Светлин Русев: Едно предизвестено духовно убийство

/КРОСС/ Преди десетина дни кметът на София г-жа Фандъкова уведоми българската общественост така, като че ли ставаше дума за смяна на плочките пред градската тоалетна: „Още през лятото ще премахнем спорния паметник пред НДК. Там няма паметник. Ценните неща ще запазим в музея..." Мъчно ми стана за г-жа Фандъкова, но това си е мой сантиментален проблем.

Веднага, за кой ли път, Съюзът на художниците изпрати аргументирано възражение срещу разрушаването на паметника до всички отговорни институции и лично до техните ръководители. Досега единствено от президентската институция са изпратили писмо до зам.- кмета Елен Герджиков - да бъдат запознати с оказаните действия на Столичен общински съвет!!!

Любопитна е следващата реакция след „запознаването"! Разбира се, и Столична община в лицето на главния кръстоносец на „гласа народен" за спасяване на историческата памет зам.-кмета доц. д-р Чобанов не закъсня с реакцията си - предложи на Валентин Старчев чрез писмо до Съюза на художниците красиво, уважително, благородно и великодушно самоубийство! И срок! Една седмица! Достатъчно време за размисъл да станеш не само самоубиец, но и сам да изкопаеш гроба на собственото си съзидание!

Ще си позволя да цитирам този исторически документ на властовия цинизъм:

Уважаеми професор Старчев,

Във връзка с Решение №842 на Столичен общински съвет от 18.12.2014 г., предстои демонтиране и преместване на художествените скулптурни елементи от останките на архитектурно-художествения синтез „1300-та години България".

Постигнато е споразумение между Столична община и Националния исторически музей пластиките да бъдат разположени в парковото пространство на музея, където ще бъдат достъпни за посетители.

Обръщаме се към Вас като автор на композицията „1300-та години България", с предложение да изготвите идейния проект за разполагане на демонтираните от нея елементи.

Ще се радваме да получим Вашия отговор с предложение в едноседмичен срок след получаване на това писмо.
От Столична община сме готови да окажем необходимото Ви съдействие.

С уважение: доц. д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет на Столична община

След като много пъти, особено след безумното решение на Столичния общински съвет от 18 декември 2014 г. паметника пред НДК „1300 години" да бъде демонтиран и преместен, изразявах и по-кратко, и по-нашироко позицията си - днес отново си позволявам като човек, който много пъти е спасявал и връщал разрушени паметници и произведения на изкуството, жертва и на след 9-то септемврийските погроми, и на след 10-то ноемврийските изстъпления, който сам е преживял унищожаването на собствени произведения (справка новата софийска ж.п.гара) да призова софийските съветници да се стреснат и проумеят, че не са далече от историческите и съвременни примери на културните погроми.

Ако не ги знаят, мога да им ги напомня. За паметника няма да говоря - аз съм го защитавал, още когато новите патриоти не бяха се родили и осъзнали историческата си мисия и когато Тодор Живков се вбеси от думите ми за качествата му (свидетелите все още са живи)! Но в случая не за паметника става дума, а за грубо манипулативното противопоставяне на загиналите войници и офицери от 1-ви и 6-ти пехотен полк с тези, на които костите лежат в основата на нашата 1300-годишнина.

Историческата памет не е привилегия на едно или друго общинско решение! Защо тези реаниматори на националната ни памет забравят, че след бомбардировките на София, Старите казарми бяха руини - защо не желаят да си спомнят за прекрасния проект на арх. Агура за възстановяване на войнишкия мемориал?! Министър Москова и Иван Костов дори направиха тогава първата копка! Защо?! Нека ме извини г-жа Фандъкова, но ако е вярно, че е казала: „Там няма паметник!" - бих си позволил да попитам - къде е този паметник, от който се възхищаваха световни културни дейци и когото плюеха родни партийни величия! Къде?

От самото създаване на паметника до ден днешен, съзнателно, по различни причини, той беше оставен на силите на саморазрушението, на обществената немара и държавническа безотговорност. Има нещо безсрамно в нежеланието да се върнем към отговорността за собствените си дела, а вместо това спекулативно замитаме следите с възмущението на „глас народен". Бих искал да чуя този глас, от този народ, но който знае какво е съзидание! Бих искал да чуя гласа на Величко Минеков, на Павел Койчев, на Крум Дамянов, на Емил Попов и Ангел Станев, на Вежди и Иван Русев, на Георги Чапкънов, Христо Харалампиев, Иван Вукадинов, Стоян Цанев, Николай Майсторов и Милко Божков, Станислав Памукчиев...!

Защо тези съветници - амбициозни нероновци, облечени във власт, не се запитат защо толкова различни властимащи и преди тях, които се ритаха, където сварят за спечелване на народната любов и за място в историята, оставиха с бездушието и безхаберието си ерозията и разрухата да преобразят този изключителен паметник..., оглозган до кости? Защо тези любители на „гласа народен" не желаят да чуят и пренебрегват „гласа на народа" - на професионалната общност на Съюза на художниците, на Съюза на архитектите...?

Претендирам, че те не са по-малко отговорни от тях. Двама млади български архитекти в Лондон Цветелина Димитрова и Росен Пецев, в желанието си да участват в кампанията против разрушаване на паметника, са направили анкета с 10-15 архитекти за тяхната независима позиция.

Ние обикновено подтичваме след чуждите мнения отвън, когато ни изнасят, но едва ли софийските общинари и любители на Фейсбук ще стигат до позицията им - затова накратко ще спомена само някои от тях, а всички са против разрушаване на паметника:

Дан Славински: „Аз мисля, че град или народ, който е наясно със своето минало, би вървял по-уверено към своето бъдеще. Подкрепям идеята за запазване на паметника."

Крис Мулхоланд: Събарянето на този красив мемориал няма да е само отнемане на силното му физическо присъствие, но и изтриване важна част от българската история, а заедно с това и брилянтното й представяне от скулптора."

Даниел Родригес: „Паметникът „1300 години България" е част от историята на София и България. Той е част от градската тъкан и притежава художествени и архитектонични стойности, които преминават отвъд неговата историческа символика."

Фредерико Франческо: Предложение към правителството: „Не пилейте пари за разрушаването му, а го реновирайте."

Джовани Патаня: „Когато видях този паметник за първи път, не можах да повярвам, че е проектиран в началото на 80-те години. Ясно е, че Валентин Старчев е имал визия и тази визия е отразена в ясно изразени архитектурни форми, играещи заедно красива игра на сила и баланс."
Касанг Каджанк: „Премахването му или демонтирането му ще бъде премахване на ключов аспект от историческата и културна памет."

Лука Карате: „Не можем да създадем по-добро бъдеще, опитвайки се да изтрием нашето минало."

Сонг Минг: „По мое мнение паметникът „1300години" е велика и вечна съвременна скулптура... Безспорно, че той трябва да бъде защитен по най-добрия начин."

Кристина Гресер: „Да разрушиш скулптурата би било акт на насилие срещу българското културно наследство и престъпление срещу добре известно произведение на изкуството."

Позволявам си към това да прибавя и част от едно послание на достойната Васка Емануилова:
„Нека шепа хора да не бъдат съдници от името на всички ... Кой ви дава правото да лишавате родени утре от нашия труд!"


Уважаеми адресанти на писмото на Съюза на художниците1
Как и по какъв начин ще отговорите на нашата тревога - така и ще бъдете запомнени, особено когато заедно сме изправени пред избор - спасение и съзидание или разруха!

Следващата година Европа посвещава на запазване на европейското културно наследство. С какво и по какъв начин ще оправдаем безумното решение на Общинския съвет на София?! Само смяната на плочките пред НДК едва ли ще е най-добрият принос и пример към опазване и съхраняване на европейското културно наследство, но това е друга тема, по-скоро за размисъл!

С основание държавата хвърля милиони за запазване на нашата европейска граница. Но има и една друга, не по-малко важна граница - също на нашата държава - границата на духа!

Уважаеми държавници,

не допускайте през нея политически и псевдопатриотични комплексари, невежествени исторически и административни терористи, неграмотни и агресивни нашественици! Утре ще бъде късно!

Преди няколко дни по един колкото достоен, толкова и трагичен повод в Еврейския дом си припомнихме старозаветната мъдрост: „Който спасява един живот, спасява цяла вселена!" Не като банална перифраза, а като дълбоко убеждение - вярвам, че спасението на живота на едно произведение е духовно спасение и за неговите противници, и за цялата ни духовност.

Господа общински съветници,

моля, събудете се! Не противопоставяйте трагичните знаци на нашата история - тя е една и не е нито моя, нито Ваша - а на България!

Източник: Светлин Русев.

Текстът е публикуван в Епицентър.бг. Самият автор и голям творец признава, че преди това му е било отказано да бъде публикуван в редица други печатни и интернет издания.