Хирурзи от "Пирогов" спасиха дете с рядко генетично заболяване с двуетапна операция

/КРОСС/След осем месеца и две новаторски операции, екип от хирурзи на столичната болница "Пирогов" спасиха живота на момиченце с редкия синдром на Жун. Проф. Росен Дребов - началник на детската хирургия в "Пирогов" и д-р Атанас Кацаров - началник на детската травматология в университетската болница са извършили операции на два етапа, започвайки през юни 2015 г. и завършвайки през февруари 2016 г.

Детето на име Мерал, има по рождение "Синдром на Жун". Това е рядко срещано генетично заболяване и се изразява в това, че скоро след раждането гръдният кош на бебето спира да расте, не се развива правилно и придобива формата на камбана. Ребрата не растат навън, а неправилно - навътре. Така те притискат белия дроб и сърцето, а това пречи на децата да дишат. Три четвърти от тези пациенти умират до втората година от раждането си заради дихателна недостатъчност.

Първата операция на Мерал от екипа на пироговските лекари е през юни 2015 г. Тогава д-р Кацаров и проф. Дребов извършват уникалната за цял свят операция, при която поставят две титаниеви пластини в гръдния кош на момичето. С тях успяват да го разширят и да му зададат нова, по-широка форма. Пластините са платени от Фонда за лечение на деца. Осем месеца по-късно корифеите на "Пирогов" извършват и втория етап на оперативното лечение.

Детето се възстановява добре и днес ще бъде изписано от лечебното заведение, съобщава пресцентърът на болницата.

Родителите на момичето разказват, че преди години вече са загубили едно дете заради същия синдром. Когато Мерал се родила и била диагностицирана на третия месец, те решили да потърсят помощ в чуждестранни болници - водили я на прегледи в Турция и Австрия, но и на двете места им отговорили, че няма какво да се направи. В "Пирогов" ги отвел новината за друга подобна уникална операция.

Само няколко дни след оперативната интервенция Мерал се премята, прави кълба и мост, изпраща въздушни целувки и е изключително енергична, хвалят се родителите. Преди година обаче никой не им е давал надежди, че момиченцето ще оживее, а да се движи или играе и дума не можело да става.