„На нож!“ с галош

/КРОСС/Няма нищо лошо да си плащаме на чужда армия да ни пази с войска. Все пак българите имаме 500-годишен османски опит по темата, нали?
Оставката на шефа на авиацията генерал Румен Радев не е изненадваща за мен. Тя беше безкрайно логична. Тя нито е политическа машинация, както се опитват увълчените за местна власт политици да я окачествят, нито е глезотия. Изненадва ме, че не последваха оставки и на други генерали в подкрепа на колегата си.
Това, което истински ме шокира, е реакцията на управляващите и най-вече на лидера на ДСБ - Радан Кънев. Той каза буквално: "Правилната, смелата и вярна отбранителна политика е много по-важна от съдбата на един отделен офицер. Нито е първият, нито е последният". Може пък и да е прав лидерът на ДСБ.
Да оставим съдбата на един генерал - те са пешки на шахматната дъска - жертваш, заменяш, играеш си с тях. Това им е работата, нали? Шокира ме първата част на изказването. Какво по дяволите означава "правилната, смелата и вярна отбранителна политика". Каква политика? Чия политика? Аз такава не виждам, при това от много години. Нима е смела и вярна политика да оставиш армията си по галоши? Буквално.
Преди седмица чухме възбуждащата национализма ни новина, че сме били готови и способни да свалим руски военни самолети. Не уточниха единствено с какво, защото все пак българите не сме джедаи да сваляме обекти със силата на мисълта. Ние боеспособна авиация към момента нямаме. Безумно е положението във войската. Възможно ли е, за да се поддържа подготовката, войниците да събират по 20 лева месечно, за да имат пари за гориво, за ремонт на техника, да си купуват обувки? Би могло да мине и за виц, ако си разказваме за албанската армия по времето на Енвер Ходжа, но ние сме свидетели на оставка, която е предизвикана от липсата на каквато и да е отбранителна политика.
Армията е инструмент на отбранителната политика. Авиацията - средство. Генералният въпрос на отбранителната политика е: Какво заплашва нашето общество и държава и как можем да му се противопоставим. А да кажем, че проблемите не ни подпират не е смела политика, а самоубийствено тъпа.
Русия, Близкия изток, Македония, Косово - всичко това е надвиснало върху нас точно на един изстрел разстояние. Ние сме заплашени съвсем реално от нестабилността, активността на конфликтите в тези държави или региони.
Унгария, която е далеч навътре в Европа, промени дори законите си, за да може да използва армията по решаването на вътрешни проблеми. По цялото протежение на фронта ЕС - Русия тече трескаво превъоръжаване, мобилизиране на ресурси, военна подготовка. А у нас?
А, да, у нас имаме "правилна, смела и вярна отбранителна политика", ако можем така да наречем пасуването на управляващата коалиция.
Много преди да бъде "отказан" генерал Радев, държавата ни много умело се саморазправи с ген. Димитър Шивиков. А след като се кандидатира за кмет на гр. Карлово, му извадиха дела, които го уличават, че е "използвал войници за сервитьори" и какво ли още не. Смазването на можещите генерали у нас изглежда предумишлено.
През последната една година на всякакво ниво в държавата тече една политика, абсолютно необяснима за мен, в пълно дискредитиране на собствената ни армия. Когото и да попитаме, включително и много мои колеги, те ще ви обяснят, че офицерите, сержантите и войниците са наемници, които получават прекалено високи заплати, ходят на гурбет по чужбина и само се оплакват, че им режат привилегиите, а те с нищо не са повече от другите граждани на България. Че с какво лекарите, учителите и интелектуалците са по-лоши от военните, че те да имат привилегии - така се говори дори на ниво министри.
Ето, дори министърът на финансите Владислав Горанов изригна (както казват спортните коментатори), че няма да дава пари на армията и МВР, ако не се реформират. Министър Горанов очевидно не е следил какво се е случвало в годините, за да си припомни, че армията е най-мъчената от реформи институция у нас, каквото и политиците да разбират под думата "реформа". И това, драги ми, е цялата картина - отношението на цялото ни общество към армията. Отбраната не засяга само служещите в системата. Тя засяга всички нас. Ако България няма пари да се отбранява, няма ресурс и желание да поддържа армия - чудесно. Гласуваме, закриваме всичко и да, наистина ще ни излезе много по-евтино, ако плащаме на чужди въоръжени сили да ни защитават при нужда. И без това в парламента ни се опитват да суспендират конституцията, като позволят на правителството да разрешава на чужди войски да влизат у нас и да престояват единствено с разрешение на един-единствен министър.
Ние наистина можем да пуснем държавата си под аренда. Турците ще поемат Черно море, румънците Дунава (от кого ли да ни пазят), бежанците - трафика. Ако се замислите, България все пак има много сериозен опит с това чужд аскер да охранява сигурността й - близо 500 години, ако вярвам на учебниците. А дали е било по-евтино и по-сигурно - питайте предците ни.
Можем дори всяко едно ведомство да го пуснем под аренда - външно на едни, вътрешно - на други, защо не и здравеопазването? Ще станем съвършената неолиберална държава в света.
Оставката на генерал Румен Радев дръпна завесата, пусна прожекторите и държавата ни показа кюлотите си пред света.
Да кажеш на един командващ вид въоръжени сили, че ще му докараш пилоти и самолети от потенциален съперник, за да ти охранява въздушното пространство, е като да кажеш на Бойко Борисов, че ще му докараш турски министър да му построи магистралите и северната тангента. Борисов не би го преглътнал.
В безкрайните си боричкания за комисиони и икономически интереси, политиците правят армията ни заложник, а нас излагат на съществен риск. През всичките тези години, откакто се прави реформа, се похарчиха толкова много пари, че спокойно можехме днес да имаме силна, добре тренирана и превъоръжена армия.
В България има достатъчно образовани в западни генерал-щабни академии офицери, достатъчно експерти. Не е ли редно, вместо политиците да си бранят ресорите, по въпросите на националната сигурност да подходят отговорно и държавнически. Вместо да ни обясняват, че тези, дето си подават оставки, няма да са нито първи, нито последни, да ни убедят, че наистина имат идея какво е отговорна отбранителна политика.

Емил Спахийски, в. Труд