За кого бие камбаната!

/КРОСС/Проф. Ваня Добрева пред "Дума"

Поражението, което претърпяхме на извънредните парламентарни избори, е най-тежкото през последния четвърт век. Но то е и предупреждение, че с политиката, която провеждаме, ни очакват още по-черни дни. На преден план изникват три въпроса: "Защо се провалихме?", "Кой е виновен?" и "Какво да се прави?"
На тези въпроси в момента не може да се отговори изчерпателно. И все пак, макар и несистемно, ще посоча, така, както аз мисля, част от основните причини за историческия ни провал.
На първо място, не изпълнихме спасителните и приносни идеи от доклада на Сергей Станишев за нова лява политика, както и решенията от заседанията на 48-ия Конгрес. Докладът и решенията бяха реалистични и адекватни на всенародно одобряваната лява политика. За съжаление, тази политика остана заявка и нищо повече. И досега не е ясно кой попречи да се изпълнят решенията на Конгреса и кой реши с палиативи да заблуждава българския народ, че политиката, която провеждаме, е действително лява? Пак ли ще се оправдаваме с кабинета "Орешарски" и кой ни постави в такава зависимост от ДПС, че не успяхме дори да отстоим строителството на АЕЦ "Белене" и закриването на Комисията за досиетата?
На второ място, слабостите в дейността на партията през последните години, и най-вече през последната, са очевидни. Но върху сегашните изборни резултати повлия най-катастрофално работата на БСП в три сектора: външната политика, вътрешнопартийната политика и медийната политика.
Външната политика. Оказа се, че външната ни политика е крайно непоследователна, без набелязване на основните принципи, върху които се основава, без адекватни отговори на неочаквани международни ситуации, какъвто е конфликтът в Украйна. Наред с това, не изпълняваме дори и онова, което сме записали в партийните си документи - че стратегически партньор на България, наред със САЩ, е и Русия, и че ще развиваме с Русия взаимноизгодно сътрудничество въз основа на вековните ни исторически и културни връзки. Но тъкмо това не изпълнихме във връзка със ситуацията в Украйна. Пример в този аспект е ангажирането на членовете на ИБ на БСП и министри - Ангел Найденов и Кристиан Вигенин, с кампанията срещу Русия и Кремъл. Социалистите, а и българският народ като цяло, очакваха съвсем друго поведение от представителите на левицата в изпълнителната власт. 
В същото време ръководството на БСП, най-вече Изпълнителното бюро, предпочете да мълчи, когато стана явна зависимостта на Брюксел от Вашингтон, в ущърб на стабилността и мира в Европа. Тези и други факти повлияха в решителна степен за крайно неблагоприятния ни резултат на евроизборите и извънредните парламентарни избори. Но което е още по-лошо, формира се обществено впечатление, че в БСП се налага политика, изповядвана от лоби, да го наречем проамериканско, което диктува външната политика на социалистическата партия.
Имам предвид, че поради кариеризъм и политически конформизъм за определени възлови фигури в БСП евроатлантизмът, Вашингтон и Брюксел са по-свещени и по-важни от участта на България, от дълбоките ни връзки с руския народ. Имам предвид също, че по странен начин от ръководството на БСП се освобождават от подготвени кадри, които биха оспорили интереси на САЩ, трудно защитими от хуманна и политическа гледна точка.
Вътрешнопартийната политика. Тя е в окаяно положение, а лидери на БСП непрекъснато ни убеждават, че е обратното: с тезата за живата, единствено добре функционираща партия в България.  
Медийната ни политика. Само един аспект. Имам  чувството, че някои от нашите дейци, не говоря за Кутев, са поели отговорност БСП да се представя слабо в медийното пространство. В. ДУМА, при повече внимание, но и при по-силно финансово подпомагане от "Позитано", можеше да има далеч по-голям тираж. Как така "Атака" и НФСБ могат да имат свои телевизии, а ние - не. Определени фигури на БСП по всяка вероятност не искат това. 
Няма да се спирам върху други аспекти, предопределили загубата: двойните стандарти; лавирането, какъвто е сегашният опит да се струпат вините само върху кабинета "Орешарски"; върху моралното безразличие, например БСП не създаде комисия, която да защити незаконно уволняваните ни другари от кабинета "Близнашки", и т.н.   
Що се отнася до коалирането с ГЕРБ, то е невъзможно поради две причини. Малка партия сме: след коалирането на следващите избори ще ни се наложи да се борим за 4-те процента. Освен това общият хор - БСП да участва непременно в кабинета "Борисов", може би цели да обвърже и нашата партия с проекта за нова военна доктрина, формулиран от Шаламанов: огромни разходи за амортизирана военна техника главно от САЩ; повишаване на военната част от държавния бюджет; разполагане на нови военни американски формирования на наша територия. А също социалистите да се съгласят с проучването и добива на шистов газ у нас.
Ще направя три предложения: свикването на редовния 49-и партиен конгрес да се изтегли в първото тримесечие на 2015 г.; оставка на Изпълнителното бюро; оставка на Националния съвет. 
 И накрая, нека някои наши фаворизирани дейци да не демагогстват, както тези дни са демагогствали, че виновни за изборния ни провал са социалисти, критикували представители от ръководството на БСП за тяхната по същество антируска политика. Трябва да подчертая, че позитивното отношение към Руската федерация и Путин не е равно на евроскептицизъм, а е резултат на политическа равносметка, че Евросъюзът се нуждае от дълбоки реформи, че започва да се конфронтира с цивилизационните си устои. Не е равен на американофобия и гласът против узаконяването с насилие на еднополюсния свят, гласът против опита на САЩ да наложат нов порядък в Европа и света. Иначе САЩ действително са пример за високо развито общество, за демокрация във вътрешната им, но не и във външната им политика, за върхови постижения в науката и културата. 
БСП се нуждае от радикални реформи, ако иска да оцелее и да спре процеса на превръщането й в третостепенна политическа сила. Това, че на тези избори заехме второто място, с един депутат повече от ДПС, не означава, че не сме изгубили над 400 хил. гласоподаватели. Страхувам се, че личностите, които понастоящем фактически ръководят БСП, се интересуват главно от това да запазят постовете си, а не да търсят нови подходи, форми и начини за изход от дълбоката криза, в която изпаднахме. Така близко до току-що приключилите избори сякаш е рано да дискутираме от каква политика се нуждаем. Решителните кадрови промени в ръководството на партията обаче са възможни и наложителни.