Президентите Плевнелиев и Гаук потвърдиха стратегическото партньорство на България и ФРГ в ЕС и НАТО

/КРОСС/ Федерална република Германия е стратегически партньор и съюзник на България в Европейския съюз и НАТО. Двете държави споделят и отстояват европейските ценности - мир, демокрация, защита на човешките права и свободи, върховенството на закона и са обединени от идеята за изграждането на мирна, обединена и просперираща Европа. Това беше общата позиция на държавния глава Росен Плевнелиев и на президента на ФРГ Йоахим Гаук, които разговаряха днес на „Дондуков" 2. По покана на българския президент, президентът Йоахим Гаук е на тридневно държавно посещение в България.

„Германия е една от страните, от които България черпи най-много опит и идеи за своята модернизация", заяви президентът Росен Плевнелиев и добави, че държавното посещение на Йоахим Гаук у нас „бележи нов етап в развитието на двустранните отношения".

ФРГ е стратегически инвеститор и най-големият търговски партньор на България след присъединяването ни към ЕС, подчерта президентът Плевнелиев. Над 5000 немски фирми развиват дейност у нас, а 1200 от тях имат свое представителство в страната, като за 2015 г. двустранният стокообмен достига 6,3 млрд. евро. Германия е и един от най-големите инвеститори в българската икономика, с обем на инвестициите от над 2,6 млрд. евро, а ежегодно над 620 000 туристи от Германия посещават България, посочи още Росен Плевнелиев. Предстои двамата държавни глави да открият българо-немски бизнес форум, на който ще бъде поставен акцент върху възможностите на страната ни да привлече нови немски инвестиции.

Държавният глава посочи също така, че културният и образователният обмен между страната ни и ФРГ са изключително богати - над 7 000 български студенти учат в германски университети, а повече от 200 000 наши сънародници са избрали Германия за свой дом, които изграждат мостове на сътрудничество и приятелство между двата народа.

„Не мога да не отбележа и двустранното сътрудничество в сферата на правосъдието, вътрешния ред и борбата с корупцията, в изграждането и укрепването на правовата държава у нас", подчерта още президентът. Росен Плевнелиев благодари за бързата реакция и за съгласието на Германия да изпрати свой експерт в мисията за изготвяне на независим анализ на българската прокуратура. Президентът Гаук поздрави българския държавен глава за постигнатия напредък в осъществяването на правосъдната реформа и потвърди готовността на Германия да продължи да подпомага страната ни в този процес.

По думите на президента Плевнелиев в рамките на Европейския съюз България винаги е заемала отговорни позиции и е била част от усилията за намиране на общо европейско решение. „Въпреки че често ни се налага да вземаме трудни решения, ние никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност и твърдо стоим зад европейската идея. България е незаобиколим фактор за стабилност на Балканите, помагаме на съседите си по пътя на европейската интеграция, пазим външните граници на Съюза професионално и ефикасно и предоставяме статут на тези бежанци, които отговарят на критериите", посочи държавният глава. Росен Плевнелиев беше категоричен, че независимо от рекордния брой кризи в съседните региони и по света, страната ни е стабилна, работи за своята модернизация с бързи темпове и ще продължи да провежда принципна и балансирана външна политика.

България и Германия категорично подкрепят суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна, стана ясно още на пресконференцията.

Росен Плевнелиев и Йоахим Гаук призоваха и за засилване на сътрудничеството между европейските държави в борбата с тероризма. „Категорични сме, че ЕС не трябва да се поддава на страха, а да отстоява своите ценности и начин на живот", беше позицията на българския държавен глава.

Сътрудничеството на двете държави в НАТО и предстоящата среща на върха през месец юли във Варшава, също бяха обсъдени по време на срещата. „Уверени сме, че във Варшава ще бъде демонстрирано единството и способността на НАТО да гарантира колективната отбрана на всички съюзници, в т.ч. и на държавите от източния и южния фланг", подчерта президентът Плевнелиев.

Държавният глава припомни, че през юни 2015 г. България се присъедини към водената от Германия група съюзнически държави, в рамките на концепцията на НАТО „Рамкова държава", и днес усъвършенства способностите си в сферите на военна медицина, съвместното разузнаване и наблюдение, гражданското и военното сътрудничество. Наскоро беше подписано и ново рамково споразумение за сътрудничество между Министерствата на отбраната на двете държави.

И Росен Плевнелиев, и Йоахим Гаук подчертаха необходимостта от общ европейски подход за справяне с миграционния натиск към Европа. „Бежанската вълна не засяга само отделни страни, а има отношение към целия Съюз. Европа трябва да се фокусира върху решаването на проблемите, пораждащи бежанските потоци и да контролира ефективно външните си граници, спазвайки човешките права", заяви българският държавен глава. Президентът призова за проактивен подход, който да се фокусира върху разрешаването на конфликтите в Близкия Изток и Северна Африка и подчерта, че страната ни е добър пример за стриктно спазване на европейските правила и регистрира всички имигранти, които влизат в страната", заяви още държавният глава. „В интерес на общата сигурност е България и Румъния да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство", добави още президентът.

В отговор на журналистически въпрос и двамата президенти изразиха надежда гражданите на Великобритания да подкрепят оставането на Обединеното кралство в ЕС.

По-рано днес президентът Росен Плевнелиев удостои своя германски колега президента Йоахим Гаук с най-високото държавно отличие на Република България орден „Стара планина" с лента „за неговите изключителни заслуги за укрепване на двустранните отношения и за неговото лидерство и визионерство за изграждане на мирна, демократична и обединена Европа". Росен Плевнелиев припомни и приноса на Йоахим Гаук като дисидент през периода на тоталитаризма и нееднократно отправяните от него послания да не са забравят уроците, научени от тоталитарните режими през ХХ век.