Разликата леви-десни намалява

/КРОСС/Правителството на Ангела Меркел в Германия съвсем малко се различава по начина на управление от преди това управлявалото правителство на социалиста Герхард Шрьодер. Както се вижда, в момента Меркел чудесно си управлява в коалиция със социалистите при дребни промени в социалните мерки.

Ако погледнем Великобритания след Маргарет Тачър, ще видим, че икономическите и социалните политики на лейбъристи и консерватори са много близки. Като махнем думите, трудно можем да различим в икономическо отношение Тони Блеър от Дейвид Камерън.

Да илюстрираме казаното и с България. По времето на тройната коалиция БСП подкрепи една изключително дясна мярка - да се премине към най-ниския плосък данък в Европа - 10%. Причината е проста - и богатите, и фирмите бяха готови да плащат този данък, а и като резултат икономиката ни беше достатъчно стимулирана.

Светът беше в подем и чуждите инвеститори бяха готови да рискуват с по-слаборазвити държави, които предоставят благоприятни данъчни условия. Не бих казал, че ГЕРБ при своето управление предприе някакви по-десни мерки. Напротив - сериозно се увеличи държавният дълг и се намали резервът, което по принцип си е лява мярка. Е, има криза, което е причина държавата да харчи повече, за да подкрепи икономиката. Но това би направила всяка партия без оглед дясна или лява.

Преди това НДСВ - една либерална (центристка) партия, прие крайнодясна мярка - нулева ставка за данък наследство. В европейските държави без Швеция има такъв данък, който варира от 2,5 до 40% според размера на наследството.

През бюджета в България през повечето години се разпределяха под 40% от БВП. В редица развити европейски държави той е над 50% - в Дания, Холандия, Швеция. Във Великобритания близо 50% от БВП се разпределя през бюджета. В Китай - малко над 30%. Дали Китай е по-десен от Великобритания, управлявана от изявено дясна партия? Не, разбира се, просто всяка държава следва линия, която смята, че е оптимална за нея. 
Обикновено за дясно се приема управление, което поддържа ниски данъци, нисък данък наследство, нисък процент на държавния бюджет спрямо БВП, нисък процент на държавната собственост и не увеличава съществено държавния дълг. Съвсем дясно е, когато данъците освен ниски са и плоски, България в момента се очертава като държава с доста изразено дясно управление.

Истината е, че във всяка държава в зависимост от нивото на корумпираност, равнище на общественото съзнание, постигнато ниво на функциониране на администрацията, включително данъчната и митническата, а също и като резултат от други фактори, има едно оптимално съотношение на всички параметри, които определят една държава като лява и дясна. С времето оптималните параметри се уточняват и всички партии започват да гравитират около тях. Поради това с течение на времето сериозните партии сближават позициите си. Друг е въпросът, че част от партиите лъжат, че е по-добре за съответната държава да се поддържа курс по-наляво и или по-надясно от обективно оптималната
линия. Освен това всяка партия има различни социални групи като избиратели (активно работещи, пенсионери, етноси и пр.). За кратко време една партия може да облагодетелства своите избиратели, дори да не поддържа оптимална линия на управление. Но и в този случай в дългосрочен план основните икономически позиции са близки, защото никоя партия не може да си позволи да управлява повече от 1-2 г., отдалечавайки се сериозно от основните оптимални параметри на управлението. Просто защото икономиката ще отиде на зле.

Основна разлика между партиите са техните лидери, парите, с които разполагат като резултат или на корупция, или на финансиране от бизнеса, а също в резултат на традициите в обществото, които има тази партия. Около всяка българска партия има определени бизнес среди, които се облагодетелстват от управлението .

Естествено, когато дадена партия има добри позиции във властта, тя може да помогне на конкретни социални групи - например на тютюнопроизводителите. Отделен е въпросът какво печелят - и държавата, и тези хора, ако трябва да се изкупува тютюн, който не се използва. Много по-трудно е да се положи специално изразена грижа за голяма социална група, каквато са пенсионерите.

Анализът на цифрите и погледът върху практиките по света водят до извода, че разликите между ляво и дясно много намаляват. Поради това няма принципни пречки за различни коалиции. Друг е въпросът, че егото и комплексите на българските политици са голям проблем за постигане на коалиция.

Борисов способства за повдигането на обвинение срещу Станишев, че бил изгубил несъществени секретни справки. С неща от този род коалиция между ГЕРБ и БСП преди година при тези лидери беше невъзможна. Пак Борисов подкрепи разрушаването на барбекюто към сараите на Доган, с което направи невъзможна коалиция с ДПС, тъй като Доган трудно би простил в кратък срок подобно нещо.

Навремето Иван Костов направи всичко възможно НДСВ да не се регистрира в съда, което направи невъзможна коалицията му с царя.

За съжаление, съществена част от българския народ все по-малко се интересува какво възнамерява и какво може да направи дадена партия. Така все по-голяма тежест придобива дали един политически лидер е комуникативен, може ли да изрече лъжа, без да му мигне окото, дали може да демонстрира действеност, без всъщност да се преработва, и т.н.

В държава, където средното равнище на знания е доста ниско, все по-успешни ще са партиите, които си вземат за лидери  добри артисти или телевизионни водещи, които да изглеждат добре и реалната им комуникативност да е висока. Има достатъчно хора, които да ги подготвят какво да кажат, включително да не пропускат да хвалят своите и да заклеймяват другите и то на съвсем достъпен език.

Неслучайно успешните политици в САЩ от самото начало са обучавани да не използват повече от 3000 думи. Още по-добре, ако тези хора имат реални знания за нещата. Едва ли някой се съмнява, че ако примерно Стефан Данаилов беше издигнат за кандидат за президент (а не за безличния пост на вицепрезидент), именно той щеше да е победителят. Но не е достатъчно да говориш разбираемо, да си комуникативен и да не си глупав. Никой не може да управлява успешно, ако не е подкрепян от прослойката на интелигентните хора. Защото дори и в най-калпавата демокрация интелигенцията има позиции и винаги може да ти извади кирливите ризи.

Успешни коалиции би имало, ако българските партии забравят личните дрязги, комплекси и желание за отмъщение. А тези, на които отвътре им идва да правят мръсотийки, следва да са наясно, че коалицията изисква компромис и въздържане. Както показва историята, не всяка коалиция е печеливша - избирателите на дадена партия съвсем не са склонни да се радват на определени коалиции.

Никой не печели от коалиции с партии, които са прочути с това, че опоскват държавата в своя полза. Отдавна са известни политиците, които въздействат непремерено и пряко, и с натиск, върху министри, шефове на регулаторни комисии и административни шефове в съда и прокуратурата. Отрицателните последици рефлектират и върху коалиционните партньори на тези политици.

Никой не печели от коалиции, направени с оглед да се отмъсти или да бъде омаскарен
 някой. Защото оптималното управление няма дългосрочна връзка с тези цели.

Никой политик не печели трайно политическо влияние, като създава временна диктатура и я използва, за да стане мултимилионер в евро. Съответно никой не иска да се коалира с партия, начело на която има политик с диктаторски наклонности. Как ще се разбереш с диктатор?

Кога ще дойде време българските политици да разберат, че само с алчност и властолюбие няма да останат с добро в историята.

България е най-изостаналата държава в ЕС. Поради това за нас е нормално да имаме едни от най-високите темпове на развитие в ЕС. Ето защо средно успешното управление веднага би си проличало тъкмо с това. Истински успешно управление ще има, когато освен тези високи темпове поне се спре намаляването на населението на България. Всички останали неща, които политиците говорят, нямат нищо общо с успех. България продължава да е най-изостаналата държава в ЕС и в най-голям демографски колапс. Ще имаме ли късмет с политици, които да я извадят от тази огромна дупка?

Автор: проф. Иван Тодоров, "24 часа"