Странни метаморфози в България

/КРОСС/ Когато всички медии гръмнаха с новината, че кметът на Тополовград заминава като доброволец в Крим, въпросът за политическата му принадлежност остана встрани. Но точно там е заровен един от трайните проблеми на българския публичен живот - че всеки може да си слага какъвто си иска етикет, без това да има някакво значение. Така кметът, издигнат вчера от „проевропейската автентична десница", днес вече може да окачи портрет на Сталин в кабинета си. Подобни странности не са новост, а причината е в трайния навик политиката да се обяснява през лица и произволни етикети, а не през ценности и линии, които не бива да бъдат прекрачвани. Линиите обаче се прекрачват и това явно не тревожи нито политиците, нито избирателите. Едни и същи хора преминават от партия в партия, но по-тревожното е, че през ден прегръщат коренно противоположни ценности и идеи.

"Дори да напада, го прави от любов"

Не е толкова важно дали кметът на Тополовград наистина ще замине за Крим и дали наистина ще се включи в конфликта на страната на Русия. Важни бяха обаче неговите изяви пред медиите, покрай които научихме, че в кабинета му има бюст на Ленин и портрет на Сталин. Научихме също така, че този политик не вижда нищо лошо в миналото на Съветския съюз, защото „ние бяхме спокойни, имахме приходи, ходехме на море и на планина". Научихме, че е фен на Владимир Путин, който „дори и да напада, го прави от любов". Божин Божинов тръгва да „защитава българите, ако трябва и със сила".

Така ги вижда нещата човекът, така го е казал. И всичко щеше да бъде в реда на нещата, ако Божинов е представител на крайнолява проруска партия, която е записала в програмата си връщане на задължителната казарма, излизане от Европейския съюз и присъединяване към Евразийския съюз на Владимир Путин. Божин Божинов обаче се е явил на местните избори през 2011 г. като кандидат на коалиция между ДСБ, ОДС, Политическо движение „Социалдемократи" и едно от разклоненията на ВМРО. Три от тези политически формации са част от европейски политически семейства, които до едно осъдиха действията на Русия спрямо Украйна. Две от тях са продължители на възникналата преди 25 години антикомунистическа и прозападна опозиция, чиято историческа цел бе да откъсне България от съветската сфера на влияние и да я придвижи към Европа.

Друг важен детайл е фактът, че кметът Божинов се е отправил към Крим заедно със зам.-председателя на Общинския съвет Красимир Иванов, който преди три години се е явил на изборите като кандидат на РЗС на Яне Янев. Да, същата онази партия, която се обяви за българската консервативна партия, а на конгресите ѝ гостуваше евродепутатът и легенда за британските консерватори Джефри ван Орден. Така им е било изгодно, така са го направили. Вчера са прозападни консерватори, днес - проруски радикали.

Ценности ли?

Разминаванията между етикет и съдържание са всекидневие и трансформацията на въпросните двама господа изобщо не е изненада. Историята помни и лидера на СДС от 1990 г. д-р Петър Берон, който по-късно се озова в крайнолевия и прокремълски съюз „Защита", а после беше и депутат от „Атака", за която днес Европейският съюз е най-голямата беда за България. В наши дни двете най-големи партии също често извършват действия, които са несъвместими с етикетите „европейска левица" или „европейска десница". Социалистите толерираха дълго време изстъпленията на крайнодесни екстремисти по улиците на София, а ГЕРБ национализира вноските на гражданите от частните пенсионни фондове. Нищо, че едните са антифашисти, а за другите частната собственост е свещена.

Няма как обаче да бъде иначе, след като всички разговори за политика всъщност не са за политика. Важно е кой с кого, важно е кой на кого, важно е кой зад кого, но никога не е било важно кой какъв е и в какво вярва. Думите се движат по повърхността, за да не пречат на ставащото под нея. Героите от този сериал са днес лидери на партията на вегетарианците, а утре - канибали. А публиката? За нея е важно с кого канибалът ходи на лов, но не я интересува защо въпросният човек я е излъгал, представяйки се за такъв, какъвто не е.

Коментар на Иван Бедров, dw.de