с това име, както и всякога.

Самият преподобен отец Паисий се отличаваше с доброто си възпитание: с кротък нрав, както подобава на добрия монах, но изпълнен с огнена ревност за своя български народ в тогавашното му унижение, както и за миналата и бъдещата му слава. Беше много въздържан по отношение на храната и питието, поради което получи стомашно страдание, както сам изповядва в своята книга, както древните свети отци повредили стомаха си поради прекаления пост: свети Василий Велики, свети Йоан Златоуст и много други. Въздържан беше и в съня, за да може и в църква да присъства заедно с другите монаси и плътта да подчини на духа чрез неспане и молитва, но да има и време за четене на книги и писане на историята, откъдето получи главоболие, както разказва сам за себе си.

По онова време Атон беше истинско духовно поле, където растяха цветя с духовно благоухание, и подвижниците се поощряваха един друг към все по-големи подвизи. В 1745 г. в Атонската Света Гора дойде преподобният Писий Хилендарски, а в 1746 г. дойде великият подвижник на руската земя, Паисий Величковски. Преподобни Паисий Хилендарски написа своята "История славянобългарска" в 1762 година и излезе от Атон да проповядва на българите своята книжка, а преподобни Паисий Величковски напусна Атонската Света Гора и се пресели в Молдо-Влахия заедно с учениците си в 1763 г. Този свят мъж беше вдъхновен от Бога да възкреси унилото монашество на Молдо-Влахия и Русия дори до днес, като даде на монасите крилете на светоотеческата мъдрост и опитността да се подвизават усърдно. Когато извършваше божествената литургия, той не можеше да изговаря възгласите на своите молитви от сълзи на умиление. Всички, които тогава се подвизаваха на Атон, се стичаха на неговите свети служби, заедно с него плачеха пред Бога, и така умиваха душите си с покаяние и се усъвършенстваха в добродетелите. Мнозина го молеха да ги приеме сред своите ученици - и гърци, и руси, и българи, и сърби, и власи, сред които беше и българинът иеросхимонах Спиридон, който с негово благословение написа в 1792 г. втората след Паисий "История вкратце за българския народ славянски". Затова най-вероятно е, че и преподобни Паисий Хилендарски не е избегнал благодатното влияние на великия Паисий Величковски, а напротив - много нещо е възприел от него за полза на душата си, която е търсела спасение в Христа Иисуса.

Но на Атон по времето на Паисий Хилендарски имаше и много други подвижници, най-вече преподобномъченици, които преди с неразумната си воля или под турско насилие са се отричали от Христа, но после, подбуждани от съвестта, се подготвяха за мъченичество в Атонските манастири, и когато ставаха готови, излизаха в разни градове, изповядваха Христа пред турските съдии, порицаваха Мохамеда, лъжливия пророк на агарянската вяра, и биваха мъченически убивани за християнската вяра. Ето духовният въздух, който дишал нашият преподобен отец Паисий Хилендарски, поради което самият той беше изпълнен с ревност по Бога, подвизаваше се за Христовата добродетел, до разболяване се въздържаше от угаждането на плътта и не се уплаши от несгодите, нито от самата смърт, когато отиде да послужи на своя народ в името на неговото благочестие и свобода.

Така подвизавал се, той завърши живота си на земята, но паметта му пребивава навеки сред българите, защото най-напред от него започна божественият промисъл - делото на нашето освобождение, което накрая се увенча със самостоятелна патриаршия и независима държава. Затова Негово светейшество българският патриарх Кирил и Светия синод на Българската православна църква решиха, че той е достоен да бъде причислен към лика на светците, което и направиха с тържествен акт от 26 юни 1962 г. Заради неговите молитви, Христе Боже, съхрани и занапред нашия народ от всякакви беди и чрез доброто познаване на Писанията го утвърди в православното благочестие за вечни векове. Амин.