Св. Павел, архиеп. Константинополски. Св. Клавдия. Преп. Лука Тавроменийски

/КРОСС/ Павел солунянин, архиепископ Цариградски, бил от жертвите на оня смут, чрез който гибелната Ариева ерес дълго разтърсвала православната Църква.

Няколко пъти се възкачвал Павел на патриаршеския престол и няколко пъти бил свалян от него в зависимост от това, чие влияние преобладавало в ожесточената и често пъти кръвопролитна борба между арианите и православните. Но и в заточение, и на патриаршеския престол той винаги еднакво показвал себе си непоколебим изповедник и стълб на православието.

Тази твърдост станала причина за неговата мъченическа смърт. Император Констанций, привърженик на Ариевото учение, го изпратил на заточение в малоазийската област Кападокия, в град Кукуз. Там Павел бил удушен във време на богослужението със собствения му омофор.

Това станало в 350 година. В 381 г. мощите му били пренесени в Цариград, а оттам - във Венеция, където се намират и сега.

Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).