Акад. Г. Марков: Плевнелиев очаква САЩ да го назначат за президент. Няма да стане!

/КРОСС/ Сега се създава нова номенклатура - Надежда Нейнски е в Анкара, Сугарев щял да ходи в Ниш, Асен Агов се борел за Вашингтон, а Сашо Йорданов пак искал да става посланик, коментира академик Георги Марков пред Епицентър.бг

- Изказванията, направени от българския президент в последно време предизвикват доста негативна обществена реакция. Прави ли са тези, които смятат, че държавният глава трябва да подаде оставка, академик Марков? Едни казват, че той е вреден за страната, а други обратно - смятат, че той е човекът, който има смелостта да казва каквото мисли. 
- Президентът не говори каквото мисли, а каквото му кажат или каквото чуе от Вашингтон. Ден преди той да обяви, че  руски хакери са хакнали сайта на ЦИК и президентската институция, се оказа, че помощник-държавният секретар на САЩ е обявил, че Румъния и България ще бъдат следващите жертви на руската агресия. Плевнелиев се вслушва във Вашингтон и силно се надява, че ако е проамерикански настроен, ще бъде подкрепен за втори мандат като държавен глава. Само че аз не виждам как Съединените щати могат да назначат президент. Те могат да назначат министри, но все още не могат да назначават президенти в Република България. И слава Богу!

- Според някои експерти президентът дори извършва държавна измяна в конституцията. Има ли такова нещо?
- Това трябва да кажат юристите. Но той има едно странно качество - да говори бързо и да мисли бавно. Плевнелиев изпреварва опасно мисълта - а той е държавен глава и трябва да обмисля всяка дума. Изявленията му в толкова страшно време като днешното са абсолютно необмислени и звучат извън реалността. Той трябва да преценява външната политика с оглед на националния интерес, а не да залага само на една карта. 

- За какво говори това?
- Това е сателитният синдром на българската външна политика и е крайно време да се отървем от него. Трябва пак да дам за пример унгарският премиер Виктор Орбан, който предизвиква моите възхищения. Защото макар унгарско-руските отношения исторически да са много обременени - да си спомним 1956-а година, когато скочиха срещу съветските танкове, Орбан каза с достойнство: „Не! Аз съм против санкциите срещу Русия, защото те са вредни за унгарската икономика." Защо политиците ни не го чуят и не помислят за националния ни интерес, а не да се нагаждат към Чичо Сам срещу Дядо Иван. 

- Колко вредоносен е ефектът от пропагандните обвинения, които Плевнелиев сипе срещу Русия?
- Говоренето на Плевнелиев е изключително вредно. Той взе един термин от военния министър за хибридна война и постоянно го повтаря. Заплахата идва от ИДИЛ, дори Обама вече започна да разбира, че без Русия не може да се реши кризата в Близкия Изток. Американецът дори си даде известна спирачка, а Плевнелиев продължава да говори  против Русия. Къде я вижда тази заплаха - не знам. 

- Защо в България е толкова трудно човек да каже „моят президент"? Направи  впечатление в деня след кървавите атентати в Париж как френският посланик у нас по време на всичките си медийни изяви казваше за Оланд „моят президент". Да се чуе подобно словосъчетание за нашия държавен глава изглежда невъзможно?
- Известно е определението „държавният глава е баща на нацията", той трябва да обединява, а не да разделя и противопоставя. Това може да стане само ако той трябва да скъса пъпната връв с партията, която го е излъчила да бъде начело на държавата. Държавният глава не трябва да е партиен  служител, защото, когато е излъчен от партия, той се съобразява с нея. Преди години Петър Стоянов като по-емоционален каза на една  национална конференция на СДС „Аз съм седесар". 

Първанов, който има исторически опит по професия и е по-сдържан по характер, не го произнесе, но и той си остана свързан с партията, от която произлиза. Сигурен съм, че всеки български гражданин с гордост би искал да произнесе „моят президент". Но затова са нужни такива президентски постъпки, от които човек да се възхищава, а не да се срамува. Да си държавен глава не означава, че вече си станал държавник. И това важи не само за Плевнелиев. Когато непрекъснато  търсиш как да противопоставиш хората - едните били такива, а другите онакива, няма как да стане. Не бива да се говори пред чуждия свят вкл. и за събития от преди 1989 година. 

- Защо?
- Като казваме, че българите сме послушковци, че сме били най-верният съветски сателит, че сме били 16-та съветска република - какво искаме да си мислят за нас? Та Плевнелиев го повтори същото и в САЩ... И е логично да си помислят, че това е народопсихологията на нашия народ. Не бива така да се говори по този начин на едро. Затова президентът трябва да е надпартиен, да е обединяваща фигура и да не говори по всичко. 

- При нас обаче досега са избирани само партийни кандидати, надпартийните дори не стигат до балотаж.
- Да, така е. Затова ни трябва необвързан с партии президент, казвам това като безпартиен. Като историк ще отбележа, че партийният синдром е много силен от Освобождението насетне. Партиите все гледат за келепира - да подредят себе си, роднините, съучениците, наборите. Това не зависи от идеология и държавно устройство, то си е човешко. И до ден днешен в партиите разсъждават така: като вземем властта, ще ви възнаградим.

- Така не се ли създава нова номенклатура?
- Точно това е проблемът - тя се създава с пълна сила. И аз съм много възмутен от тази нова номенклатура. При Тодор Живков тези, които бяха в немилост, той ги пращаше посланици. Вижте сега какво става - Надежда Нейнски е пълномощен министър в Анкара, за Едвин Сугарев щял да ходи генерален консул в Ниш, Асен Агов се борел за Вашингтон, а Александър Йорданов и той искал да става амбасадор! Филип Димитров пък го подредиха без никакво право в Конституционния съд. Плевнелиев го изпрати там, а той не е изтъкнат юрист и няма 15 години юридически стаж. Така си ги подреждат... Борис Велчев стана шеф на Конституционния съд... Ето как сега се създава нова номенклатура, която е като някогашната на БКП.

- Излиза, че за четвърт век след промените това продължава да бъде цел в политиката на партиите?
- Разбира се. Според мен подобно желание за верни хора, които се създават именно чрез такива методи, не зависи от идеологията и човешката природа, която не се е променила. От 7000 години човекът си е един и същ. Нали от 26 години говорим срещу комунистическата номенклатура, срещу привилегиите. А вижте как скочиха в защита  заплатите на военните. 

След 1944-а комунистите премахнаха привилегиите на офицерството, но от началото на 60-те започнаха лека-полека да ги връщат - 5 заплати, 10 заплати, 15 заплати и т.н. И Филип Димитров казва за избора му в КС - това е достоен  финал на моята кариера. Ама моля ви се - каква кариера, какъв юрист е той - адвокат по бракоразводни дела! А Мая Манолова, която я направиха омбудсман - ами това си беше партийна сделка. 

- Създаването на тази номенклатура не се ли вижда в многобройните назначения, които се правят в администрацията, дори в създаването на правителството?
- Разбира се - в управленската коалиция това се вижда най-вече при реформаторите. Този РБ спечели 7% на парламентарните избори и вече има 6 ключови министерства. Първият е военният министър - какво разбира той от национална сигурност? Или Румяна Бъчварова - тя е един добър социолог, но извинявайте - това е МВР, а то е много консервативна система. В Народна Република България на това министерство са му казвали „електрическия стол". 

Колко вътрешни министри изгоряха при Живков? Бъчварова е сложена като някакъв гърмящ бушон. Всички говорят за професионализъм, но когато вземат властта, правят партийни назначения. Крайно време е това да престане. Ами Николай Христов, който беше два или три мандата депутат от СДС - сложиха го да управлява милионите на Фонд „Научни изследвания". А той няма нищо общо с науката. И какво стана - застреля най-близкия си приятел в пиянска свада. Защо ги назначават такива? 

- Вие вярвате ли, че ще дойде време, когато партиите ще назначават най-вече професионалисти?
- Не, те няма да го направят. Защото така е и в другите държави. Партиите си ги отхранват - това е хранилката. Виждат някой добър специалист - казват: да, той е качествен, но не е от нашите. Делим се на наши и на ваши и затова се прехвърлят толкова партии. Като гледам някои политици колко партии смениха, направо изключвам телевизора като се покажат...
БКП даде на всички партии кадри, вкл. и на сегашната управляваща партия. Виждам, че и СДС дава на много партии политици. 

- Ако гледаме какво се случва в света, днес една от основните цивилизационни ценности е „утре да имаме повече от днес". Навремето, когато попитали Рокфелер колко пари му трябват, за да бъде щастлив, той отговорил: „Още малко". Принципът „за още малко" не изяде ли планетата, не смачка ли културите, не унищожи ли човешките качества?
- Слабостта на нашата цивилизация е, че тя стана прекалена материална, духовното отстъпва и се налага златният телец. Не е престъпление да си богат, но е престъпление, когато хората около теб ровят в кофите за боклук. А това го виждам всеки ден по улиците. Не можеш да бъдеш щастлив, когато има толкова нещастни хора и да се затвориш само в собствения кръг. Финансовите интереси на една партия са свързани с финансовите интереси на богатата класа. Те не казват, че са капиталисти, те казват, че са бизнесмени. 

- През 2007-а Муамар Кадафи опъна палатката си пред Елисейския дворец и направи сделка за десет милиарда със Саркози. След няколко години обаче по инциатива точно на любезния му домакин го убиха като куче. И започна разпада на Либия...
- За жалост, с диктаторите САЩ унищожиха и държавите. В Либия по времето на Кадафи работеха хиляди наши лекари и медицински сестри, либийците имаха икономика, просвета, здравеопазване. Сега нямат нищо, разпаднали са се на племена - няма такава държава. Ирак също беше една благоденстваща, но светска диктатура. И там се случи същото.

- Сега нали е модерно в цял свят да се изнася либерална демокрация.
- Мюсюлманският свят не я приема тази либерална демокрация и няма как да я наложим с бомби. Трябва да се оставят да си живеят своя си живот със своите разбирания. Ами сега в Ирак има носталгия по Саддам Хюсеин! И как да няма, като по негово време са имали държава, семейства, имали са домове, имало е икономика. 
Но пак всичко опира до златния телец. САЩ искаха да сложат ръка върху ресурсите на Близкия Изток, а пък Италия и Франция като бивши колониални империи, традиционно да сторят това в Северна Африка. САЩ също са империя, нищо че са република - те имат имперска политика. Вижте какво става в Сирия - решиха  да премахнат последния светски диктатор - Асад, и му пуснаха Ислямска държава. Но сега като бомбардират ИДИЛ, те не бомбардират нефтените рафинерии...

- Нефтът им трябва, за какво да ги бомбардират рафинериите...
- Това е така, защото срещу скъпо оръжие се изнася петрол на половин цена за Турция, САЩ и други западни държави. Но оръжието идва от Саудитска Арабия, която пък го получава от САЩ. Саудитската държава е ислямистка повече от Иран, но е наш съюзник. „Наш кучи син", както беше казал Рузвелт за никарагуанския диктатор Сомоса. Путин обаче промени плановете им - започна да им бие рафинериите, от които естествено се финансира тероризма. И Щатите скърцат със зъби, че не бият точно където трябва. От една страна казват: тези са терористи от ИДИЛ, а от друга страна им пропускат петрол и доброволци - нали всички минават през Турция. Ето това е двоен стандарт. 

- Наскоро милиардерът и кандидат за Белия дом Доналд Тръмп беше казал - ако онези двамата диктатори от Близкия изток бяха живи, сега щяхме да имаме по-солиден контрол в региона, как да разбираме това признание? 
- Така е. Тръмп говори истината, не Обама. Но той я казва, защото има 10 милиарда и може да си позволи това удоволствие. Той е достатъчно богат за да говори истината. Хилъри Клинтън обаче не може да я каже, защото тя е зависима. Както е у нас Плевнелиев. Във великата демокрация САЩ сега е нещо подобно. Има си меродавни икономически кръгове, които посочват кои ще бъдат двамата им кандидати. Но и двамата са свързани с тези кръгове. 

- Ние все пак обичаме да даваме винаги за пример изборите в САЩ и начина, по който стават те?
- Да не я възхваляваме толкова демокрацията. Има кръгове, които дърпат конците на политиците. Нима Обама е най-способният политик на САЩ, той просто е поставен на това място. Избран е, но е посочен, за да бъде избран. Както стана у нас с Плевнелиев. Нали Бойко го посочи! Но понеже се съмнява във втория си мандат, той казва - „абе, Чичо Сам ще каже на Бойко." Аз пък казвам - „ще поживеем и ще видим".

- Има ли шанс светът или вървим към самоунищожение?
- Поне тази част от света, която се смята за по-развита, трябва да се обедини срещу новите варвари. Римските императори вярваха, че варварите не могат да победят цивилизацията на Рим с нейните амфитеатри, крепости, легиони... Оказа се, че варвари, които почти нямат никаква цивилизация, могат да унищожат висока цивилизация. Тези, които ги наричат новите варвари, могат да се справят с развития свят. Никакви дронове няма да спечелят войната срещу ИДИЛ. 

- Какво да правим, акад. Марков - народите зоват политиците за обединени усилия срещу тероризма, но политиците си правят други сметки?
- Народите винаги са били мъдри, а сметките на политиците са излизали криви, когато не са ги послушали. По-развитата част на света трябва да се обедини и Великите сили да намерят съчетание на интересите си. Да разберат, че не може едната част да благоденства за сметка на другата в борбата за ресурси. Русия и САЩ, както и Европа, са обречени да бъдат заедно. ЕС трябва да бъде по-самостоятелен. 

Вярно е, че навсякъде са орязани военните бюджети, не само у нас е под 2%. И в Германия е така. Понеже ЕС е зависим от САЩ, а те дават 3/4 от бюджета на НАТО, което означава, че сега НАТО командва Евросъюза. А НАТО са САЩ. Какво още трябва да се случи, американците да разберат, че еднополюсен свят не може да има. Светът вече е многополюсен.