Р. Петков: Енергийното министерство прави опит за брутално заобикаляне на закона за обществените поръчки

/КРОСС/Официални протоколи на енергийното министерство посочват, че в резултат на посещение на българска делегация в Япония, се подготвя продължително сътрудничество между нашата страна и японска компания в областта на топло, хидро и ядрената енергетика. Подробностите за тези договорености обаче, не се представят пред обществото. Това води до опасения, че се прави опит за заобикаляне на закона за обществените поръчки в полза на една конкретна фирма. Около това становище се обединиха по време на съвместна пресконференция зам.-председателят на ПП АБВ Румен Петков и председателят на Движение „Гергьовден" Драгомир Стефанов. „Министерство на енергетиката е длъжно да публикува приложенията с конкретните договорености за сътрудничество. Имаме основания да се притесняваме, че там има конкретни параметри. По най-бързия начин ще сезираме ЕК за бруталния начин, по който се отива към пряко договаряне с конкретна компания като се заобикалят публичните процедури и се изолират много други компании от участие", посочи Петков.

Драгомир Стефанов пък подчерта, че двете политически сили ще зададат официални въпроси до Министерство на енергетиката по закона за достъп до информация. „Първият въпрос, който възниква, е има ли организирана процедура по ЗОП за изпълнение на тези договорености и ако няма, защо? Защо тези протоколи се крият и не се поместват официално на сайта на енергийното министерство? Добре е да се конкретизира общият брой членове на делегацията ни в Япония и кой в какво качество е бил там. Имаме група въпроси специално за участието на Стефан Гамизов в тази делегация. В качеството си на какъв е той там? Представител на българската страна ли е или на японската? В протоколите се оценява високо извършената до момента работа от компанията „Тошиба ". Не става ясно обаче каква е тази работа. В протоколите се вижда, че енергийното министерство моли за съдействие „Тошиба " при анализите за честите аварии в ТЕЦ „Марица изток 2" и за това колко часа живот остава на турбините там. Възниква логичният въпрос защо този анализ трябва да се прави от „Тошиба ", при положение, че те не са изпълнител на съоръжението и не го поддържат? Възниква и въпросът защо се налага ПРЯКО договаряне с „Тошиба " за рехабилитация на механичната част на ПАВЕЦ „Чаира " ? И накрая искаме отговори на въпроса: имало ли е посещение на тази делегация в Сингапур веднага след срещите в Япония и с каква цел е посещението? Като част от работната командировка или чисто туристическо? Редно е да се знае кой е поел разноските и каква е била целта на посещението".

Според Румен Петков, държавата дължи отговори и за това, какво се случва с арбитражното дело по АЕЦ „Белене", както и каква е задлъжнялостта на НЕК за стопанисването на площадката към руската фирма изпълнител, която продължава да поддържа съоръженията и след решението за замразяване на проекта. „До коя дата, независимо от решенията на правителството и на НС , „Атомстройекспорт " е бил там и колко е общата задлъжнялост за този период и за в бъдеще на НЕК към „Атомстройекспорт "? Какви средства до сега изразходва държавата във връзка със защитата по арбитражното дело в Париж заради прекратеното изграждане на проекта „Белене"? Има ли поет ангажимент за плащане на адвокатската кантора на определена сума и процент, независимо от изхода на делото? Защото експертизата отдавна говори, че евентуална присъда няма да надхвърли 700 милиона, с или без адвокатска кантора! Чия е адвокатската кантора, кой е този който е защитавал българския национален интерес? Кой е поел този ангажимент от името на държавата и с какъв мандат ?"

В заключение зам.-председателят на АБВ поиска разяснения и по заема, който БЕХ тегли за да покрие разходите по изключително скъпия ток, произвеждан от американските централи в „Марица - Изток", заради начина по който е сключен договорът при изграждането им. „Как е избрана банката или банките, които отпускат кредита? Какви са разходите по този кредит? В публичното пространство се говори за около 530 милиона евро, а е важно да се знае точната сума и условията. За обществото също е много важно ако се одобрява заем на БЕХ и се прехвърля на НЕК , то при какви условия? Защото в публичното пространство се твърди за 6.5 процента лихва. Тези условия дават ли възможност на кредитодателя да се емитира облигационна емисия на БЕХ? Дали е поеман ангажимент тази емисия да бъде емитирана от същата група банки или банка, отпуснали кредита, без допълнителна процедура ? Поеман ли е ангажимент от енергийния ни холдинг чрез този договор при определи обстоятелства кредитодателят сам да може да увеличава лихвата и сам да прави предсрочно изискуем кредита?", попита Петков.