Владислав Миланов: От речите на политиците може да съставим речник на обидните думи

/КРОСС/Езиковедът Владислав Миланов пред "24 часа"

- Г-н Миланов, издавате втора част с езиковите портрети на политиците, кои са най-колоритните герои от книгата?
- Всеки от героите на книгата е колоритен и интересен, граничен и краен герой, у когото могат да бъдат открити много идентичности. Мая Манолова привлича вниманието с готовността непрекъснато да воюва словесно с опонентите си, да критикува и да обсебва чрез словото си пленарното пространство. Не е случайно, че към нея са отправени най-много агресивни, хумористични и иронични реплики. Волен Сидеров не може да излезе от колоритния си образ, защото използва различни стратегии, чрез които привлича вниманието - повишава тон, заплашва, обижда, засилена е театралността в проявите му, изживява и придава на словото и действията си свръхфункции. Колоритни са дамите в парламента, тъй като често забравят колко официална и представителна е трибуната, от която говорят, и пренасят битово-семейните елементи в общуването помежду си. Надвикването и размяната на обидни думи вече граничат с дълбоки ценностни дефицити. Колоритен е Милен Цветков с поведението си в ефира. Въпрос на гледна точка е къде са границите между колоритното и агресивното.

- Включили сте и журналисти?
- Много често именно на журналистите се пада нелеката задача да представят политиците чрез словото им. В този процес още по-често виждаме как политическото клише, политическото безсъдържателно говорене се пренасят в публичното пространство. Този процес е неизбежен, защото начинът, по който говорят политиците, не може да бъде предаден чрез други речеви модели. Включихме обидата и обидната лексика. Оказва се, че в началото на миналия век са се обиждали на хаймани, серсеми, маскари, търтейска паплач, змийско гнездо. Днес обидите са много по-крайни и показват неадекватност спрямо ситуацията, в която българските политици се намират.

- Кои са най-драстичните примери?
- Николай Бареков нарича опонента си от БСП Станишко-Мишко. Има изрази като въшки във феса на Местан. Десислав Чуколов определя опонентите си като мутри и капути и използва обръщение като "нещастнико дихател". Десислава Атанасова казва "влечуги в терариум". Нецензурни обиди се срещат в речта на Бойко Борисов, казва "дебили". Неговите депутати трябва да се правят "на маймуни, за да се разберат със своите опоненти". Волен Сидеров се обръща към журналисти с хиени, хищници, лешояди, измекяри. Обвинява журналистка в продажност, измама, евтин компромат. Казва: Изпълзяхте като мишки, лъжливи манипулатори. Пак в обръщение към журналист и пак от Сидеров: Ако си бил тук, си спал, папкал си кюфтета долу в столовата. Има интересни заигравания като тинтири-минтири,
цикове-рикове,
Кунева-Мунева
Халваджиян-Бозаджиян. Политиците преминават не само границата на добрия тон, но смесват отделни регистри. Не разбират, че силната емоция трябва да бъде предадена чрез силно слово, а не чрез думи, които се използват в кръчмата. Срещат се обръщения като "драги престъпници от ГЕРБ" и "друсляри". Засилва се употребата на частиците "бе" и "ма". Волен Сидеров използва също "целувач на задни части". В началото регистрирахме обиди, свързани с растения, с животинския свят, но се стигна до личното пространство. Спомняме си обидите на Румен Петков към Татяна Дончева за тишината в спалнята . Този тип говорене показва
абсолютно
незачитане
на човешкото 
Умалителните също показват ирония - партийки, парички, 28 милиарда левчета, скандалчета. Ако искаме да направим речник на обидните думи, може да използваме политическата реч и да подредим толкова цветисти обиди! Дори колегите, които се занимават с лексикография, вероятно не са чували цялата гама от обидни думи.

- Жените не са ли по-меки?
- Жените са доста агресивни. Понякога
говоренето им
прилича на
семейно-битов
скандал,
с остри реплики и рязка интонация, в която се усеща силно напрежение. Много често дамите като че ли само чакат повод, за да излязат на трибуната, и са готови на всяка цена и с всякакви изразни средства да защитят своята кауза. Извадили сме примери от речта на Десислава Атанасова, която се обръща към Мая Манолова с "г-жо Манолова, вие сте един доносник" или "ние не сме добитък, за да ни броят квесторите на глава". Неуместни са употребите в речта на Мая Манолова, при която ще срещнем конструкции от типа: Много са плоски опитите за анимационни каламбури, но какво да очакваш от депутати карикатури. Тази реплика поражда отговор от страна на Цецка Цачева, която казва: "Има ли по-голяма карикатура от теб в парламента." Когато политиците говорят по този начин, голяма част от хората гледат на това като на спектакъл, като на цирк. Повечето се питат
какво правят
тези хора
в парламента
Остава усещането за безкрайно говорене, безсъдържателно, общо, зад което няма смислени послания, няма идейност. Тези дами, когато отидат в телевизионно студио, забравят, че не те единствено говорят и че в съвременното европейско комуникативно общество е много важно умението да изслушваш събеседника си.

- Какво показа последната предизборна кампания?
- Изключително шокиращо беше това, че политиците като че ли говореха наизуст, като че ли не бяха думите им, като че ли някой им беше вкарал рекламни послания, при което се загуби силата на личността и силата на посланието. Политиците ни попаднаха в капана на словото, не могат да намерят езиковата формула, чрез която да представят себе си и своето политическо поведение. В първия парламентарен ден словото не беше силата на политиците. Росен Плевнелиев за пореден път говори изключително безинтересно. Речта му, вероятно написана от други, не беше произнесена със силата, която очаквахме от държавния глава. Имаше акцент върху почти всяка втора дума, конструкциите бяха накъсани. Във всяко второ изречение в речта на Плевнелиев не спираме да слушаме "визия" и "приоритети". Другият пример е Михаил Миков. Словото му приличаше на слово на пленум - безизразно, сковано, това, което се нарича дървен език. Новият политически език ще бъде много сложно преплитане от този сух дървен език, който е заменен от т.нар. брюкселски говор, от канцеларското клише на европейските депутати. Получава се интересен хаотичен сбор, защото брюкселският новоговор, съчетан с българската разговорна небрежност, не дава възможност да разберем човека. Българската политическа реч се разполага в границите от наукообразното говорене до кухата риторика и витиеватост, минава през разговорната небрежност, включва политическите жаргони и клишетата, но като послание и информация не казва нищо.

- Как ще коментирате различните депутати?
- Изключително слабо се представи Светлин Танчев от ББЦ. Текстът му беше подготвен, но всяка втора дума не беше произнесена нормално. Това задава големия въпрос могат ли българските политици дори да четат предварително подготвен текст. Осъдени са на безпомощност в словото си.

- Кого все пак определяте като най-прецизен в последната кампания?
- Нямаше прецизност, имаше безличност. Меглена Кунева не може да избяга от брюкселското клише. Не може да избяга от безсъдържателните конструкции. Нейните изказвания наподобяват рекламен клип, като реклама на прах за пране са. Има свръхупотреба на местоимението аз. Човек почва да си мисли, че светът не е съществувал без Меглена Кунева.

- Лютви Местан жонглира с езика.
- При него се наблюдава стремеж към висок изказ. Понякога граничи със свръхабстрактната реч в стремежа си да покаже, че е филолог и има отношение към езика. Последните изказвания показват и по-висока степен на езикова агресия. Радан Кънев се лута в езиковите послания.

- Съвсем ли няма добър пример?
- В първия ден словото на Стефан Данаилов беше по човешки представено, ясно, топло и достъпно. То беше преминало през човека Стефан Данаилов, а не през политика Стефан Данаилов.