- 25 Дек 2024 |
- USD / BGN 1.8819
- GBP / BGN 2.3566
- CHF / BGN 2.0949
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Окончателното инвестиционно споразумение за интерконекторната газова връзка с Гърция ще бъде подписано на 10 декември
21 Ноември 2015 | 13:34
/КРОСС/ Водещ: Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в „Седмицата" на Дарик. Връщате се снощи от годишната среща на Атлантическия съвет в Истанбул, Турция. Там коя беше главната тема?
Теменужка Петкова: Главната тема беше свързана с енергийната сигурност. Основен акцент беше отделен на сигурността на доставките, диверсификация на източниците, диверсификацията на маршрутите за доставка на природен газ, мястото и ролята на Европейския енергиен съюз.
Водещ: Обсъждахте ли кой купува петрол от ИДИЛ?
Теменужка Петкова: Такава тема не сме обсъждали, но обсъждахме основно темата, свързана със сигурността на доставките. Особено място беше отделено на изграждането на инфраструктурата, междусистемната свързаност между отделните страни, което е всъщност гаранцията за сигурността на доставките, гаранцията за изграждането на съответните енергийни пазари, които енергийни пазари трябва да бъдат устойчиви. Така че това беше основната тема на разговора.
Водещ: От Истанбул, от ваша среща с американския координатор по международните енергийни въпроси идва новината, че на 10 декември ще бъде подписано окончателното инвестиционно споразумение с Гърция за интерконекторната връзка за газа?
Теменужка Петкова: Да, точно така. на тази среща беше отделено специално внимание от страна на г-н Хохстейн, от страна на комисаря Канете, във връзка с напредъка, който България постигна, съвместно с нашите гръцки партньори, във връзка с изграждането на интерконектора Гърция-България. Знаете че този интерконектор е изключително важен. Той е основна част от Южния газов коридор. Това е интерконектор, който ще ни даде възможност да диверсифицираме източника на доставка на природен газ. Този интерконектор е важен не само за България и Гърция. Той е изключително важен за региона на Югоизточна Европа. Така че това, което ние успяхме да направим с нашите гръцки партньори, да изясним всички спорни въпроси, които съществуваха досега по споразумението за развитие на проекта...
Водещ: Кои бяха най-големите спорове?
Теменужка Петкова: ...най-големите спорове бяха свързани с нормата на възвращаемост на проекта, бяха свързани с определени опции, свързани с възможността съответно гръцката страна да се оттегли от проекта за известно време. Така че това бяха основните ни въпроси, основните проблеми, които стояха пред нас, но успяхме да ги разрешим.
Водещ: Колко ще е капацитетът последно, годишният капацитет на тръбата? То се започна от 3 до 5 млрд. куб. м и се стигна до желание на България до 20-25 милиарда.
Теменужка Петкова: Да, това също е едно много добро постижение за България. Знаете че капацитетът на тръбата е от 3 до 5 млрд. куб. м газ, но съгласно техническия проект интерконектор Гърция-България съществува възможност този интерконектор да увеличи своя капацитет, включително и над 10 млрд. куб. м газ. Ето защо от българска страна беше заявено желание подобна клауза да бъде включена в споразумението за развитие на проекта. И ние успяхме да включим такава клауза, че при наличие на определена икономическа обоснованост двете страни ще продължат да развиват този проект, като увеличат неговия капацитет, включително и за количества над 10 млрд. куб. м газ, което смятам че е наистина едно много добро решение.
Водещ: Тя всъщност връзката трябваше да е готова до края на 2015 година. Сега кога се очаква да стане готова?
Теменужка Петкова: Както знаете тази връзка трябваше да бъде готова наистина в този срок, но има сериозно забавяне през годините. Това, което ние направихме през последната една година е да ускорим този процес на преговори, да ускорим процеса по развитието на проекта. За радост успяхме. Надявам се интерконекторът Гърция-България, така както сме разписали и в пътната карта за развитието на този проект, да бъде факт в края на 2018 година.
Водещ: А връзката със Сърбия?
Теменужка Петкова: Връзката със Сърбия също е много важна. Тя е изключително важна от гледна точка на интегриране на пазарите. България работи много активно и по изграждането на този конектор. От наша страна е налице осигурено финансиране по ОП „Конкурентоспособност", но имаше известен проблем с финансирането от сръбска страна. Така че това е било основната причина за забавянето на този проект, но в последната година ние успяхме с нашите сръбски партньори да проведем необходимите разговори. Изготвихме пътна карта за развитието на този проект. Представили сме я пред Европейката комисия. Има виждане от страна на Комисията, че ще бъде предоставено финансиране на сръбската страна за изграждането на частта на сръбска територия. Така че и този интерконектор ще бъде факт и ще има развитие по него.
Водещ: Румънската пък връзка, тя трябваше вече да се строи. Само че румънският консорциум от тяхна страна се отказа. Българската фирма не се разбра, доколкото си спомням, с подизпълнителя си от Германия. Сега избрахте, всъщност изтичаше срокът през октомври за новите оферти. Отворихте ли ги?
Теменужка Петкова: Всъщност румънският интерконектор е интерконекторът, който е в най-напреднала фаза. Всъщност там са изградени всички необходими съоръжения, с изключение на един участък от 2 км под р. Дунав. Той всъщност е проблемният участък, който забавя развитието на проекта. Проведена е обществена поръчка от румънска страна преди три години. Избран е изпълнител, но този изпълнител не успя да изгради този участък от 2 км под р. Дунав. Ние също проведохме обществена поръчка, избрахме изпълнител, но той пък не успя да се договори със своя подизпълнител, немски подизпълнител. Това наложи процедурата да бъде прекратена. Веднага след това, за да не губим време стартирахме нова обществена поръчка. Подадени са оферти. четири са компаниите, които са подали оферта. В момента тече процедура по оценка на офертите. Много се надявам да бъде избран изпълнител и интерконекторът с Румъния да бъдат факт в първата половина на 2016 година.
Водещ: И с тези връзки всъщност България разчита да се превърне в един хъб за разпределяне на газ, въпросът обаче е откъде ще дойте тази газ. През седмицата вие бяхте и в Москва, където сте представили на една енергийна конференция българските проекти за газов хъб, който според премиера Борисов се надявам България да разпределя 20-30 млрд. куб. м природен газ всяка година. От друга страна, вчера от Москва руският министър на енергетиката Александър Новак казва, че Русия не разглежда вариант за строителство на газов хъб или отклонения от газопровода „Турски поток" на територията на България. Казаха ли ви го и там?
Теменужка Петкова: На първо място може би трябва да кажем това, че с изграждането на тази междусистемна свързаност, всичките тези интерконектори, по които България активно работи, ще дадат възможност наистина България да се превърне в незаобиколим фактор на газовата карта на Европа. Особено важно предимство за България е това, че ние разполагаме с подземно газово хранилище в Чирен.
Водещ: Което разширяваме.
Теменужка Петкова: В момента върви процедура по неговото разширяване, кандидатствахме и получихме финансиране от страна на ЕС във връзка с 3D сеизмичните проучвания по повод разширяването на подземното газово хранилище, то сега е с капацитет 550 млн. куб. м газ, нашият проект предвижда да бъде разширен този капацитет до 1 млрд. куб. м газ. Това са все предпоставки, които са изключително важни и са в подкрепа на нашата идея за изграждане на газоразпределителен център на територията на България. Не бива да забравяме, че на територията на България се намират и 80% от компресорните станции в региона. Това е нещо изключително важно. От тези компресорни станции, те са общо 10, шест от тези компресорни станции са предназначени за транзит на природен газ към Гърция, към Македония. Това, което ние правим в момента, върви много сериозна процедура по рехабилитация и модернизация на тези компресорни станции. Съвсем скоро открихме изцяло обновената и рехабилитирана компресорна станция в Ихтиман. Там всъщност е подменено цялото оборудване с американско оборудване, което е най-модерното, най-доброто. Така че ние инвестираме много усилено в нашата газова инфраструктура. Това, което е важно да се знае по повод концепцията ни за изграждане на газов хъб на територията на България, е, че този проект за радост е включен в проектите от общ интерес, това стана известно. Преди няколко дни ЕК публикува списъка и в този списък под номер 10 фигурира и инфраструктурата за...
Водещ: Откъде ще дойде газът обаче? Ако руснаците го пуснат през Турция, макар че турският посланик се изрази доста дипломатично, даже каза, че Турция разглежда „Турски поток", като отчита българския интерес. Вие всъщност в Истанбул какво разбрахте, ще правят ли турците и руснаците „Турски поток", или не?
Теменужка Петкова: Ами първо да кажа може би за моята среща в Москва с министър Новак и с г-н Сергей Герасимов, зам.-министър на правосъдието и съпредседател на междуправителствената комисия от руска страна. Това, което мога да кажа, е, че с Русия ние водим един съвсем партньорски и съвсем добър диалог. Това, което успяхме да постигнем и взаимно да се уверим при срещата ни с министър Новак, е, че сега пред предстоящия зимен сезон ние потвърдихме, и двете страни потвърдиха, че ще спазваме стриктно и ще прилагаме коректно, както досега, договорите и ангажиментите, които възникват от тях във връзка с доставката на природен газ и във връзка с транзита на природен газ. Обсъдихме на тази среща нашите съвместни проекти, които имаме. Те са свързани, знаете, в областта на ядрената енергетика, с удължаването на живота на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй", обсъдихме, разбира се, и възможността за сътрудничество в областта на електроенергийния сектор. Предвиждат се съответно обмяна на опит между електроенергиен системен оператор на Русия и българския електроенергиен системен оператор. Така че нашите отношения с Русия смея да твърдя, че са много добри. Знаете, че от близо шест години не са правени заседания на междуправителствената комисия, българо-руската...
Водещ: Сега, в началото на следващата година ще има.
Теменужка Петкова: В началото на следващата година ще има такова заседание.
Водещ: Къде - в София или в Москва?
Теменужка Петкова: В София ще бъде заседанието, след близо 4-годишно прекъсване.
Водещ: Съпредседател от българска страна сте вие и икономическият министър.
Теменужка Петкова: Точно така, аз и г-н Лукарски.
Водещ: А по-ниско беше нивото на руското участие. Зам.-министър.
Теменужка Петкова: От руска страна така е преценено.
(...)
Теменужка Петкова - министър на енергетиката
Дарик радио, „Седмицата"