Политиката на сближаване е много повече от преразпределение на средства към по-бедните държави-членки

/КРОСС/ Въвеждането на по-гъвкав подход за многофондови инвестиции ще даде положителен ефект за регионалната политика.

Основната инвестиционна политика на ЕС и един от най-конкретните изрази на солидарност в Съюза – политиката на сближаване, представлява много повече от преразпределение на средства към по-бедните държави членки, въпреки че то все още е нейна характеристика. Тя е мощен инструмент за регионално развитие с потенциал за насочване на ресурсите към постигане на целите на Европейския съюз и за подобряване на административните практики и култура в цяла Европа, макар и като косвен ефект на кохезионната политика.

Това коментира днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков при участието си в конференцията на Комитета на регионите и Националното сдружение на общините в Република България на тема „Отражението на дългосрочния бюджет на ЕС след 2020 г. върху местните и регионалните власти“.

Николай Нанков заяви, че бъдещата политика на сближаване ще продължи да играе ролята на силна и пряка връзка между ЕС и неговите региони и градове. Според него новият кохезионен пакет носи редица позитиви за регионалната политика. Един от тях е засилването на териториалното измерение на политиката на сближаване чрез новата интегрирана цел „Европа по-близо до гражданите“. По думите на министъра положително отражение ще даде въвеждането на по-гъвкав подход за многофондовиинвестиции – многофондово финансиране и дори многофондови програми, които дават възможност за регионализиране на инвестициите и фокус върху спецификите и нуждите на конкретните територии. Има засилване на децентрализирания подход на управление на програмите, което също е предпоставка за изпълнение на инвестиции с висока добавена стойност, отчете още той.

Полицентричната структура и мрежа от градове следва да е в основата на постигането на устойчиво и балансирано териториално развитие, което следва да бъде един от стълбовете на политиката за териториално сближаване на ЕС и ключов принцип при определяне на обхвата на подкрепата по линия на европейските фондове.

Ето защо бъдещата политика за сближаване следва да бъде насочена по-фокусирано към изравняване на свързаността и достъпа на регионите до Единния европейски пазар, посочи Николай Нанков. Трябва да се засили нейният интегриран характер и териториална насоченост и да се подкрепи изграждането на полицентрична европейска територия с балансирано разпределение на градовете двигатели на растеж и техните опорни центрове.

Регионалният министър посочи, че през двата програмни периода, в които страната ни получава средства от еврофондовете, регионалната политика на България е съобразена с европейското финансиране и с целите на Кохезионната политика. Това е довело до видими резултати в нашите градове и региони, но въпреки това продължават задълбочаващите се социално-икономически диспропорции в развитието на районите. По думите му, въпреки възможностите чрез новата кохезионна политика на ЕС, са необходими допълнителни усилия от наша страна и въвеждане на нови подходи в регионалната политика на страната, което да засили ефекта от политиката за сближаване на ЕС.

Ние също предвиждаме известна промяна в подхода на териториално ниво, която да е в унисон с подхода на европейската кохезионна политика и новите регламенти, посочи Николай Нанков и напомни, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството започна дебат за ново райониране на страната с цел по-устойчиви региони. Разглеждат се и варианти за оптимизиране на системата от стратегически документи за регионално и пространствено развитие. Една от следващите стъпки е и промяна в нормативната уредба на национално ниво. Работи се и по изготвянето на социално-икономически анализ на районите в страната, който да бъде използван за подготовка на бъдещите планови и стратегически документи.

Разчитаме на активното съдействие от страна на НСОРБ и останалите ни партньори, с които трябва да работим в тясно сътрудничество, с оглед осигуряване на оптималните условия за успешното планиране и програмиране на новия програмен период, за да успеем да защитим наистина полезни и ефективни оперативни програми, чрез които да продължим насърчаването на полицентричното балансирано териториално развитие на страната, каза в заключение регионалният министър.

Управляваната от МРРБ Оперативна програма „Региони в растеж“ е може би програмата с най-пряко изражение и измерение на кохезионната политика. Стана ясно, че през следващия програмен период 2021-2027 г за България се предвижда увеличение по линия на кохезионната политика и по линия на фондове за кохезия. С 8% повече се очаква да бъдат средства за кохезия за нашите градове и региони, за по-добра инфраструктура. Това ще допринесе за постигане на поставената цел за по-високи доходи и по-добър стандарт на живот на българските граждани. Многогодишната финансова рамка трябва да се гласува, но към момента сме изключително щастливи от постигнатото в България, коментира регионалният министър пред представители на медиите. 

В отговор на въпрос Николай Нанков посочи, че целта на образователно патриотичната кампания на министерството „Моят град е моята крепост“ е да покаже, че във всеки български град се случва нещо хубаво. Децата осъзнават колко красиви и хубави са техните родни места и именно това е нашата цел – колкото се може повече български деца да остават по родните места, допълни той.