БСП - Пловдив с позиция относно Бюджет 2017 на Община Пловдив

/КРОСС/Бюджетът на една община е най-важният документ, който тя създава през годината. Правилното съставяне и стриктното изпълнение на бюджета, в съчетание с подходяща фискална политика е от решаващо значение за икономиката и стабилността на общината.
Бюджет 2017 на Община Пловдив е счетоводно балансиран документ, в съставянето на който са спазени определени законови изисквания, но липсват прецизното планиране и програмното ориентиране, присъщи на съвременното управление на общинските финанси с максимален ефект за гражданите на града. Той е поредната финансова рамка с подценена и неамбициозна преходна част, а в разходната част средствата за издръжка на администрацията нарастват. Може да се каже, че това е бюджет на екстензивното развитие с „типичните" хитрувания - занижаване на приходите, където е възможно, които после ще бъдат похарчени непрозрачно или прехвърлени като преходен остатък.
Той съдържа два огромни недостатъка, за отстраняването на които БСП ще настоява преди приемането му.
Първо, Бюджет 2017 да се промени, като в него се предвиди електронното таксуване. Кметът Иван Тотев обяви, че най-после ще бъде внедрено електронното таксуване в масовия градски транспорт, с което ще завърши реализацията на Транспортния проект. Ако това е вярно, в общинския бюджет за тази година трябва да има около 20 милиона лева повече приходи от продажба на карти и билети от автомати и около 30 милиона лева разходи за заплащане на превозвачите за извършен пробег на километър. (Разликата от 10 милиона лева се дължи на субсидиите - пет милиона лева от Общината плюс пет милиона лева от държавата). Възможни са два варианта: няма намерение да се въвежда електронното таксуване или бюджетът не е планиран добре. Нека кметът на Община Пловдив си избере верния вариант, но ще трябва да го направи публично!
Второ, Бюджетът 2017 се внася за обсъждане, без да е представена подробна информация за балансите на общинските предприятия. През тях се разходват 40 % от местните разходи и те са реално общинската икономика. Не може да се приема годишен план за бюджета при липсата на пълната информация за тази част от икономиката.
Анализът на приходната част показва занижена прогноза по редица приходни пера. Планираните постъпления от имуществени данъци са на почти същото ниво от 2016 година, въпреки че в същата година има преизпълнение с над пет милиона и половина лева. Интересни са приходите от продажба на земя, които за 2016 са в размер на 7.88 млн.лв при планирани 4.65 млн. лв. За 2017 година администрацията залага 4.55 млн. лв, което означава, че Община Пловдив очаква срив на цената на земята или общинската земя на Пловдив е на свършване. Странно се предвижда намаляване на приходите от ползване на пазари, тържища, тротоари, улични платна с 3 200 000 лв. Явно е съобразно с неизпълнения план за 2016 г, което показва липсата на управленски капацитет.
При прокламираните ежегодни двуцифрени ръстове на туристите в Пловдив и очакванията на Община Пловдив за настоящата година, приходите от туристически данък не се планират в увеличение. Заложеният размер за 2017 г. от 345 000 лв. е нелогичен, при амбициозната програма на Общината Пловдив за елитна туристическа дестинация. Туристическият данък ясно показва механичния начин на правене на бюджет и механизма „залагане на резерви". Крупният преходен остатък в размер на 32 096 294 лв, от които 23 767 141 лв от местни дейности, е белег за неумението на Общината да планира, бюджетира и разходва заложените в бюджета средства. Неговият почти един и същ размер трета поредна година, показва ясна тенденция проблемът да се задълбочава. Това го оформя като инструмент, с който общината покрива бюджетно салдо - дефицит, за да балансира бюджета.
Продължава да стои нерешен голям проблем на Общината - несъбраните вземания, които са в размер на 16 976 533 лв.. Посочената в прогнозата за събиране през 2017 г. сума от 3 239 761 лв. събираемост на недоборите е крайно недостатъчна и показва безсилието на Общината да се справи. До сега няма разработен комплекс от мерки за събиране на недоборите от данъци, такси, неплатени наеми. С постигане на висока събираемост на недоборите, ще се даде възможност за не малък капиталов разход на Община Пловдив.
В разходната част на Бюджет 2017 прави впечатление, че средствата за заплати, други възнаграждения и осигуровки се явяват 46.41 % от всички разходи на Общината. Това е висок процент, като се наблюдава неблагоприятна тенденция спрямо 2016г, когато е 45.9%.
В параграфа за Субсидии към организации с нестопанска цел/ОНС/ на разходната част се наблюдава затвърждаване на „практиките" от предходни години и 2016 г., когато бюджетната прогноза е била 1,633 млн. лева, а реално са изплатени 3,298 млн. лева. В този раздел влизат и културните дейности извън тези на общинска издръжка към които плащанията за 2016 г. са над 2/3 от всички - 2,373 млн. при заложена прогноза от 758 хил. Проблемът не е в размера, а в начина на финансиране, т.е. прозрачността - когато се вкарват в движение проекти за финансиране на ОНС през текущата година, контролът върху полезността и целесъобразността обективно се занижава. За 2017 г. община Пловдив залага 1,678 млн. разходи за плащания към ОНС и повече от сигурно е, че в края на периода ще ги надхвърли двойно.
Предвидените капиталови разходи на община Пловдив в Бюджет 2017 възлизат на 50,25 млн. При заложени 47,2 млн. капиталови разходи с преходния остатък през 2016 г. са отчетени 35,93 млн. лева в края на годината. При запазване на досегашния стил и начин на работа може да се очаква аналогичен преходен остатък по капиталовите разходи на Община Пловдив в края на 2017 г., което означава, че капиталовата програма на Община Пловдив е провалена.
Във философията на този проектобюджет отсъстват модерните политики, които градовете от 21-ви век провеждат. Асфалтът отново е изместил човека! И ако се строеше качествено, перспективите щяха да са оптимистични, особено в контекста на предстоящото домакинство като Европейска столица на културата. За съжаление, финансовата рамка на Община Пловдив за 2017 г. показва абдикация на държавата от ангажимента й по реализацията на инициативата. Очевидно и администрацията се е отказала да настоява!
На базата на този анализ съветниците на БСП в Пловдивския общински съвет ще настояват за промени в проекта на Бюджет 2017. В залата ще бъдат направени предложения в приоритетните за социалистите сфери- здравеопазване, образование и култура. Едно от тях е за създаване на общински фонд за млади лекари - специализанти в общинските здравни заведения, за трансформиране на ликвидираната Белодробна болница в общински хоспис с дневен център, за закупуване на апаратура и ремонт на Диагностично-консултативните центрове в Пловдив. В областта на образованието предложенията са свързани с подобряване на материалната база на общинските училища чрез оборудване с интерактивни дъски и нова компютърна техника. Ще бъдат предложени и екологични мерки, насочени към решаване на проблема с мръсния въздух в Пловдив .
Най- важната цел за всяка местна власт е здрави и образовани граждани, сигурни и защитени от закона. Успешното реализиране на инициативата „Европейска столица на културата през 2019" е първостепенна задача с общонационално значение.
С оглед приоритетите и разпределението на финансовата рамка на Бюджет 2017 няма как да се очаква качествена промяна в живота на гражданите на Пловдив през настоящата година.