Румен Овчаров: БСП е изправена пред пропаст в доверието на избирателите

/КРОСС/ Битката за оцеляването на БСП се сведе до битка за оцеляването на 20 човека в партията, които от 25 години се въртят по коридорите на „Позитано" 20 и по банките в парламента, казва в интервю за Епицентър.бг Румен Овчаров от БСП

Експресен сондаж на агенция „Галъп" сочи, че 60 процента от социалистите искат Корнелия Нинова за председател на БСП. Данните на социологическото проучване са от закрит въпрос между предложени няколко кандидатури, от които участващите в проучването трябвало да посочат своя фаворит.

Нинова печели и при зададен открит въпрос кой е подходящ да бъде председател на БСП. Половината от запитаните гласоподаватели на партията не могат да отговорят. Сред останалите настроенията за промяна се фокусират в личността на Корнелия Нинова и тя изпъква значително пред останалите потенциални кандидатури с над 30% от споменаванията. Нинова има сериозна преднина пред настоящия лидер на партията Михаил Миков (около 5-6%) и другите познати лица на левицата. Две трети от участниците в проучването на „Галъп" настояват за общ кандидат за президент с АБВ и други леви формации.

Резултатите от проучването на „Галъп" допълнително нажежиха обстановката в Столетницата преди 49-тия конгрес, който ще се проведе на 7 и 8 май.

- През 2012 г. се оттеглихте от лидерската позиция в софийската организация на БСП, не сте депутат в последните два парламента. Как изглежда БСП отстрани, г-н Овчаров?

- Зле.

- Коя е причината? Откъде идва слабостта на партията? Защо не се чуват алтернативите й, защо въобще се губят посланията  й?

 - Ударът, който получи БСП през 2013 г., беше изключително тежък. Лошото е, че вече три години не се прави нищо, за да се разкрият и отстранят причините, довели до провалите. Върви се след събитията, по линията на най-малкото съпротивление.

- Правилен ли беше лозунгът „Всички срещу ГЕРБ", който издигна БСП през 2013 г.?

 - В онази ситуация той донесе позитиви за БСП. Тогава БСП събра почти един милион гласа. През 2013 г. за БСП гласуваха хора, които нямаха нищо общо с лявата идея. Но видяха в БСП алтернативата на Бойко Борисов. За съжаление, това беше много бързо провалено.

- Днес възможен ли е такъв лозунг и той ли е спасението за БСП?

 - Сега този лозунг е погрешен. Спасението на БСП не е на гърба на някой друг. БСП първо трябва да изчисти самата себе си преди да излезе пред избирателите. Защото не Б. Борисов поднесе БСП на тепсия пред Д. Пеевски, Цв. Василев и А. Доган след изборите през 2013г. Сложи я тогавашното ръководство на партията. И те посочиха ключови уж наши министри и шефове на най-важните агенции. На практика от наше име управляваха държавата. ДАНС и предложението за Д. Пеевски беше само капката, която преля чашата. Да сте чули някой от сегашното ръководство да се е разграничил, да е предложил механизми, които да не допускат повече вземане на решения в тесни кръгове, за включване на партията във вземането на важни решения? Няма и да чуете. Нали същите хора управляваха БСП и при Станишев! Как да се разграничат от себе си?

- Затова ли днес ролята на алтернатива се държи от ДСБ и премиерът Бойко Борисов обръща внимание на лидера на ДСБ, а не на лидера на БСП?

- ДСБ си търси самостоятелно място под слънцето и не се страхува да го прави, въпреки че си навлича неприятности. Всъщност това е модел, който се реализира вече в други бивши социалистически държави. Дясното си създава дясна алтернатива и двете се сменят в управлението. Вижте Полша - Туск сменя Качински, после обратно, но за Квашневски и левицата даже не помнят, а той беше два мандата президент. Бойко Борисов се занимава с това, което образно казано, най-много го сърби.

- Да, но БСП не го „сърби". Защо?

 - Как хората да повярват на БСП, когато битката за оцеляването на БСП се сведе до битка за оцеляването на 20 човека в партията, които от 25 години се въртят по коридорите на „Позитано" 20 и по банките в парламента. И до още 10 - 15 души, които ги обслужват. Е, не е това мисията на лявата, на социалистическата партия на България. Ако имаше логика БСП да остане в опозиция, да не участва в управлението, тя беше точно тази - БСП да стане опозициятаТА, алтернативатаТА на управлението на ГЕРБ. За съжаление, нито едното се случи, нито другото. БСП нямаше как да стане алтернативата, защото не показа нищо ново. Не може нещата да се случат само с непрекъснато повтаряне на левите лозунги от времето преди социализма, без опит да се види какво е новото в лявото, какво става в САЩ и Великобритания, не само в Южна Европа, кое е това, което привлича хората в ляво? Нямаше как да помогне и внезапно пламналото русофилство в ръководството на БСП. То не е достатъчно за  партийна идеология в началота на 21 век. А за да бъдеш опозиция се иска смелост и освободеност от зависимости. Когато си зависим, трудно критикуваш управляващите.

- Но как си обяснявате това, че БСП дори не поставя моралния въпрос за разкраченото положение за ДСБ, за начина, по който се консумира власт в това управление?

 - На БСП проблемът ѝ не е ДСБ, а как ГЕРБ управлява България. А ГЕРБ управлява България лошо. Но, за да каже как ГЕРБ управлява, трябва да има смелостта да го каже. Когато ти не забелязваш, че ГЕРБ предоставя магистрала „Хемус" на две фирми на двойно по-висока цена и си мълчиш, очевидно има причина за това. Когато не забелязваш, че БТК се препродава с "активното мълчание" на държавата, очевидно има причина за това. Когато участваш в създаването на абсурдна комисия, разследваща влиянието на Русия и Турция, очевидно има причини за това. Ако искаш да си опозиция, трябва покажеш грешките. Очевидно има някакви зависимости, които не са преодолени още от минали периоди. И тези зависимости само с лозунги няма да се променят.

- А може би БСП е просто една изтощена старица, която няма сили „да подрежда къщата"?

 - Не, не, това не е така. Въпреки 125-годишнината си, БСП не е изтощена и не е „старица". Нужна е промяна, необходим е рестарт, но очевидно това ръководство не може да го направи.

- И следователно е нужно ново?

 - Да. Ако едно ръководство за две години, минавайки през два избора не покаже, че е пречупило тенденцията за спад, не покаже, че е намерило пътищата, по които партията ще се движи напред, трябва да се търси друго ръководство.

- Никой не прави такъв анализ на ситуацията като вас. Защо не се кандидатирате за лидер на БСП?

 - Времето, когато можех да стана лидер на БСП, отмина. Много хора, повечето от тях "другари", се постараха да направят процеса необратим. А да се прави политика, не само анализи, е възможно и без да си лидер. Ще продължа да го правя не за себе си, а за партията си и за хилядите леви хора в България.

- Защо Михаил Миков се оказа ретрограден лидер на БСП и доведе до капсулиране на партията? Защо се опря на Лявото крило на Янаки Стоилов и се обърна към лявото от отминали времена?

 - Защото така е най-лесно. Вместо да търсиш доверие и да отваряш партията навън, възстановяваш демократическия централизъм и търсиш врага с партиен билет, разчиствайки лични сметки. А само с леви лозунги няма да стане, защото хората помнят как преди три години със същите лозунги плюс обещанието да извадим мутрите от властта, я предоставихме на двама олигарси и на един партиен лидер на друга партия.

- Кой е вашият фаворит за лидер на БСП - Корнелия Нинова ли? Защото те двамата със сегашния председател Михаил Миков се откъсват напред по брой номинации от общинските конференции.

 - Изборът на жена за председател е сам по себе си видима промяна, революция за БСП - в 125-годишната ѝ история няма такъв прецедент. Корнелия не се поддаде на натиска да изпълнява бизнес поръчки като зам.-министър. Не си замълча и когато само трима от БСП (с Ани Янева) се обявихме срещу скандалната приватизация на "Булгартабак" през 2011г. Много от сегашните борци със задкулисието и от БСП, и от ДСБ тогава кротко мълчаха по заповед на Сергей Станишев и Иван Костов.

- Освен да си смени лидера, какво още трябва да направи БСП, за да получи нов импулс?

 - Този филм е с няколко епизода. Първият трябва да се случи на конгреса. Това е изборът на нов лидер, затова може да го озаглавим „Промяната". Вторият, ако използвам „Междузвездни войни" е „Силата се пробужда". И това са президентските избори. Там трябва да покажемне само, че БСП е в нова форма, но и да консолидираме общественото желание за промяна, да демонстрираме алтернативата на ГЕРБ. Едва след това, може би догодина, стигаме до третия епизод "Новата лява вълна" и автентично ляво управление.

- Не трябва ли новият лидер, който и да е той, да бъде и кандидат за президент?

 - Не, не трябва. Ще бъде вкаран в предварително загубена позиция, отново ще обединяваме самите себе си. Новият лидер трябва да покаже способностите си да отваря партията навън, да обединява, да събира отломъците. Нямам предвид само АБВ, Движение 21 и т.н., а тези почти 500 000 гласоподаватели, които загубихме за месеци след  изборите през 2013 г. Не съм наивник, трудно ще бъдат спечелени президентските избори. Но един добър резултат ще покаже коя е алтернативата на ГЕРБ. Обществото е готово за промяна. В по-голямата си част хората трудно понасят управлението на Бойко Борисов. Не може днес да правиш пенсионна реформа, утре да се отказваш от нея. Не може днес да правиш съдебна реформа, утре да не правиш. Днес да правиш здравна реформа, утре - не. Днес да правиш една обществена поръчка, утре - да не я правиш и да не казваш защо. Днес да правиш лифтове на Банско, утре да се отказваш от тях. Това мятане от една крайност в друга е ненормално за отделен човек, а за държава е невъзможно. Държава на заден ход не може да се управлява. Това е все едно да се движиш назад в скоростната лента на магистралата. Катастрофата е неизбежна. Виждам, че Бойко Борисов се опитва да прави компромиси, да балансира. Но трудно ще издържи дълго. Още повече сам.

Президентските избори трябва да станат първообраза на лявата алтернатива. Дърпането на „черджето" и разкъсването му на парчета няма да направи нито „черджето" по-голямо, нито левите избиратели повече. Въпросът е да има консолидация около проект, около личност, около кауза, а не, за да покажем кой е по-велик.

- В момента упорито се говори, че има сделка между Михаил Миков и Янаки Стоилов: Стоилов не се кандидатира за лидер на партията и в замяна на това ще бъде издигнат за кандидат-президент на БСП. Смятате ли това за възможно?

 - Допускам го. Вече казах, че няколко човека превръщат каузата за възраждането на БСП в битка за собственото си оцеляване. Някои от тях от "Бъдеще на БСП" се превърнаха директно в нейно минало, без въобще да разберат какво е настоящето ѝ!

- Ивайло Калфин бе лансиран за президент от Георги Първанов. Той може ли да бъде обединяваща фигура, общ кандидат-президент на левицата? А самият Георги Първанов?

 - Скоро чух Ивайло да обяснява, при това убедително, че не е кандидат за президент.

- БСП не трябва ли освен всичко друго да престане да произвежда на килограм скучни документи, от които лъха на мухъл? Като декларацията за 125-годишнината.

- БСП е изправена пред пропаст в доверието на избирателите. Този път трудно ще я преодолее с ослушване и изчакване хората да забравят. А и няма време за това. Партията трябва да покаже, че е разбрала урока и се променя, за да не повтаря грешките.  Председателят, който ще избере 49-ият конгрес, трябва да е последният председател, който се избира на конгрес. Лидерът трябва да се избира от цялата партия, така, както го правят в Германия, във Франция, в Испания, дори в Румъния. БСП обаче не го прави, защото някои хора се страхуват, че ще загубят възможностите си да манипулират избора. Но нали искаме да променим точно това - манипулациите и задкулисието. Това ще даде допълнителен импулс на партията, хората ще повярват, че от тях зависи нещо.

Има и един ключов въпрос - тази държава чия е? Първата и най-важна задача на новото ръководство е да отвоюва първо партията, а после и държавата от мутрите и олигарсите. Това става с ясна и категорична позиция - когато виждаш нещата, трябва да имаш смелостта да ги кажеш. А когато дойдеш на власт, да ги промениш, а не да клекнеш пред хранилката на поредния олигарх.

- Ще напуснете ли борда на „Нефтохим"? Ген. Атанасов от ДСБ попита БСП участва ли в управлението, след като Румен Овчаров е в „Нефтохим"?

 - Да ме извини генералът, но има арабска поговорка - и глупак може да зададе въпрос, на който и десет мъдреца да не могат да отговорят. Та кого пита генералът и какъв отговор очаква? ДСБ и Иван Костов не за пръв път се опитват да си мият ръцете с мен. По време на газовата криза през януари 2009г. ореваха света да търсят Овчаров да им каже защо няма санкции за Газпром, а услужливо бяха забравили, че договорът за доставките беше подписан през 1998г. по времето на самия Иван Костов и там няма предвидени санкции за Газпром. Та и сега връзката между моето назначение в Надзорния съвет на Лукойл-Нефтохим и партийните назначения на ДСБ във властта очевидно съществува само в главата на ген. Атанасов.

Всъщност ситуацията им е трудна, но по български разбираема - андрешковска. Ръководството на ДСБ просто се грижи за себе си и за оставането си във властта. Групата около Радан Кънев, Атанас Атанасов и Иван Костов е извън властта вече 15 години. Тези хора са „огладнели". Сега изведнъж голяма част си намериха мястото. Сега са спокойни и сигурни, защото получават държавна заплата, а може би не само това. Това е гръбнакът на партията им. Какво ще стане, ако бъдат изхвърлени от властта, ако Радан Кънев ги изхвърли от властта? А изборите идват. Така че те просто се борят за постовете си, криейки се зад високи национални отговорности. Защо Б. Борисов и ГЕРБ ги оставят да играят двойната си игра, трябва да попитате тях.

А що се отнася до моето присъствие в „Нефтохим", ако някой не знае, от 40 години се занимавам с енергетика, два пъти бях и министър. Така че нещо разбирам. А техните „експерти" често не са работили в сферата, в която са назначени. Дължа оставането си в „Нефтохим" единствено на министър-председателя. Не съм го молил за това, но явно и той е преценил, че съм полезен.