Новият кабинет има притеснителни идеи в социалната политика

/КРОСС/Депутатът от "БСП - лява България" Георги Гьоков в интервю за в. "Дума"

- Господин Гьоков, как ще коментирате програмната декларация на бъдещото правителство?
- Програмната декларация за ключовите приоритети за формиране на стабилно парламентарно мнозинство в общи линии е добро намерение. Аз няма да коментирам цялата декларация, а по-скоро социалната сфера. 

- Какво ви прави впечатление там?
- Социалната политика пряко минава през икономическата политика и през стабилността на икономиката на страната. Няма как да има социална политика без развитие в икономиката. Всичко, записано в точката за социалната политика, е, пак казвам, само добри намерения. Има и някои неща, които ме смущават. 
Например още започването на социалната политика за спазване на достигнатите нива на социални помощи и плащания. Аз въобще не смятам, че достигнатите нива на социални помощи и плащания са на необходимото ниво, до което да дават възможност на хората, които са най-засегнати от кризата и от тези 25 години преход, да имат един достоен живот. Така че запазването на достигнатите нива не е решение на проблема. Трябва да има развитие в тази посока, най-малкото с отразяване на инфлацията при тези помощи и плащания. Ние, ако искаме хората да не излизат на протести, трябва тези трудови доходи, пенсии да се увеличават и то със сериозен ръст, защото, пак казвам - достигнатите нива никак не са добри. 

- В декларацията се появява идеята за продължаване на пенсионната реформа.
- Разбира се, че трябва да се продължи пенсионната реформа, аз смятам, че тази реформа я направихме перманентна вече 20-а, да не казвам вече 25 години правим реформа и все сме на ниво, когато трябва да продължаваме реформа и да правим реформа. Аз знам за разработените варианти от Консултативния съвет към министъра на труда и социалната политика по пенсионната реформа, там има добри идеи, има и много десни мерки, с които аз няма как да се съглася. Та продължаването на пенсионната реформа зависи в каква посока ще я продължаваме. Ако единственото решение на въпроса е увеличаване на възрастта за пенсиониране и изискуемият осигурителен стаж за пенсиониране, това за мен не е решение на въпроса. Друго едно от предложенията е осигуряване на увеличаването на осигуровките. Това също не е кой знае колко добро решение, въпреки че намаляването на осигуровките през 2007 г. мисля, не доведе до очаквания икономически ръст и това, че по някои сметки са останали около 18 млрд. лв. от тези спестени от намаляването на осигуровките пари и очакването бизнесът да се отблагодари, така да се каже, към обществото с разкриване на нови работни места, с разкриване на нови производства, не се състоя. Така че от това също може да се разсъждава в посока на увеличаване на осигуровките, но не е трайно решение на проблема. В тези решения за пенсионната реформа аз не видях да има някакви идеи за развитие на Сребърния фонд, който е направен точно с тази цел. Не видях и, отново ще го повторя, вече няколко пъти го казвам - извеждането на лицата без осигурителен принос към пенсионната система от тази пенсионна система. Защото ние сега тръбим, че пенсионната система ДОО (държавното обществено осигуряване) се дотира от държавата с над 50%, но пък никъде не отбелязваме, че има лица, които получават пенсии без осигурителен принос. И съм далеч от мисълта тези лица, извеждайки ги от осигурителната система, от пенсионната система, да ги оставим на улицата или просто без пенсии, а те трябва да бъдат поети от социалното подпомагане. 

- Да разбирам ли, че не сте оптимист за това, което се говори в програмната декларация?
- Има доста неща, за които може да се говори в пенсионната реформа, например повишаване на доверието в пенсионната система по каквито и начини искате, има десетки, стотици начини за повишаване на това доверие. Хората, когато си внасят осигуровките, да знаят, че ще получават една достойна пенсия, която ще им осигурява достоен живот и по този начин с радост ще си плащат осигуровките. За разлика от сега, където няма никакво доверие в пенсионната система, защото той знае, че днес, като си плаща осигуровките, в бъдеще това не му гарантира една достойна пенсия. 

- Проблемът с безработицата - получава ли решение в заявените намерения?
- Всички се стремим за намаляване на безработицата, защото тя е един от най-сериозните бичове на съвременното българско общество след промените от 10 ноември и аз съм чел редица проучвания и допитвания до хората кое е най-тежкото, което сполетя българите след 10 ноември, тъй като на първо място повечето посочват безработицата. Така че хубаво намерение, но това също минава през съживяване на икономиката. И нещо смущаващо - нов Кодекс на труда. Този Кодекс на труда, сега действащият, според мен не е никак лош, въпросът е в прилагането му. Ако ние имаме като държава да наложим на работодатели и на работници да спазват всичко, записано в този Кодекс на труда, няма нужда от нов. Може би има нужда някои посоки леко да се коригират, но то може да се направи с поправки в този кодекс, не е необходим нов и аз не знам откъде е изникнала тази идея за нов Кодекс на труда. Ще видим по-нататък в бъдеще какво ще предложат като ново в този кодекс. Самонаети лица, семейни фирми - това е ясно, ама 4 години при по-предходното управление по времето на ГЕРБ съсипвахме точно тези самонаети лица и семейни фирми, сега ще ги съживяваме, но това е типично пак по български - ние разрушаваме нещо, после го спасяваме. Квалификацията - за никой не е тайна, че българската работна ръка е с изключително ниско качество квалификация. Аз с изненада научих тук от министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, бившият министър, че западни фирми, много сериозни, се отказват от инвестиционни намерения в България, защото той каза - аз като прочетох, че се отказват и се притесних дали заради законодателството, дали заради корупция или нещо друго, а той мотивът е много прост - липса на квалифицирана работна ръка в страната. Така че също добро намерение, въпросът е, че тези квалификационни възможности не трябва да касаят само безработните хора, а трябва да тръгнат още от образователната система. И се надявам, който и да управлява страната, това да го разбира много добре и да го вижда и да му бъде като светлина за движение в правилната посока. Младежката гаранция - много хубаво като идея, започнахме го, само че за мен по необясними причини до момента това стои само на хартия и няма никакви реални, всъщност има реални действия, които се изразяват в работа с младежите, предварителна, но нищо в посока на заетост, на квалификация, на трайна заетост и т.н. Нататък какво да продължавам? Разбира се, че трябва да има отговорно родителство, трябва да има подкрепа за 3-детния модел, защото не е тайна за никого, обществена тайна ли е, не знам, но в Европа и в България застарява населението и демографският срив е проблем в страната. България се нарежда по този проблем на едно от челните места в Европа, да не казвам на първо място.