АФИС: Изненадата на вота може да са малките партии

/КРОСС/ На предстоящите след около три седмици извънредни парламентарни избори големите изненади можеда дойдат по линия на малките партии. Пет са партиите, които получават предварителна подкрепа на сравнително близка дистанция до бариерата от 4%. Това са общите изводи от проучване на електоралните нагласи на социологическа агенция АФИС.

Освен трите сигурни партии - ГЕРБ, БСП и ДПС, с шансове за бъдещо парламентарно представителство, макар и в различна степен, са Патриотичният фронт, Реформаторският блок, АБВ, България без цензура и "Атака".

Още три партии демонстрират потенциал да прескочат бариерата от 1%: Зелените, Глас народен и Движение 21. За изминалите близо 25 години не сме имали нито един подобен случай.

Особеното на сегашното силно фрагментирано политическо пространство е, че се случва при спадаща, а не при покачваща се избирателна активност. Сигурно е само едно - не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство. Очаквано или не, горещата фаза на кампанията предизвиква отлив на избиратели, вместо обратното. Общата апатия, скандалите, повтарящите се политически сюжети, както и природните бедствия снижават декларираната готовност за участие в изборите на 5 октомври. Докато през миналия месец очакванията бяха за около 50-55% избирателна активност, иначе казано около 3,5-3,6 млн. души, в средата на септември тази прогноза търпи съществена корекция до нива 45-50% активност или 3-3,2 млн. души. Обикновено се смята, че ниската избирателна активност облагодетелства големите партии. В случая наблюдаваме обратната тенденция, тъй като по-широките и по-богатите периферии на големите партии се свиват, докато малките партии остават на подкрепата на твърдите си ядра, които могат да се окажат достатъчни за крайния успех. Това е причината малки партии с по-твърди ядра, като Патриотичният фронт, АБВ и Атака да стоят на терена по-стабилно в сравнение с партии, като Реформаторския блок и България без цензура, които биха имали сравнително по-големи шансове при средна или висока избирателна активност. Възможно ли е изненади да дойдат по линия на така наречения „скрит електорат", тоест по линия на избиратели, които ще гласуват и ще гласуват точно за определени партии, нов анкетна ситуация предпочитат да не съобщават за това свое намерение или да се регистрират в категорията на колебаещите се? Възможно е, но от опит знаем, че това е най-вече в полза на една партия - ДПС: неговият резултат със сигурност ще е по-висок. Като изключим Реформаторския блок, останалите основни претенденти за бъдещо парламентарно представителство са увеличили подкрепата си в хода на горещата фаза от предизборната кампания. При „реформаторите" влияят и вътрешни фактори, които по време на кампанията допълнително разколебават десните избиратели, докато при останалите формации тези проблеми в голяма степен бяха изчистени преди старта на кампанията. Част от десните избиратели се оттеглят от активност, но друга част пренасочват декларирания си вот в полза на други формации - в най-голяма степен в полза на ГЕРБ, но не само: блокът „спонсорира" и по-малки формации. Възможно ли е възходящите трендове до края на кампанията да променят посоката си и обратно - нисходящите трендове да се трансформират във възходящи? Възможно е, но само при едно условие - покачваща се избирателна активност. Към този момент, който е сравнително близко до очакваното събитие, не се регистрира тенденция за възможно повишаване на избирателната активност. Това може да бъде променено единствено под напора на някакви разтърсващи и неочаквани събития. От агенцията отчитат теоретична възможност всички осем партии да влязат в следващия парламент. Също така обаче е слабо вероятно в следващото Народно събрание да бъдат само абсолютно сигурните 3 партии. В най-висока степен на вероятност е бъдещият парламент да се състои от 5 или 6 фракции, което не обещава желаната стабилност на мнозинството и респективно на правителството. Като разпределението на мандати и броят парламентарни партии е съответно 3:4:5:6:7:8