Св. прпмчца Пелагия

/КРОСС/ Когато нечестивият римски император Диоклетиан започнал гонение против християните, мнозина от тях, опасявайки се от мъчения, избягали в планините. Но онези, които били крепки във вярата и се страхували от Бога повече, отколкото от хората, останали при църквите, към които принадлежали, и горещо молили Бога да ги укрепи за подвиг, за да излязат победители от предстоящата борба.

По това време епископ на град Tape бил Клинон. Той обърнал към истинния Бог и кръстил много езичници; присъединявайки ги като добър пастир към Христовото стадо, той увещавал всеки един мъжествено да стои в изповеданието на името Христово и да положи за Него душата си, с несъмнена надежда да приеме от Него венеца на победата в небесното царство.
Диоклетиан, който бил тогава в Киликия, като чул за този мъжествен епископ, заповядал да го заловят и да затворят градските порти, за да не може да напусне града и да се спаси. Ала още преди тая заповед епископът получил от Бога откровение за всичко, което имало да стане, и тайно от всички оставил града, понеже още не бил дошъл неговият час. Заедно с други християни той се криел в планините и пустините. 

В това време в град Tape живеела една девица на име Пелагия, от знатен род, прославена с богатство и красота, преизпълнена със страх Божий и целомъдрие. Когато чула от християните за Иисуса Христа, Сина Божий, сърцето й пламнало от любов към Него, тя повярвала в Него и дала обет да не встъпва в брачен съюз с никого от смъртните хора, решена да стане невеста на небесния, безсмъртния, нетленния Жених; повярвала в Христа, тя пожелала да се сподоби със светото кръщение.

Но когато научила, че християнският епископ напуснал града, силно се натъжила, понеже искала да го види и да приеме от неговите ръце свето кръщение. Дотогава тя не била виждала още епископа, а само слушала за него. Тъй като майка й била вдовица, отдадена на идолослужението, Пелагия скривала от нея вярата си в Христа и своите намерения.

В това време синът на царя чул за чудната красота на девицата Пелагия и веднъж се случило да я види. Той пратил при нея почтени мъже, на които било поръчано да й предадат за намерението на царския син да се съчетае с нея в брачен съюз.
Майката на Пелагия много се зарадвала на това, но светата девица решила другояче. Като се осенила с кръстното знамение, тя без страх отговорила на пратениците:
- Аз вече съм се съчетала със Сина Божий, Безсмъртния Цар.

С такъв отговор пратениците се завърнали при царския син.
Като чул отговора на света Пелагия, царският син страшно се разгневил. Той намислил жестоко да отмъсти на светата девица, но не веднага, понеже се надявал, че тя ще размисли и ще изпълни желанието му.
Междувременно Пелагия казала на майка си, че желае да посети своята дойка, която не била виждала отдавна. Дойката живеела извън града и Пелагия решила да напусне дома си, за да намери християнския епископ, за чието тайно убежище научила от някои християни.

Майка й не искала да я пуска. Но се уплашила, че дъщеря й ще се разболее от мъка, затова изпълнила молбата и заповядала да приготвят колесници, коне и слуги за пътешествието. 
Пелагия тръгнала с радост, обкръжена от множество слуги. На около десетина поприща извън града те наближили планина, обрасла с гъста гора. В това време един от слугите, на име Лонгин, видял един честен мъж да се спуска от планината. Това бил епископ Клинон, който по Божие усмотрение срещнал тук пътниците. 
Светата девица спряла колесницата, слязла от нея и се отправила към Божия човек. Като се приближила към него, тя го поздравила с такива слова:
- Радвай се, служителю Христов! 
Епископът й отговорил:
- Да бъде с теб, девице, мирът на моя Христос. 
Пелагия продължила:
- Благословен Бог, който ми яви във видение подобие на твоето лице и те прати при мен, за да спасиш душата ми от погибел. Моля те в името на Бога.
Като се помолил, епископът сподобил със свето кръщение блажената Пелагия в името на Отца, и Сина, и Светия Дух и я причастил с частица от тялото Христово, която носел със себе си.
След това Пелагия седнала в колесницата и се отправила обратно при майка си.
Когато Пелагия наближила дома си, насреща излязла майка й. Един от слугите й разказал за всичко, което се случило по пътя, как Пелагия приела свето кръщение от християнския епископ. Чувайки за това, майката паднала в несвяст и поради велика скръб дълго време лежала на одъра като мъртва. Като дошла на себе си, без да каже нищо на дъщеря си, побързала да отиде при царя и помолила да й дадат войници, за да намери и хване епископа, обърнал в християнство дъщеря й, и да го изправи пред съд. Царят й дал много воини - конни и пеши.
Междувременно блажената Пелагия, виждайки, че майка й е обзета от силен гняв, взела със себе си неколцина вярващи в Христа слуги, излязла с тях тайно от дома си и като прекосила реката на име Кидна, решила да се скрие тук.
Воините се разпръснали по всички околности, разпитвайки за Пелагия по пътищата и търсейки я навред в планините и пустините, ала не могли да я намерят, защото по чуден начин я закрилял Сам Бог. Света Пелагия седяла на брега на реката и виждала на отсрещния бряг воините, които я търсели; но техните телесни очи по Божие устроение в това време не виждали нито нея, нито спътниците й. 
Тогава светицата казала на слугите си:
- Виждате ли как нашият Господ обича и скрива рабите Си, които Му се надяват?
След усилено и безплодно търсене, воините се върнали, без да открият нито епископа, нито Пелагия. Това хвърлило майка й в голяма скръб и тъга, така че сякаш не била на себе си.
Тогава Пелагия, като усетила в сърцето си внушение от Светия Дух и възлюбила своя Небесен Жених толкова, че била готова да претърпи мъчения за Неговото име, отишла в дома на майка си и започнала да я увещава да остави лъжливата си скръб:
- Защо - говорела Пелагия на майка си - толкова се гневиш? Защо не искаш да познаеш истината? Не се засрами да събереш воини, да търсят светия мъж, който почита Всевишния Бог, Създателя на всяка твар. Не те ли е срам да влизаш в битка срещу небесния Бог? Не знаеш ли, че Неговият раб, епископът, би могъл с молитва да изпроси от Него да му прати един от Своите ангели, който в миг да изтреби всички воински пълчища?
Това и много друго за Господ Иисус Христос говорела света Пелагия, увещавайки майка си да познае истинния Бог, но без успех, понеже майка й била заслепена от безумие и яростна злоба. Без да слуша боговдъхновените слова на дъщеря си, тя пратила да кажат на царския син следното:
- Твоята годеница се е посветила на християнския Бог.
Като чул това, юношата много се огорчил. Неговите надежди рухвали. Той си спомнил колко много християни изтезавал баща му, без да убеди нито един да му се подчини. В смущение и тъга той седял в палата и разсъждавал така:
- Ако Пелагия е повярвала в християнския Бог и се е посветила на Него, за нищо на света няма да склони да отстъпи от Него и да стане моя жена. Какво да сторя? Ако я предам на мъчения, не ще има полза, защото зная с каква велика радост християните сами отиват на мъки и най-жестока смърт заради своя Бог. Така ще постъпи и Пелагия; разбира се, тя ще предпочете по-скоро да умре, отколкото да стане моя жена; а на мен ще ми остане само срамът и още по-голяма мъка. Срам и позор ще имам от това, че християните ще ме осмеят, а тъга и мъка - от нейната смърт, защото я обичам безмерно и изгарям от любов към нея. Зная своята участ! За да не гледам мъките й и да не страдам от мъките на сърцето, поразено от любов, ще се убия сам, защото за мен е по-добре веднъж да умра, отколкото ежедневно да преживявам мъките на смъртта, презиран и ненавиждай заради любовта, която ме изгаря.
Като казал това, юношата извадил меча си и с всички сили ударил гърдите си с меча, пронизал ги и паднал мъртъв.
Майката на Пелагия, като научила за това, изпаднала в ужас, опасявайки се, че цар Диоклетиан ще накаже нея и целия й род, за да отмъсти за сина си. Затова сама вързала дъщеря си и я довела при царя, обвинявайки единствено нея за смъртта на сина му и предавайки я на смърт и наказание.
Но Диоклетиан се загледал в голямата красота на Пелагия, която била по-хубава от всичките му жени и наложници, понеже досега никога не бил виждал толкова красива жена. Той пече мислел не за наказание и мъст, а за това, как да удовлетвори пламналата в него страст.
На следния ден царят заповядал да му доведат светата девица, а сам седнал на трона с целия си блясък, заобиколен от всичките си съветници. Множество воини стояли около него. Пред това голямо събрание той се обърнал към девицата с такива думи:
- За едно те моля, Пелагия, да се отречеш от Христа; аз пък ще те взема за съпруга и ще бъдеш първата жена в моя дворец; ще те увенчая с царски венец и ти ще владееш цялото ми царство заедно с мене. Ако ми родиш син, след мене той ще заеме престола ми.
Света Пелагия, изпълнена с божествена ревност, без страх му отговорила:
- Безумен си, царю, щом ми говориш такива думи! Знай, че няма да изпълня желанието ти, защото се гнуся от мерзкия ти брак, понеже имам Жених - Христос, Царя небесни; не желая твоя царски, суетен и временен венец, защото моят Господ ми е приготвил три нетленни венеца в небесното царство. Първият - заради вярата, задето съм повярвала с цялото си сърце в истинния Бог; вторият - заради чистотата, понеже съм врекла на Него девството си; третият - заради мъченичеството, защото заради Него съм готова да приема всякакви мъчения и да положа душата си заради любовта си към Него.
Като чул тия думи, Диоклетиан силно се разгневил и заповядал да нажежат меден вол, понеже искал с това да изплаши светата девица. Когато волът бил разгорещен така, че от него изхвърчали искри сякаш от горещи въглени, изправили светата девица пред него. Като видели девицата, готова да понесе мъки, те тайно се молили Богу да я укрепи свише с неведомата Си сила. Царят и велможите и с ласкателства, и със заплахи я убеждавали да изпълни царската воля, но тя била непоколебима в решението си.
Тогава царят заповядал да свалят всичките й одежди.
След това тя започнала да укорява царя с такива слова: 
- Смятам, царю, че си подобен на оная змия, която прелъстила Ева и подстрекавала Каина към убийството на Авеля, и на оня демон, който молил Бога за позволение да изкуси праведния Иов. Но скоро, враже Христов, ти ще погинеш, заедно с всичките си единомишленици. 
Като казала това сътворила кръстно знамение и сама тръгнала към нажежения вол, без да чака да я хвърлят в него. Когато допряла ръце до него, те се стопили като восък от силен огън. Но тя като че не чувствала болка, сложила главата си в отверстието на вола и като влязла в него, започнала високо да прославя Бога:
- Слава Тебе, Господи, Единородни Сине на Всевишния Бог, задето укрепи мен, немощната, за този подвиг и ми помогна да победя дявола и козните му. На Тебе и на Безначалния Ти Отец и Светия Дух слава и поклонение во веки.
Като казала това, светицата предала душата си в ръцете на Пречистия и Безсмъртен свой Жених и влязла с Него в небесния чертог с ликуване и песни на ангелските сили. Честното й тяло в медния вол се разтопило като масло, разляло се като благовонно миро, така че целият град се изпълнил с неизразимо благоухание. Нечестивият цар заповядал да хвърлят костите й извън града и те били отнесени на планината, наричана Литатон. Четири лъва дошли от пустинята и се разположили около тях, охранявайки ги от другите зверове и лешоядите. 
Епископ Клинон имал откровение от Бога за кончината на света Пелагия и за мястото, където се намирали костите й. И епископът отишъл в тази планина и намерил там честните кости на света Пелагия и пазещите ги лъвове. Като видели Божия човек, лъвовете се приближили и се преклонили пред него, а после се върнали в пустинята. Епископът взел костите на светата мъченица, отнесъл ги на най-високия хълм на тази планина и ги положил под един камък. Впоследствие, при царуването на император Константин, когато навред възсияло благочестието, на това място той въздигнал църква над честните мощи на Христовата невеста. На надгробния камък Клинон поставил такъв надпис:
„Света девица Пелагия, посветила се Богу и докрай подвизавала се за истината, почива тук с мощите си, а душата й царува на небесата с ангелите в слава Христова."
Така завършила своя подвиг светата мъченица Пелагия заради нашия Господ Христос, Комуто подобава слава с Отца и Светия Дух нине, и присно, и во веки веков.