Подобряване на управлението е гаранция за справедлив растеж в развиващи се държави

/КРОСС/ Нов доклад на Световната банка, изследващ политиките, призовава развиващите се страни и международните агенции за развитие да преосмислят разбирането си за държавното управление, което се явява ключово за справяне с предизвикателствата в областта на сигурноста, икономическия растеж и справедливостта.

Докладът за световно развитие за 2017: Управление и Закон изследва как неравномерното разпределение на власт в обществото влияе върху ефективността на водените политики. Асиметриите във властта спомагат да се обясни например защо образцови закони и агенции за борба с корупцията често не успяват да я ограничат, или пък защо децентрализацията не винаги подобрява качеството на общинските услуги, или пък защо добре замислени фискални политики не могат да намалят уязвимостта и да генерират дългосрочни спестявания.

В доклада се отбелязва, че когато политики и технически решения не успеят да постигнат очакваните резултати, вината се стоварва на институциите. Все пак държавите и донорите трябва да имат предвид управлението в по-широк план, за да бъдат успешни политиките. Докладът определя доброто управление като процес, чрез който държавни и недържавни групи си взаимодействат, за да изготвят и прилагат политики, като работят в рамките на набор от формални и неформални правила, оформени от властта.

"Тъй като търсенето и настояването за ефективно предоставяни услуги, добра инфраструктура и справедливи институции се покачват , от жизнена важност е правителствата да използват ограничените ресурси по възможно най-ефикасния и прозрачен начин", заяви Президентът на Групата на Световната банка, Джим Йонг Ким. "Това означава да се използват знанията в частния сектор, да се работи тясно с гражданското общество и да се удвоят усилията в борбата с корупцията. Без по-добро управление нашите цели за слагане на край на крайната бедност и подпомагането на споделен просперитет ще бъдат непостижими."

В доклада се представят примери от различни държави, включително създаването на държавата в Сомалия, антикорупционните усилия в Нигерия, предизвикателствата, свързани с растежа в Китай, както и феноменът на гетата и социалното изключване в големите градове на Индия. Докладът описва три печеливши съставки на ефективните политики: всеотдайност, координация и сътрудничество. За да може тези три съставки да дадат резултати за по-добро управление, институциите трябва да:

- Подсилят ангажимента си към политиките най-вече при промяна на обстоятелствата. Това ще помогне например, в случаите, в които определящите политиките харчат извънредните приходи, вместо да ги спестят; или пък когато лидери не спазват мироукрепващи споразумения, за които няма правно обвързване или налагане чрез закони.
- Подобрят координацията, за да се променят очакванията и да се намерят социално приемливи действия, приемливи от всички. Винаги се появяват предизвикателства в различни сектори - от финанси до индустриални клъстери или градоустройство. Финансовата стабилност например, се основава на презумпцията за доверие. Например - вземете предвид как, въпреки че е по-разумно да оставите парите си в банката по време на затруднения, хората прибързват и теглят депозитите си понеже виждат, че другите го правят, като така в крайна сметка предизвикват банките да загубят ликвидност и да фалират.
- Насърчат сътрудничеството. Ефективните политики помагат за насърчаването на сътрудничеството като ограничават действията, мотивирани от лична полза - например избягването на данъци. Сътрудничеството се реализира чрез надеждни механизми за награди и наказания. Често хората може да бъдат мотивирани от лична изгода, просто защото съществуат подобни насърчителни фактори. Така, фактът, че не плащат данъци не ги спира да се възползват от обществени услуги, финансирани от обществото. По същия начин, когато определени групи не могат да се възползват от обществени блага или пък се чувстват лишени от качествени обществени услуги, това може допълнително да отслаби спазването на правилата.

"Държавните служители не действат във вакуум. Техните решения отразяват влиянието на гражданите при договаряне, в което всеки маневрира, за да придвижи напред своите противоречиви интереси", смята главният икономист на Световната банка, Пол Роумър. "Този доклад поставя важни въпроси пред правителствата, държавите и хората, които работят по въпросите на развитието, за това как можем да гарантираме, че едно общество е тръгнало по път, генериращ напредък. Ние трябва да се изправим срещу един сложен политически процес във всяка страна, в която властта може да повлияе на резултата от този процес, и ние трябва да се запитаме как може да сме сигурни, че развитието води до постигане на напредък за всеки."

Според доклада неравномерното разпределение на власт може да лиши големи групи от хора от ползите и резултатите на много политики. И все пак значима промяна е възможна - с участието и взаимодействието на гражданите чрез коалиции може да се променят мотивациите на тези, които вземат решения. От друга страна може да се ограничи влиянието на елитите чрез споразумения между вземащите решения, а по отношение на международната общност може да се въздейства косвено чрез промяна на относителната власт на местните реформатори.

Докладът предлага принципи, направляващи реформите и променящи динамиката на управление за справедливо развитие, които се основават на задълбочени изследвания и консултации в много страни през последните две години.

Изследването констатира, че добрите политики често са трудни за въвеждане и прилагане, защото някои групи в обществото, печелещи от статуквото, могат да имат властта да се противопоставят на реформите, които са необходими, за да се промени политическото равновесие.

„Докладът за световно развитие 2017: Управление и Закон изобилства от идеи, които да информират и да засилят още повече работата на Световната банка по проблемите на управлението", заяви Деби Ветцел, старши директор на глобална практика „Управление" в Световната банка. "Както се отбелязва в доклада, успешните реформи не се дължат само на "образцови практики". Те изискват адаптиране и приспособяване на институциите по начин, който да отрази по-ефективно местната динамика и да адресира специфични проблеми, които спъват развитието в името на всички граждани."