Митов: Участието на българи в действията на "Ислямска държава" да се криминализира

/КРОСС/ В условията на кризата в Украйна, Сирия и Ирак България повече от всякога има нужда от силна политика, която да защити интересите и правата на българските граждани и бизнеси, заяви министърът на външните работи Даниел Митов при откриването на кръглата маса „Перспективи пред българската външна политика: Рискове и предизвикателства" , която се проведе в НДК днес. Събитието бе организирано от Институт за дясна политика и Клуб „Конрад Аденауер" и събра мненията на редица експерти в областта. Сред участниците бяха Огнян Минчев, Соломон Паси, Милен Керемедчиев и други.
Министър Митов заяви, че България трябва да е част от усилията на ЕС и на НАТО за борба с „Ислямска държава", като основни приоритети са военно неутрализиране, пресичане на финансирането на тази организация и делигитимирането й като политически приемлив избор. Надявам се да имаме възможност да започнем законова инициатива по криминализирането на български граждани, участващи в действия на Ислямска държава, добави той.
Министър Митов определи постиженията на България във външната политика за последните 25 години като едни от най-значимите за страната. Той очерта огромния успех на България по отношение присъединяването на България към ЕС и членството й в НАТО, успехи постигнати с много усилие, но и определили посоката на развитие.
Според министър Митов основен фактор при изграждането на силна външна политика е постигането на национален консенсус, който да не се определя от едно или друго политическо мислене, а да работи за общонационалните интереси. Ролята на гражданите в постигането на този консенсус е ключова, добави той.
В рамките на семинара бе поставен акцент и на необходимостта от по-тясна европейска и трансатлантическа интеграция за България - теза, която бе очертана както от министър Митов, така и от д-р Огнян Минчев.
„България няма собствена стратегическа идентичност в рамките на ЕС и НАТО, а без такава не можем да градим външна политика. Основните ни приоритети следва да бъдат не само изграждането на такава идентичност и превръщането ни в надежден съюзник, но и ясното заявяване на националните ни претенции", заяви д-р Огнян Минчев.
Той дефинира и основните фактори в изграждането на силна външна политика. Докато членството ни в ЕС и НАТО са системно определящи, то има и два изключително важни и проблемни променливи величини - съществената промяна в системата на международните отношения, в която малките страни като България следва да балансират между три оси на влияние - Брюксел - Вашингтон, Москва и Анкара.
Втората променлива д-р Минчев определи като „пълната институционална и политическа деградация на България, водеща до неспособността да се изпълняват приоритетите, включително ролята на определени играчи, теглещи конците на политическите марионетки". В политиката ни с Анкара д-р Минчев очерта необходимостта от ограничаване на корупционния потенциал. По отношение на Русия той заяви, че трябва да избегнем емоционалната политика на русофилите и да защитаваме своята стратегическа и геополитическа идентичност - спокойно и с желание за взаимен интерес.
Необходимостта от постигането на по-тясна европейска и трансатлантическа интеграция и определянето на ясни приоритети във външната политика бе очертана и от Соломон Паси, който посочи членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
В рамките на кръглата маса министър Митов коментира и разпротранените слухове, че служебното правителство планира премахване на изграденото по турската граница съоръжение. Той заяви, че политиката на служебното правителство не се отличава с нищо от това на предходното, което изначално определи съоръжението за временно и изградено с определена цел. В тази връзка министърът добави, че „да правиш кампания на гърба на служебното правителство е признак за безпомощност".