Няма как да се разхождаш из Париж и да не се влюбиш

/КРОСС/Доскоро не знаех защо на Париж му казват "градът на влюбените". Винаги съм си мислила, че там има най-много влюбени на глава от населението. Сега, когато посетих този град и особено след като си тръгнах от него - разбрах защо. Защото няма как да се разхождаш из улиците на Париж и да не се влюбиш. Да не се влюбиш в Париж, в река Сена, в мостовете й, в прекрасните сгради, просторните площади, широките улици и добронамерените хора.

От височината на Айфеловата кула и от кулата "Монпарнас" градът изглежда като множество разпилени купчинки сребро. И това няма край - то е докъдето ти видят очите, до хоризонта. Голям! И красив! Никога не съм мислила, че един град без червени покриви и цветни фасади може да изглежда толкова красиво в сиво-белите си тонове. А през нощта - огромните булеварди са като "златни" реки, защото заедно с уличното осветление фаровете на колите приличат на лава, която ту тръгва, ту се спира, заради някой светофар.

Почти невъзможно е да кажеш нещо неказвано за Париж. На пръв поглед във френската столица животът си тече спокойно. Приема се като даденост, а и някак одобрително това, че пред всеки вход, където се събират повече хора, има скенер, проверяват се чантите, раниците, че по възловите места има повече отколкото трябва полиция, жандармерия, военни. А туристите, забързани да видят поредното чудо на Париж, сякаш не обръщат някакво голямо внимание на това.

Парижани, свикнали с милионите туристи, предлагат на гостите много възможности да разгледат максималното от града им и то по възможно най-удобен и атрактивен начин, за да останат още по-доволни.

Последното "откритие" е батобусът по Сена, който обикаля по реката от Статуята на свободата до остров Сите цял ден и показва забележителностите. Така за един ден, без много усилия и ходене пеша, туристите могат да разгледат едни от най-атрактивните забележителности на Париж.

През 2016 г. се отбелязват 127 години от завършването на строежа на Айфеловата кула

Когато през март 1889 година приключва строежът на Айфеловата кула, тя със своите 300 метра е най-високото здание в света. В първите години парижани са разделени на две - "за" и "против" кулата, но с течение на времето тя става символ на града и е своеобразен шедьовър. Днес Айфеловата кула е най-известната забележителност на френската столица и според статистиката годишно се посещава от около седем милиона души. Името си получава от своя автор - инж. Густав Айфел.

Десетки въпроси остават без отговор относно построяването й, което за онова време е било твърде кратко - 2 г., 2 мес. и 5 дни. С уникалните железни плетеници и "дантели", изпълнени без компютър, без кран, без вишка. По време на войните в началото на 20-ти век кулата е използвана за изпращане на сигнали директно на фронта.

Днес светлините й се виждат от всяка точка на Париж, а огромният прожектор на върха я превръща във фар сред морето от сгради. Всяка вечер, през 15 минути, по Айфеловата кула блещукат хиляди малки лампички, като светлинното шоу трае по 5 минути. Тя разполага с две основни площадки, като и от двете се разкриват прекрасни гледки и си заслужава човек да изчака на огромните опашки пред асансьорите.

Катедралата Нотр Дам дьо Пари привлича вниманието отдалече

Величественото здание на Катедралата Нотр Дам дьо Пари привлича вниманието отдалече. Парижката "Св. Богородица" е изключителна готическа католическа катедрала, намираща се в източната половина на остров Сите в Сена. Наоколо впечатляват художниците, които предлагат на достъпни цени картини със забележителностите на Париж. На моста има и пиано, почти винаги и младоженци, които си правят фотосесия на фона на катедралата.

Построяването на тази величествена сграда е инициатива на епископ Морис дьо Сюли, а първият камък е бил положен през 1163 г. в присъствието на крал Луи Седми и папа Александър Трети. Кулите били завършени през 1245 година, а като цяло - през 1345 година. Готическата катедрала е била реставрирана и запазена благодарение на един от известните френски архитекти Йожен Виоле Льодюк.

Френският Лувър пази реликви от цял свят

На десния бряг на река Сена, в центъра на Париж, е разположен един от най-големите и най-старите художествени музеи в света - Лувъра. Във времето на интернета и съвременните технологии днес всеки може да научи, че в него са събрани близо 300 000 художествени и исторически реликви от цял свят. Колекциите му покриват огромни географски и времеви пространства - от Западна Европа до Иран, Персия, Египет и Близкия изток, от Античността до наши дни.

Това, което днес привлича в първия момент вниманието на туристите, е големият парк и стъклената пирамида. И там, директно на тревата може да се видят десетки туристи, седнали за кратка почивка със семпла закуска.

От 1989 година в центъра на П-образния двор на двореца се издига стъклена пирамида, която покрива един от 5-те входа на музея. Много бързо, независимо от различния стил на основната сграда, тя се превръща също в атракция. Заедно с малката триумфална арка са подложени на непрекъснати фотосесии.

На няколко метра от десния бряг на река Сена се намира пл. "Конкорд", от който започва величественият и световноизвестен булевард "Шанз-Елизе". Най-големият парижки площад разделя Лувъра и градините "Тюйлери" от прочутия булевард. "Шанз-Елизе" завършва на "Площад на звездата", където се събират 12 булеварда на Париж. Официалното име на площада е "Шарл дьо Гол" и в неговия център се намира един от най-известните монументи в Париж - Триумфалната арка.

Строежът на Триумфалната арка започва по времето на Наполеон Бонапарт - 1806 г., и завършва през 1836 г. Тя е висока 50 метра и широка 45 метра. Големият свод е с височина 29,19 метра и ширина 14,62 метра. Построена е в чест на всички воювали и загинали за Франция във войните на Първата френска република и Наполеоновите войни (1789-1815). На вътрешните и външни стени на арката са изписани всички френски победи и генерали, а под свода й се намира гробът на незнайния воин от Първата световна война.

След "Шанз-Елизе" към статуята на Свободата

Батобусът ни прави обратен завой край остров Сен Луи /Островът на лебедите/, на който се намира една от парижките статуи на Свободата. Няма грешка. Това е копие на известната статуя, която парижани подаряват на американците по повод 100 години от обявяване на независимостта на САЩ. Погледът на парижката статуя е отправен към Атлантическия океан, а зад "гърба й" се издига Айфеловата кула. На нея са изписани две дати - 14 юли - щурмуването на Бастилията и 4 юли - деня на независимостта на САЩ. Другото копие се намира в градините на Люксембург.

Това са само част от атракциите на френската столица край Сена. Там са още музеят Орси, Сен Жермен Де Пре, Ботаническата градина. Неописуема гледка само по себе си е преминаването под някои от най-красивите мостове на река Сена. Извън "круиза" не трябва да се пропуска Версай и Версайският дворец.

Да не посетиш Монмартър - означава, че не си ходил в Париж. Гледката, която се открива от върха на този квартал, те кара отново да затаиш дъх. Там са художниците от цял свят, сред които и българи, които рисуват "на терен", правят на място потрети.

Видях толкова много прекрасни места в Париж, навярно и есента допринесе да се влюбя в този невероятен и красив град.