Брюксел по-загрижен за гарантираните депозити

/КРОСС/Европа заплаши България със санкции заради блокираните пари в затворената Корпоративна търговска банка. Това стана в края на минала седмица с писмо от Европейската комисия, подписано от генералния директор на "Вътрешен пазар и услуги" Джонатан Фаул и адресирано до подуправителя на БНБ Калин Христов и министъра на финансите в оставка Петър Чобанов. За документа първо съобщи президентът. В писмото се казва, че според европейските банкови регулации вложителите трябва да имат достъп до парите си в срок от 20 дни, след като официално стане ясно, че проблемната банка "не може да изплати депозитите и за момента няма перспектива да бъде в състояние да го направи". От документа става ясно още, че тези права се дават на вложителите с Директивата за схемите за гарантиране на влоговете, която е европейски документ и според тълкуването на Брюксел, европейското право има предимство пред българското. Излиза, че дори европейските чиновници са се загрижили за българите, които с месеци ще останат без парите си. Такава загриженост обаче не се забелязва в българските институции. Според нашето законодателство срок за изплащане на депозити на граждани е фиксиран едва след като БНБ вземе решение за ликвидация на кредитната институция (чл. 23 от ЗГВБ). Само в такъв случай Законът за гарантиране на влоговете в банките постановява 20-дневен срок (в работни дни) от деня на вземане на решението за ликвидиране на затворената банка, след което гражданите могат да си вземат парите. При изключителни обстоятелства срокът може да се удължи максимум с още 10 работни дни, се казва в закона. При режим на специален надзор, какъвто е случаят с КТБ, нищо не се говори за връщане на пари, камо ли за срокове. Така кашата става пълна, пише "Стандарт".

Възниква въпросът - след като нашето законодателство не урежда този въпрос и не фиксира срок за изплащане на парите, може ли да се приложи автоматично европейското? Или това трябва да стане по съдебен път - вложителите да заведат дела в Страсбург например, за да си получат депозитите. Вероятно текстовете в директивата дават яснота срещу кого трябва да са те - срещу България, срещу БНБ или срещу банката. Но това вече доста усложнява и най-вече оскъпява нещата. Което никак не в полза на вложителите.

И още нещо става ясно след внимателното прочитане на законите. Фондът за гарантиране на влоговете в банките е длъжен да изплати депозитите до 100 хил. евро (196 хил. лв.), за което ще му трябват около 3,5-3,6 млрд. лв. Но в него до момента са събрани едва 2,1 млрд., сочат разчетите. В такива случаи законът позволява да се вземат заеми от други банки или от държавния бюджет. За целта обаче е нужно разрешение от Народното събрание. Тъй като такова няма да има, когато ще се решава казусът КТБ и парите на хората, следователно настояването за теглене на заеми от служебното правителство за изплащане на депозитите е безсмислено. Дори това да се случи, парите не могат да отидат за вложителите в КТБ, защото няма парламент, който да гласува.