Г-н Паси, и в слугинажа трябва да има мярка!

/КРОСС/ Доц. д-р Йордан Величков, преподавател по международни отношения в ЮЗУ „Неофит Рилски" и в СУ „Св. Климент Охридски", Фейсбук, 04.07.2016 г.
Лично мнение (публикувано без редакторска намеса)

Трябва да се приветстват думите на премиера Борисов: „мир с война не се прави".

Твърдейки това, бих искал да напомня, че аз съм един от последователните критици на г-н Борисов. Но, в случая позицията му е разумна и държавническа.
Изявленията и поведението на Соломон Паси отдавна не впечатляват. Българската общественост е свикнала с шумното му, натрапчиво сервилничене и блюдолизко поведение, с безкрайните му инициативи, демонстриращи вярност и преданост пред Вашингтон.
С последното си изявление от 4 юли т.г. бившият
български външен министър премина обаче всякакви граници на подлизурство и нагаждачество. Вместо подкрепа на разумната позиция на премиера Борисов срещу създаването на мощен международен военноморски флот в Черно море, насочен срещу Русия, Соломон Паси яростно настоява да се „балансира тежковъоръжените подводници" на руския флот с голяма многонационална флотилия. А как точно българската страна би могла да балансира със своите скромни военноморски възможности „тежковъоръжените" руски подводници, вероятно въоръжени и с ядрени оръжия, Паси не пояснява. А изглежда и не му е ясно.
Въпреки отрицателната позиция на българското правителство той е убеден, че „Доброто" (очевидно НАТО), ще победи „Злото" (без съмнение Русия). В тази връзка той предупреждава: „от нашето правителство зависи това да стане по-скоро и на по-ниска цена".
Стряскащи призиви.
Умопомрачителна войнственост. „По- скоро и на по-ниска цена" да „сложим" Русия на място, т.е. да я разгромим, зове бившия външен министър. Такъв апел не е отправял и най-военнолюбивия американски ястреб.
Освен отказа за участие на българската страна в общ черноморски флот Паси не може да прости на премиера Борисов и за отклоняване на идеята „два съюзни US изтребителя да направят церемониален 30 секунден полет на 4 юли над София". Вероятно и тази безумна инициатива, не е американска, а лична приумица на Паси.
То бива сервилност, то бива подмазване, но и в слугиняжа трябва все пак да има мярка и граница. Ами, ако поискат и другите съюзнически държави да дефилират с изтребители над София по случай националните им празници, какво ще правим.
Освен военнолюбива натура Соломон Паси е крайно непочтен манипулатор. В поздравителния си адрес до неговите „американски приятели" (вероятно от военнопромишления комплекс) той пише: „Да си дадем сметка за процесите у нас, ерозирали напоследък до най-високо държавно ниво от 1989 г. насам - антиамериканизъм:
1. Никога не е бил на такава висока обществена и правителствена почит у нас
2. Никога не е бил така тясно свързан до степен напълно идентифициране с русофилството".
Смазващо долнопробна инсинуация. Само личност с тежко болни амбиции и сериозни здравословни проблеми може да сътвори такива абсурди.
За какъв „антиамериканизъм" може да се говори, когато България е всепризнатия най-верен съюзник на САЩ. Фактите са смразяващи. Няма друга източноевропейска държава, която да е предоставила на Вашингтон повече територии за военни бази от България, и то безплатно. В името на „дружбата" с новия голям брат българската държава се лиши от стратегически и печеливши енергийни обекти. А известно е, че голямите политически назначения в България задължително се „съгласуват" с Вашингтон. Затова и няколко от българските външни министри служат много по усърдно на САЩ, отколкото на България.
А що се отнася до „русофилството" на огромна част от българския народ, то не е дело на Москва и най-малко на Путин, а е резултат на здравия разум, на исконното чувство за справедливост и почтеност на българина.
Не българския народ и българското правителство, а най-голямите провокатори и пострекатели на „антиамериканизма" и на „русофилството" в България са такива политически недоразумения, като Соломон Паси.