Да спрем със заклинанията, че коалиция няма да има

/КРОСС/Съществуването на ДПС е стратегическо предимство за България. Вотът ще определи партньорите във властта, казва лидерът на Движението Лютви Местан пред "Стандарт"

- Г-н Местан, ДПС влезе в предизборната надпревара под мотото "Свободата е в теб!". От какво трябва да се освободи България след преживяното през последната година и половина разделение?

- Избирателите на ДПС са с по-особено, изострено чувство за свобода, защото познават несвободата и дискриминацията от годините на асимилаторската политика. Затова е силен и рефлексът им към всяка власт, която се отклонява от демократичните стандарти. За съжаление, нашият избирател се чувства интегриран само когато ДПС е част от управлението. Това е проблем, не непременно наш, а на политическата система като цяло. Инак, човек се ражда свободен и носи свободата в себе си, но я изразява чрез вота си. Това е смисълът на посланието ни. Ясно е с какво трябва да се раздели България - с риториката анти-, със самоцелната агресия. Обществото ни е уморено от всичко това. С агресия няма да решим нито един проблем и затова е време за преход от агресия към съгласие.

- В платформата на движението за изборите се подчертава, че основното предизвикателство пред вота на 5 октомври е "плавният преход към политическа стабилност". Как виждате този плавен преход?

- Необходими са две неща едновременно - приемственост без реваншизъм, първо, и, второ, да не се връщаме към отречени модели на власт, каквито са проблематичните коалиции, но и авторитарните модели на управление, скрити зад маската на европейското и демократичното като гола претенция.

- ДПС обяви необходимостта от национално съгласие за приоритетите на страната. Кои са те?

- Първо. Прозрачно законодателство, предшествано от оценка за въздействие на законодателния акт.

Второ. Радикални реформи в затлачените сфери - публична администрация, енергетика, здравеопазване и образование.

Трето. Балансирано развитие на регионите - грижа не само за големите градски центрове, но и за малките населени места, защото и най-отдалеченото село е част от България и в него живеят равноправни български граждани, на които се полага равен достъп до всички услуги - и по обем, и по качество.

Четвърто. Нова земеделска политика с акцент преразпределително плащане на европейските субсидии, с което да се преодолее порочната практика едва 6% производители да консумират над 80% от общия ресурс (10 млрд. лв.). Тук отварям една скоба, за да се обърна настоятелно към служебния кабинет да се въздържи от промяна на Решението на Министерски съвет, защото подобен акт би бил не просто грешен, но и откровено престъпен за десетките хиляди най-уязвими малки земеделски производители. И няма да останем само с думите. ДПС ще подкрепи малките земеделски производители с всички позволени от закона средства.

- Говорите за национално съгласие. Но от какво няма да отстъпите?

- Правим ясно разграничение между съгласие и съглашателство и финалът на предходния ми отговор е категорично доказателство за това. Не е възможен компромис и с фундаменталните човешки права, в това число визирам и политическите уволнения, към които с размах пристъпи служебният кабинет "Близнашки". Не визирам състава на политическите кабинети, а уволненията на редови служители, заменени до един с кадри на ГЕРБ. Къде отиде ангажиментът на президента Плевнелиев, че служебният кабинет ще бъде надпартиен и равноотдалечен?!... Това няма да остане без реакция, но най-силният отпор избирателите на ДПС ще дадат с вота си на 5 октомври.

- Коалиционно или еднопартийно управление е по-добро за страната?

- В България се греши, като се противопоставят еднопартийно и коалиционно управление в отношение добро към зло. Истината е доста по-различна - Европа и светът познават както много успешни, така и неуспешни еднопартийни управления и обратното - има примери за успешни и за неуспешни коалиции. Тачър и Блеър управляваха по 10-12 години еднопартийно, при това несъмнено успешно. А Холандия се управлява неизменно коалиционно също не по-малко успешно. Въпрос на политическа компетентност, на управленска грамотност, на можене, простичко казано. Ние не крием предпочитанията си към коалиционния формат не защото той се явява единствено възможният, в който бихме били част от управлението, а защото, предвид на тежките предизвикателства пред страната, това е по-работещата формула на властта. Реформите не са по силите на една партия, колкото и голяма да е тя.

- В какви срокове трябва да се проведат радикалните реформи в администрацията, енергетиката, здравеопазването и образованието?

- Те ще са болезнени и провеждането им ще носи неизбежно негативи на управляващите. Въпрос на политическа отговорност и зрялост е да не се експлоатират партийно егоистично от опозицията. Ние в ДПС сме готови да поемем и такава отговорност. Призовавам партийните лидери да се съгласят с предложението ми следващият кабинет да има толеранс не традиционните 100 дни, а 200, защо не и 300 дни. И е добре това да се заяви, преди да са ясни изборните резултати, преди да се знае кои ще управляват и кои ще са в опозиция. (Напомням, че на Кабинета Орешарски не му бе предоставен и 100 секунди толеранс.)

- Виждате ли достатъчна политическа зрялост за такъв тип коалиция при положение, че в момента ДПС е трета сила, а всички останали партии градят кампанията си на анти ДПС риторика?

- Нека спрем със заклинанията, че коалиция няма да има, защото само вотът ще определи партньорите във властта, не емоциите и не партийните щения.

- Как ще коментирате тезите в публичното пространство, че никой не иска да си партнира с ДПС, че ДПС е в изолация, както твърдят от партиите на Георги Първанов, Татяна Дончева, Николай Бареков?

- Първанов е ясен, Бареков - също, а сега и Татяна наедно. Проявяваме снизхождение, но не и разбиране. Досега няма новопоявил се политически субект, който да не търси идентичност с анти ДПС риториката. И днешните нови не правят изключение. Това е още от времето на Иван Костов, който бе казал нещо за проклятието. Клишета. Най-последователната евро-атлантическа партия в България не е нито проклятие, нито дори проблемът на българската демокрация - ДПС е важен фактор за решаване на системните проблеми на страната.

ДПС е откровено светска партия с ясна либерална идентичност и с оглед на етно-религиозните проблеми не само на Балканите, но и в света съществуването й е стратегическо предимство на България. В този смисъл, без да визирам непременно участието ни във властта, изразявам очакване всички основни политически сили в страната да проумеят, че самоцелната агресия срещу ДПС, опущенията в изолационизъм са опасни и по никакъв начин не кореспондират с националния интерес и сигурността на страната.

- Как ще отговорите на обвиненията, че ДПС преяжда с власт?

- Още едно клише. Никой, който го изрича, не може да се обоснове именно защото е несъстоятелно. ДПС имаше трима министри в Кабинета Орешарски с 18-членен състав. Направете усилие да съпоставите аритметическото съотношение 84 спрямо 36 депутати на двете подкрепящи политически сили спрямо 3 от 18 и ще се окаже, че ДПС не преяжда с власт, а предоставя власт. При зам.-министрите и областните управители съотношението е още по-тежко дебалансирано в полза на БСП. Не разбирам смешния им плач. Намирисва ми на оправдание. Полезно е първом да се вгледаме в себе си, когато анализираме собствените си успехи и неудачи.

- В интервю за "Стандарт" преди изборите на 12 май 2013 г. много точно прогнозирахте, че първата по гласове партия - ГЕРБ, няма да управлява. И тогава, както и сега, социолозите прогнозират 105 - 110 места за партията на Бойко Борисов. Каква е прогнозата Ви днес?

- Нямам претенция на прогностик. Избирателят ще реши. За всички нас е важно да сме прочели уроците на предишните управления, за да не повтаряме грешки и да не сме излишно самонадеяни.

- Кафето, което пихте с Борисов в Кърджали, се превърна в политическа метафора. Промени ли се отношението Ви към лидера на ГЕРБ?

- Това кафе, което инак би следвало да е символ на необходимия диалог, се прие доста драматично, което още веднъж показва колко тежко е дефектирала политическата култура у нас. Що се отнася до Борисов, персоналните оценки не са ми слабост. Затова само ще споделя усещането си, че Борисов е разкъсван между желанието си за втори път да бъде припознат за месия, и ясното съзнание, че месианството в българската политика е отминало. Признавам обаче, че той все по-често проявява признаци на рационалност, което трябва да се оцени по достойнство.

- След евроизборите социолозите коментираха, че ДПС има потенциал да стане втора политическа сила. Поставихте ли такава цел пред структурите на движението, в кои региони очакване нов пробив за ДПС?

- Очаквам силен резултат и още по-разширена география на парламентарното представителство на ДПС. Мястото в класацията не ни е самоцел. Вярвам в пълноценния контакт с избирателите като единствена мярка за политическа сила.