Оптимистична теория за българския парламент

/КРОСС/ Мои приятели стигнаха до интересен антропологичен извод - Софи Маринова е перфектната жена. Тя е постигнала всичко, тъй като поради естеството на браковете и произлизащите от това роднински връзки е свекърва сама на себе си. Това е своеобразно постигане на пълното съвършенство, което според редица източни учения идва едва когато не съществуват никакви обвързаности и човек е напълно независим от околната среда и предишните си животи. Обикновено до това съвършенство се стига след множество прераждания.

Можем да кажем, че след поредните избори българският парламент е само на крачка от съвършенството на Софи Маринова.

И в него всички замесени вече са били в най-различни любовно-разводни отношения, от които се е пръкнало и поколение.

Този път картинката на партиите в него отговаря почти напълно на картината на българското общество. Всичко и всеки е представен при това в различни нюанси. В този парламент всички партийни идеологии са представени по два пъти.

Има две десни партии, две леви партии, две националистически партии и две либерални партии. Разбира се, това обозначение е твърде условно, тъй като, както знаем, у нас десните провеждат лява политика, левите - дясна, а либералите са класически либерали само в АЛДЕ в Брюксел. Именно тази псевдоориентация към различни политически течения раздвои партиите у нас, тъй като българският избирател винаги се чувства измамен от тях, и то с право. Гласуваш за лявата БСП, получаваш плосък данък. Избираш консервативната ГЕРБ и тя катастрофира в реформите.

А реформите са онова, което българският избирател явно иска да види. С това се обясняват и резултатите от вота - от една страна, почти половината от българите не са гласували, разочаровани, че така и не получават никога онова, за което пускат бюлетина. А другите? ГЕРБ и РБ получиха немалко гласове. Въпреки че едните не провеждаха предизборна кампания, а другите пък я проведоха по такъв начин, че по-голяма услуга щяха да си направят да не си харчат парите за нея. Кампанията на реформаторите предизвика повече скандали с неудачно заети клипове и вътрешни разправии, отколкото ползи. Но въпреки това те са четвъртата партия в парламента, което за новосформиран блок от партии със сериозни разминавания по ключови въпроси си е успех. Така че съставянето на новия парламент и предстоящото търсене на коалиционни партньори от страна на ГЕРБ може да се разглежда и с повече оптимизъм от страна на свикналия да е шокиран, недоволен и измамен български избирател.

Най-вече той успя хем да вкара всички в парламента и казано на жаргон да ги сложи пред кацата с меда, хем нито една от партиите не получи достатъчно представителство, за да може да бръкне в нея, без да бъде санкционирана от останалите. Няма как и да се стигне до съглашателство, защото за коалиция са необходими повече от двама партньори. Това ще направи бъдещото управление сложно, но възможно.

На пресконференцията си вчера Борисов заяви, че ще търси коалиране с партиите извън БСП и ДПС. Ако той успее да състави кабинет с останалите, това донякъде би могло да нормализира работата на парламента, който вече два поредни мандата де факто не функционираше.

Въпросът е дали ГЕРБ наистина ще успее да подпише коалиционно споразумение с партиите, с които би могла да управлява. Това засега са РБ, Патриотичен фронт, евентуално и АБВ.

Когато става дума за сформиране на коалиция в България, всички посочват Германия като пример. Това е доста неудачно поради напълно чуждия ни партиен модел, при който разликите започват още с това, че Германия все пак е федерална държава. Но въпреки това можем да открием и прилики.

В Бундестага можем да открием същите процеси, които се наблюдават и в българския парламент.

Големите партии губят електорат.

Те объркват избирателите си с неясна политика - социалдемократите проведоха силно рестриктивните либерални реформи, а консерваторите на Меркел ги продължиха, но смело заемат точки от лявата политическа програма на съперниците си. Затова и германците се ориентират към по-малки партии. Те изхвърлиха либералите и на тяхно място почти вкараха отцепниците от "Алтернатива за Германия", които печелят все повече привърженици най-вече с популизъм. Немците даваха гласове на също доста популистката левица, състояща се от бивши комунисти от ГДР и отцепници от ГСДП. След последните избори се наложи Меркел да направи голяма коалиция. Успя, но след рекордно дълги преговори, продължили от 23 октомври до 16 декември 2013.

Двете управляващи партии подписаха договор, в който уточниха точно каква политика ще провеждат и какви компромиси ще направи всяка към другата по различни теми, най-вече в социалната политика от страна на ХДС на Меркел.

Търсейки непрекъснато паралел с коалицията в Германия, българските политици връщат разговора за управлението в по-важната тема: не кой управлява, а как и каква политика провежда. Германските партии се коалираха с договор, който разпределя отговорността помежду им и ги задължава да спазват онова, за което са се разбрали. Този договор и коалиционната култура в страната - това е третата голяма коалиция, гарантират стабилно управление.

Сега остава да видим дали българските политици са дорасли за германски брак в стил Ангела Меркел, или ще си карат като Софи Маринова. Емоционално, непринудено, без да се съобразяват с общественото мнение, което води до неприемлив краен резултат.

Автор: Капка Тодорова за 24 часа